Данъци и счетоводство

Въпроси - отговори


ЗДДС. Възстановяване на ДДС на чуждестранни лица от Великобритания

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество издава фактури с начислено ДДС 20% за услуга извършена в България на фирма, регистрирана във Великобритания. По същия начин са издавани фактурите и преди излизането на Великобритания от ЕС. Услугата, която се предоставя на британската фирма е консултантски услуги относно намиране партньори на българския пазар, консултации за административните и правни изисквания за организиране на работа с български фирми за тестване на рудни концентрати в специализирани лаборатории при доставка на товари, пристигащи в черноморските ни пристанища.

 

Въпрос:

 

Може ли българското дружество да си възстанови ДДС по Тринадесета директива на Съвета от 17 ноември 1986 г.? 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Отразяване на фактури за закупени материали в Белгия, вложени в обекти в Белгия и Франция

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, извършваща строителни услуги на територията на Франция и Белгия - довършителни строителни работи, е закупила строителни материали от Белгия. Тези материали са вложени в обекти във Франция и в Белгия. Във фактурите няма начислен ДДС. 

 

Как да бъдат отразени тези фактури за покупки на материали в дневниците по ДДС?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Внос на стока от Китай, обмитена в Германия от особен митнически агент

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, поръчва стоки от Китай, като заплаща на два транша по издадени проформи фактури от китайски ни доставчик. Вносът на стоката е от Китай, като е обмитена в Германия от особен митнически агент, където минава т. нар. custom clearance и пристига в България без митническа декларация. Транспортът до България е за сметка на българското дружество и е включен във фактурата за доставка. Стоката е доставена от UPS в складовата база на дружеството без никакви придружителни документи. Получената пратка е в кашони с товарителници, издадени от германска фирма. Българско дружество няма данни и документи дали в Германия дали е издадена митническа декларация, дали има начислено мито и ДДС. Китайският партньор не предостави придружителни документи, въпреки всички усилия положени от българското дружество. По този начин за българското дружество е в ситуация на поръчани и платени стоки от Китай, пристигнали на адрес, но без никакви придружителни документи.

 

Въпроси:

  1. Българското дружество няма регистрация по ДДС в Германия. Няма данни и не може да получи такива дали е начислено и платено ДДС в Германия. Как следва ДДС да се начисли и плати в България?
  2. Какъв е срокът за самоначисляване на ДДС?
  3. Необходимо ли е документално доказателство и какво за извършения внос на територията на Европейския съюз.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Дата на данъчно събитие при поръчка от онлайн магазин и изпращане на стоката с куриер

ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице - търговец на едро издава фактури за продажба на стоки (базирани на получени заявки от клиенти) датата на фактурата и датата на данъчното събитие е една и съща. Стоката се събира на база на заявката, пакетира се, издава се фактура, пътува със складова разписка и фактура. Стоката от склада пътува към клиентите с куриер или шофьор на фирмата я доставя в рамките на деня или клиентите си я вземат от склада.

 

Въпроси:

  1. Коректно ли е датата на фактурата и датата на данъчното събитие да е една и съща?
  2. Кога се прехвърля правото на собственост?

 

 Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Кражба на товарен автомобил, за който е ползван данъчен кредит

ЗДДС. Въпрос. През януари 2019 година фирма, регистрирана по ЗДДС, купува товарен автомобил, за който е ползван данъчен кредит. До 2021 година автомобилът не е ползван и за него не е начислявана амортизация. В началото на 2021 г. автомобилът е откраднат.

 

Въпроси:

 

  1. Кога се подава протоколът за корекция на ДДС в случая - при установяването на кражбата или едва след като от полицията издадат документ, че спират търсенето на извършителя?
  2. Ако е при установяване на кражбата се плати ДДС, какво се прави, в случай че автомобилът се намери?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Срок на регистрация на ЕТ от наследника и третиране на налични активи и ползван ДК

ЗДДС. Въпрос. Собственик на ЕТ, притежаващ магазини и активи на стойност над 1 млн. лв., е починал на 17.05.2021г. Магазините продължават да работят. Наследникът  е един и ще продължи дейността.

 

Въпроси:

  1. Попада ли казусът с наследяване на ЕТ в дефиницията на чл. 96 ал. 10 от ЗДДС и трябва ли да се спазва 7 - дневен срок от датата на смъртта или се следи общата регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС?
  2. Какво става с наличните активи и ползваният данъчен кредит? За времето което работи, новият собственик на ЕТ продава активи, за които е ползван данъчен кредит. Има ли опасност да се връща данъчен кредит за тези с датата на дерегистрация, а после да се иска при регистрацията? Има ли преходен момент както с апорта? В момента продажбите са без ДДС.


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Продажба на имот от физическо лице, извършващо и дейност като ЕТ без регистрация по ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице, регистрирано като ЕТ, извършващ търговска дейност в магазин без регистрация по ЗДДС. Физическото лице има намерение за закупи недвижим имот в качеството си на физическо лице и след кратък период (1-2 седмици) да го продаде на цена 70 хил. лв. Досега лицето не е извъшвало такава покупко-продажба. Това е първата такава.


Въпроси:

  1. Ще се счита ли, че физическото лице извършва независима икономическа дейност за тази сделка по смисъла на ЗДДС?
  2. Ще подлежи ли на задължителна регистрация по ЗДДС
  3. Има ли вероятност НАП да формират общ облагаем оборот от горепосочената сделка и сделките които извършва в качеството си на ЕТ.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Продажба на имоти от регистрирано по ЗДДС лице, упражняващо свободна професия и право на ДК за извършени подобрения

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице, регистрирано по ЗДДС, упражняващо свободна професия, смята да продаде 3 апартамента, които са закупени преди по-малко от 5 години. Те са закупени след регистрацията му по ЗДДС, като не е ползван данъчен кредит за тях и нямат нищо общо с упражняваната от лицето дейност. В същото време по тях са направени значителни подобрения без да се ползва данъчен кредит.


Въпроси:

 

  1. Задължено ли е лицето да продаде апартаментите начислявайки ДДС, имайки предвид, че като свободна професия има и ДДС регистрация?
  2. Има ли право лицето да ползва данъчен кредит за направените разходи по подобренията на имотите?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Доставка на лицензи за софтуер - стока или услуга

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице със собственик германски гражданин търгува с лицензи за софтуер (Windows и офис пакети ), които купува и продава само на юридически лица от ЕС. Има два начина за покупката и продажбата им – или изпращане на ключовете по пощата на хартиен носител, или написани в екселски файл, който се изпраща до имейл на клиента. Тези ключове се вкарват на определените места след сваляне на софтуера от производителя на компютъра на потребителя и по този начин софтуерът се лицензира. Според българското юридическо лице тази сделка не може да се определи като доставка на стока, защото не отговаря точно на понятието „стандартен софтуер“. Според клиента обаче, в цяла Европа тази сделка се отчита като доставка на стока, поради което се притеснява, че ако лицензът за софтуер се декларира като услуга, ще се получат разминавания във VIES системата. От друга страна, ако това е стока, то тогава трябва да се отчита ВОП и ВОД, което води и до задължения по Интрастат, защото обемите са големи.
 
Как следва да се третира сделката?

 
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Дата на данъчно събитие при приети от международна компания правила за определяне прехвърлянето на собствеността върху стоки

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, част от голяма международна група, извършва търговия на едро със стоки, внасяни от предприятия от групата във Франция и Ирландия. Във връзка с преминаването на компанията майка към отчитане по МСФО се преминава към прилагане на нови правила за определяне прехвърлянето на собствеността върху закупените от нас стоки. Прехвърлянето на собствеността върху стоките следва да се определя спрямо датата на напускането на стоките на територията на страната на продаващото дружество. Датата на напускане на територията ще се определя от товарителницата по следната логика:

- за превози по вода според товарителницата (bill of lading)

- за въздушни превози според товарителницата (air waybill)

- за превози по суша според товарителницата (ЧМР) плюс добавяне на 4 дни. 

Тези условия ще бъдат описани в договори с предприятиета от групата, (включително добавянето на 4 дена към товарителницата).

 

Въпроси: 

 

  1. Коя ще бъде датата на настъпване на данъчно събитие и съответно протокола по ВОП с каква дата трябва да бъде (датата на фактурата; датата на натоварване на стоката според товарителницата; или на основание договорни взаимоотношения – четири дни след датата на натоварване на стоката)?
  2. При доставка, която започва в един месец и завършва в следващия месец, в кой месец трябва да се издаде и включи протокола по ВОП в ДДС дневниците? Например, издава се фактура с дата 30-то число, а стоката се товари (според товарителницата) на 1-во число следващия месец.
  3. За превозите по суша, които са преобладаващите в дейността на българското дружество, достатъчна ли е документалната обоснованост от договор и товарителница за определяне датата на прехвърляне на собствеността като денят определен чрез добавяне на четири дни към датата на натоварване на стоката от товарителницата? Тази дата би ли довела до някакви проблеми или различни тълкувания от страна на данъчните власти?


Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Услута в полза на английски дружество, извършена от българско дружество чрез български подизпълнител

ЗДДС. Въпрос. Английска фирма  "Х", регистрирана по ЗДДС,  получава от клиентите си в България заплащане за услугата "тестване на рудни концентрати в специализирани лаборатории", след което заплаща на българската фирма "У",  да плати на доставчика на услугата - лаборатория, тестваща тези метали. Лабораторията е българска фирма "С", чиято фактура е издадена към фирма "У". В сумата, която се получава от фирма „Х“ са включени разходи за счетоводство от външна фирма, управление от външна фирма. 

 

При тези условия, при получаванена парите от английската фирма  "Х трябва ли българската фирма "У", да издаде фактура с ДДС или не?

 

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Необходими документи за прилагане на чл. 28 от ЗДДС

ЗДДС. Въпрос. Фирма D от България – София продава стока – техника на дъщерна фирма UK от Обединеното кралство, като издава фактура на дъщерното дружество на основание чл. 28 от ЗДДС с нулева ставка. Стоката се взима в България от склада на фирма D и се транспортира в София от фирма P до превозвача фирма N, който е нает от фирма Z от Нидерландия да изнесе стоката за Южна Африка. За реализирането на износа фирма D разполага със следните документи:

 

  1. Invoice за продажба на стока от фирма D на фирма UK от Обединеното кралство;
  2. Товарителница от фирма P за транспортиране на стоката в София от склада на фирма D до N – основен превозвач, нает от фирма Z – Нидерландия;
  3. Приемо - предавателен протокол за предаване на стоката в София от фирма D на фирма N – основен превозвач, по нареждане на фирма N от Нидерландия;
  4. Deliveri Note - с имената на фирма UK и фирма Z Нидерландия;
  5. Митническа декларация за износ на стоката от фирма Z Нидерландия за фирма А от Южна Африка.

Плащането на стоката на фирма D ще бъде от фирма UK от Обединеното кралство.

Фактически стоката не пътува до фирмата от Обединеното кралство, а директно за нейния клиент в Южна Африка.

 

Документите, с които разполага фирма D достатъчни ли са за удостоверяване на

износа от фирма D България за Обединеното кралство и по-точно за Южна Африка?

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Прилагане на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО при разсрочване на задължения

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество има установени с Ревизионен акт (РА) задължения за данък при източника и лихви за забава. Дружеството е заплатило само част от задълженията си по РА, поради финансови затруднения. Данъчно задълженото лице е подало молба за разсрочване на неизплатената част от задълженията, като е предложило и обезпечение и проект на погасителен план. Публичният изпълнител е наложил запор върху предложената като обезпечение вещ. Предстои произнасяне от компетентния орган по направеното от дружеството искане за разсрочване.

 

Въпрос:

 

В случай че бъде издадено разрешение за разсрочване на задълженията, следва ли да се счита, че са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (в сила от 01.01.2021 г.) за освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Разходи за социални придобивки, предоставяни само на служители, живеещи в България

ЗКПО. Въпрос. Българско търговско дружество осъществява дейност в България, като предоставя IT услуги на местни и чуждестранни компании. Поради обявената извънредна епидемична обстановка в страната, дружеството насърчава служителите си, чиято трудова дейност позволява, да работят от разстояние. Някои от служителите са български граждани с постоянен адрес на местоживеене на територията на друга държава. Те извършват трудовата дейност от разстояние, от адреса на своето местожителство. Дружеството предоставя на своите служители различни социални придобивки (ваучери за храна и др.). За няколко служители, които изпълняват трудовите си функции в чужбина обаче, е налице обективна невъзможност да използват тези социални придобивки.

 

Въпроси:

  • Разходите за социални придобивки, предоставяни само на служителите, които живеят в България, представляват ли социални разходи?
  • Възможно ли е предприятието да използва реда за освобождаване от облагане с данък на социалните разходи?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Попълване на Справката по чл. 73, ал. 6 при ползвано данъчно облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2

ЗДДФЛ. Въпрос. Как следва да бъде попълнена справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ от работодател по основното трудово правоотношение на работник/служител, когато през годината е ползвано данъчно облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ само за няколко месеца, а в годишен аспект този работодател е приложил пълния размер на данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Право на данъчно облекчение по чл. 18 при документ за инвалидност от чужда администрация

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, освен българското си гражданство има и гражданство на друга държава-членка на ЕС, но за данъчни цели е местно лице на България. Лицето има издаден от компетентните власти на чуждата държава документ, с който е удостоверена 50 на сто инвалидност за срок от 5 години.

 

Предвид това, възможно ли е лицето на базата на така издадения от чуждите власти документ за инвалидност да ползва данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Третиране на ежемесечна издръжка от бивш съпруг – чуждестранно лице

ЗДДФЛ. Въпрос. Българска гражданка е била омъжена в Швейцария и след решение по бракоразводно дело в същата държава получава ежемесечна издръжка от бившия си съпруг в местна валута. Лицето вече пребивава в България, при което е местно физическо лице на страната. Сумите за издръжката от бившия си съпруг лицето получава в швейцарска банкова сметка, които впоследствие прехвърля по банковата си сметка в България.

 

Какво е данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ на така получаваните от физическото лице суми за издръжка?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Третиране на доходи на лице завърнало се в България поради Covid 19, запазвайки правоотношението си с работодателя от Великобритания

ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин, живеещ от 7 години във Великобритания, работи по трудов договор към английски работодател, осигурява се и внася данъци по английското законодателство. Вследствие на пандемията, офисът в който работи, е затворен и всеки служител започва да работи дистанционно от дома си в Англия.

 

Ако лицето се върне в България и работи дистанционно от България, като си запазва трудовото правоотношение с английския работодател и съответно продължава да се облага по реда на английското законодателство, това че физически извършва работата в България ще доведе ли до данъчни задължения по реда на ЗДДФЛ?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант