Данъци и счетоводство

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Основна задача на статията е да подпомогне предприятията при годишното счетоводно приключване в процеса на определяне на подходящия момент за признаване на приходи чрез анализ на условията по най-често срещаните в практиката разновидности на договорите за продажба на стоки.  

Казус. Дружество-майка апортира в дъщерно дружество земя с отчетна стойност 100 хил. лв. Оценката на вещите лица е 200 хил. лв.  Групата прилага НСС.

Въпроси:

1. С каква стойност следва да бъде представена земята в консолидирания счетоводен баланс - 100 хил. лв. или 200 хил. лв.?
2. Следва ли приходът в размер на 100 хил. лв., който ще се признае в индивидуалния финансов отчет на дружеството-майка във връзка с апорта, да се елиминира при изготвяне на консолидирания финансов отчет за приходи и разходи на групата?
3. В случай че: 

- земята трябва да бъде представена в консолидирания баланс със стойност от 200 хил. лв. и 
- признатият приход от 100 хил. лв. се елиминира в консолидирания отчет за приходи и разходи, 

как следва да се отрази разликата между отчетна стойност на земята и оценката на вещите лица (т.е. цената на придобиване на земята в индивидуалния финансов отчет на дъщерното дружество) в консолидирания баланс?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор
 

ЗСч. Въпрос. Основната дейност на местно дружеството е производство и търговия с битова електротехника. Продуктите на дружеството се реализират в специализираните за продажби на такива продукти магазини на търговските вериги на територията на страната. Клиента са предимно физически лица. При констатиране по съответния ред на дефекти на произведени от дружеството продукти в срок до две години от доставянето им, дефектиралите продукти се заменят с нови, без да е необходимо клиентите да заплащат нещо допълнително. Разходите по ремонта или замяната са изцяло за сметка на дружеството в качеството му на производител.

Същевременно за някои продукти клиентите могат отделно да закупят „удължена“ гаранция, правата по която могат да бъдат упражнени в срок до пет години от датата на покупката.

Има ли особености в счетоводното отчитане на удължената гаранция?

Предприятието прилага НСС.

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Казус. Фирма „А“ завежда иск срещу фирма „Б“ на основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение от неоснователно обогатяване за ползване без правно основание на недвижим имот собственост на фирма „А“. Делото е спечелено от фирма „А“ и съдът присъжда сумата от 25 500 лв. обезщетение ведно със законната лихва (8 500 лв.) от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата от обезщетението.

1. Как следва да се осчетоводи сумата на обезщетението и получената законна лихва и как ще се отразят във финансовият резултат на фирма „А“ тези суми?
2. Има ли специално данъчно третиране по ЗКПО?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор