Данъци и счетоводство

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

В статията се анализират счетоводните и данъчни аспекти при разваляне на сделка за продажба с авансово плащане, като логично се започва със счетоводната страна на въпроса. Направен е опит за интерпретация на данъчните аспекти на проблематиката през призмата на административната и съдебна практика по казуси, които са в максимална степен сходни на разглеждания. Накрая бегло се маркират някои идеи за документалното оформяне на подобни сделки, така че разгледаните данъчни рискове да се сведат до минимум.

Казус. Юридическо лице е сключило договор за наем на хотелски комплекс за срок от пет години, считано от 01.01.2020 г. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 18 500 лв. Във връзка с пандемията от COVID-19 на 28.02.2020 г. е сключен анекс на договора, съгласно който наемодателят не дължи наем за месеците март, април, май, юни, юли и август 2020 г. За сметка на това считано от 01.09.2020 г. месечната наемна цена до края на срока на договора се променя, както следва:

- за периода от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. дължимият наем е в размер на 17 хил. лв., а
- от 01.09.2021 г. до изтичане на срока на договора месечната наемна цена ще възлиза на 20 000 лв.
Същевременно чрез допълнителното споразумение в условията на договора изрично се добавя клауза, че в случаите, когато по силата на законодателството или с акт на държавен орган дейността на хотела е:

 (а) изцяло спряна - за дните, през които не е осъществявана дейност, не се дължи наем;

(б) ограничена – наемната цена се изчислява на база на нетната печалба, генерирана от обекта за периода на ограниченията.

През годината са издадени следните фактури от наемодателя за месеците:

- януари и февруари – две фактури на стойност 18 500 лв. всяка; 
- от март до август не са издавани фактури;
- септември и октомври две фактури на стойност 17 000 лв. всяка;
- ноември – една фактура на стойност 5 хил. лв. (дейността на обекта е била ограничена и наемната цена е намалена спрямо реализираната печалба);
- декември не е издавана фактура, тъй като дейността на обекта е била изцяло спряна.
Предприятието прилага НСС.

Въпроси:

1. Какъв е размерът на разходите за наем, които предприятието-наемател трябва да отчете счетоводно, във връзка със сключения договор и последващото му изменение.
2. Необходимо ли е с някаква част от разходите да се преобразува счетоводният финансов резултат за данъчни цели?

ЗСч. Въпрос. Предприятие разполага с електронен магазин, чрез който извършва продажби на стоки на физически и на юридически лица по модела „дропшипинг“, който работи на следния принцип:

1. При получаване на поръчка от даден клиент:
2. Клиентът заплаща с банкова карта обявената на сайта цена на стоката.
3. Предприятието поръчва стоката от друг доставчик (наричан условно „първоначален доставчик“), с който предприятието има установени трайни бизнес взаимоотношения. Тъй като покупната цена на стоката е малко по-ниска от продажната, за предприятието се формира печалба от сделките.
4. Първоначалният доставчик издава фактура, която предприятието заплаща по банков път.
5. Стоката се транспортира директно от склада на първоначалния доставчик до адреса на клиента.

Въпрос:

Има ли някакви особености в счетоводното отчитане на тази дейност предвид обстоятелството, че предприятието получава продаваните стоки само документално, но не и физически?

Отговор: Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

ЗСч. Въпрос. Имаме спор с колеги за представянето в отчета за паричен поток на получените държавни помощи във връзка с COVID 19. Хипотезите са няколко:

1. Получено финансиране по ПМС (или по-известно 60/40);
2. Получено финансиране по мярката за оборотен капитал през НАП;
3. И така очакваните 150 хил. за малки предприятия.
    

Въпрос:

В коя част на паричният поток трябва да се посочат тези средства (оперативна дейност, финансова дейност)?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор