Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество се занимава с продажба на котли на едро. Същевременно внася тръби от трета страна, които са основен консуматив за монтаж на котлите. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и възнамерява да приложи временна практика, според която при продажбата на 1 брой котел клиентите да получат комплект тръби за монтажа на техниката като бонус, т.е. без да се заплащат от клиента. Бонус материалите ще бъдат предоставяни на клиентите на датата на възникване на данъчното събитие и документирани с данъчна фактура.

Въпроси:

1. Може ли съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС сумата на търговската отстъпка под формата на натурален рабат да не се включва в данъчната основа като се приложи чл. 18, ал. 3 от ППЗДДС – материалите, предмет на търговска отстъпка съпътстват и улесняват употребата на предоставяната стока?
2. В указания случай нужно ли е начисляване на ДДС на материалите, представляващи бонус с Протокол по чл. 117 от ЗДДС в края на всеки отчетен период?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Счетоводна кантора, заради пандемията регистрирала доста фирми по режима „касова отчетност“, се сблъсква със следните проблеми:

1. Издаване на фактура на дата 14.05 (четвъртък).
2. Плащане от клиента по фактурата на 15.05 (петък).
3. Получаване на парите на 17.05 (понеделник).

Задължително ли е да се издава протокол или в рамките на месеца може да не се издава, тъй като няма данъчен ефект?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество е допуснало грешка при процедура по възстановяване на ДДС. Ситуацията по месеци е следната:

- справка ДДС м. 03.2021 г. - резултат за периода 2078.71 лева възстановяване.

- справка ДДС м. 04.2021 г. - резултат за периода 103050.87 лева възстановяване.

- справка ДДС м. 05.2021 г. - резултат за периода 9301.19 лева за внасяне. ДДС за внасяне за периода е приспаднато от сумите за възстановяване и фирмата не внася нищо.

Допусната е грешка и е попълнена клетка 80 от справката по ЗДДС за този период със сумата от 95828.39 лева.

След разглеждането на подадената ДДС справка за периода от дружеството е информирано от приходните органи, че сумата за възстановяване в клетка 80, няма да бъде възстановена и че процедурата се прекъсва. Като причина се посочи, че сумата за възстановяване за периода м. 03.2021 г. е по-малка от сумата за ДДС за внасяне за период м. 05.2021 г. Според приходните органи от периода 04.2021 е започнал да тече нов период за възстановяване.

Кой от посочените по-долу варианти за възстановяването на това ДДС правилният:

1. да се подаде искане по чл. 129 от ДОПК преди 14.07.2021, с което да се изиска ДДС за възстановяване посочено по клетка 80;
2. да се поиска възстановяване на сумата във справката декларация по ДДС за м. 06.2021 г. В случай, че фирмата се очаква да бъде на възстановяване и за период м. 06.2021 г. (10 000 лева) има ли нещо специфично при попълването на справката декларация по ДДС за м. 06.2021 г. или трябва да се попълни клетка 80 с новата по-висока сума от 105828.39 лева?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, сключва договор за финансов лизинг на лек автомобил. Автомобилът е предаден на един от служителите изцяло за негова лична употреба. Сключен е договор между служителя и дружеството, с който служителят се съгласява да възстановява на дружеството на месечна база всички плащания по договора за лизинг. При придобиване на автомобила не е ползван данъчен кредит. Автомобилът не е заприходен като ДМА в активите на дружеството, не са начислени и няма да се отчитат през дружеството каквито и да е разходи свързани с автомобила. В счетоводните регистри е отразено задължение към лизинговата компания и плащанията от служителя се осчетоводяват на разчет, с който се закриват задълженията към лизинговата компания. Във връзка с двете сделки не се отчитат никакви приходи и разходи. Отчита се само паричен поток през разчетни сметки.

Въпроси:

1. Това, че дружеството отчита целия паричен поток чрез разчетни сметки би ли породило проблем, предвид и факта, че служителят и управителят са свързани лица?
2. Задължено ли е дружеството в така описаната ситуация да издава фактури при плащанията от служителя и съответно дали би възникнало задължение за начисляване на ДДС от страна на дружеството?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество продава промишлени отпадъци и издава фактура по чл. 163а ЗДДС. По договор цената е без транспорт и при условия FCA завод на продавача. Ако транспортът се организира от дружеството чрез външна фирма, как би следвало да се фактурира (префактурира) на купувача, като доставка на услуга с 20% ДДС или договорът да се анексира и при цена на отпадъка с включен транспорт да се издава само една фактура по чл. 163а от ЗДДС.

Транспортирането, като съпътстваща доставка влиза ли по този ред или не? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма D от България – София продава стока – техника на дъщерна фирма UK от Обединеното кралство, като издава фактура на дъщерното дружество на основание чл. 28 от ЗДДС с нулева ставка. Стоката се взима в България от склада на фирма D и се транспортира в София от фирма P до превозвача фирма N, който е нает от фирма Z от Нидерландия да изнесе стоката за Южна Африка. За реализирането на износа фирма D разполага със следните документи:

1. Invoice за продажба на стока от фирма D на фирма UK от Обединеното кралство;
2. Товарителница от фирма P за транспортиране на стоката в София от склада на фирма D до N – основен превозвач, нает от фирма Z – Нидерландия;
3. Приемо - предавателен протокол за предаване на стоката в София от фирма D на фирма N – основен превозвач, по нареждане на фирма N от Нидерландия;
4. Deliveri Note - с имената на фирма UK и фирма Z Нидерландия;
5. Митническа декларация за износ на стоката от фирма Z Нидерландия за фирма А от Южна Африка.
6. Плащането на стоката на фирма D ще бъде от фирма UK от Обединеното кралство.

Фактически стоката не пътува до фирмата от Обединеното кралство, а директно за нейния клиент в Южна Африка.

Документите, с които разполага фирма D достатъчни ли са за удостоверяване на

износа от фирма D България за Обединеното кралство и по-точно за Южна Африка?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество се занимава с кораборемонтни услуги на кораби в международен рейс. Във връзка с извършването на посочената дейност възникват следните въпроси:

1. Какво се записва във фактурата като основание за неначисляване на ДДС или прилагане на нулева ставка на данъка – специализирания чл. 31, т. 3 от ЗДДС или общия чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
2. В коя клетка от СД по ДДС следва да бъдат декларирани приходите от кораборемонтни услуги, извършвани от дружеството – кл. 14 или чл. 17 или 18 (в зависимост от това дали получателят е от страна членка)?
3. Кога и при какви условия следва кораборемонтни услуги да се декларират в кл. 14 от СД по ДДС?
4. Независимо от клетката от СД по ДДС, в която следва да се декларират приходите от тези доставки, те по съществото си представляват приходи по чл. 31, т. 3 от ЗДДС. Следва ли да участват в оборота формиран от дружеството по Глава Трета от ЗДДС?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

Наредба № Н-18. Въпрос. Дружество е в процес на внедряване на виртуален ПОС на фирмения сайт. Първоначално клиентите ще могат да си избират, да се регистрират за един определена услуга и да платят през виртуалния ПОС терминал дължимата сума за именно за тази услуга. За момента опцията за заплащане през виртуалния ПОС ще съществува само за тази услуга, а не за всички услуги предлагани от дружеството.

1. Правилно ли е разбирането, че при това положение сайтът на фирмата трябва да бъде регистриран като електронен магазин в НАП? Трябва ли да се съобрази/направи нещо друго по този въпрос?
2. Правилно ли е разбирането, че за направените плащания през виртуалния ПОС доколкото разбирам трябва да се издават или касови бележки от фискален касов апарат или документ по чл. 52о от Наредба № Н-18? Трябва ли да се съобрази/направи нещо друго по този въпрос?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

Наредба № Н-18. Въпрос. Фирма провежда онлайн конференция. Има собствен сайт, на който се обявяват предстоящи събития. За конкретно събитие има връзка към платформа TheVirtual.Show, която е предоставена от доставчик, с информация за събитието, въпроси и раздел за регистрация на участник за конкретното събитие. При задаване на попълване на данни за регистрация на участник, модула се прехвърля в платформата Weems (weemss.com) в която се попълват данните за участника. След като бъдат въведени данни за регистрацията на фирма или физическо лице има избор на плащане, опциите са с банков превод или с дебитна/кредитна карта. При избор на плащане с дебитна/кредитна карта плащането се осъществява чрез платформата Stripe (stripe.com), която се активира само за плащанията с дебитна/кредитна карта. След успешно регистриране всеки потребител получава билет за участие с персонален номер, който служи за вход на потребителя за събитието. В платформата Weemss се следят и одобряват регистрациите на участниците, има опции за маркиране на получени и неполучени плащания, както и изчакващи плащане. От платформата няма възможност за издаване на фактура. Фактурите се издават от счетоводен програмен продукт. Фирмата издава фактури за всички такси, по желание на клиентите и се издават фактури и на физически лица. Когато клиентите не са попълнили данните за фактура се отчитат в отчет продажби. 

Въпроси:

1. Налице ли е извършване на продажби чрез електронен магазин, ако да, какви са задълженията ни във връзка с Наредба Н-18 ?
2. В момента се извършват регистрации за безплатен семинар. Има ли задължения, евентуално за регистрация на електронен магазин, след като няма да се заплаща участието в семинара?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. Търговско дружество, регистрирано като земеделски стопанин, декларира в годишната си данъчна декларация за 2020 г.  преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО в размер на 12 хил. лв. С договор за финансов лизинг с опция за закупуване, сключен на 05.08.2020 г. между дружество – лизингодател и дружеството земеделски стопанин (лизингополучател), е предоставена на лизингополучателя нова земеделска техника (трактор). Срокът на лизинга е 24 месеца, като лизингополучателят има право да придобие собствеността върху техниката след изплащане на всички лизингови вноски. Общата стойност на трактора е 100 000 лв. До края на 2020 г. са направени лизингови вноски в общ размер 30 000 лв.

Въпрос:

Изпълнено ли е условието на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за 2020 г. по отношение инвестицията на дружеството в нова земеделска техника (трактор) съгласно договор за лизинг, сключен на 05.08.2020 г.?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. През цялата 2020 г. търговско дружество извършва хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, организирани онлайн.

Въпрос:

Как следва да се обложи дружеството през 2020 г., предвид допълнението на ал. 1 на чл. 176а от ЗКПО, обнародвано в  ДВ, бр. 69 от 2020 г.?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос.  Търговско дружество извършва организиране на хазартни игри с игрални автомати.

През 2020 г. предприятието е получавало финансова помощ за запазване на заетостта по мярката 60/40, на основание ПМС № 151/03.07.2020 г.

Въпроси:

1. Считат ли се за приход паричните постъпления, които дружеството  е получило по мярката 60/40?
2. Трябва ли да се подава данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за облагане с корпоративен данък?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице прехвърля апартамент на друго физическо лице срещу задължение за гледане и издръжка. Лицето, получило апартамента, го продава преди да са изминали 3 г. от неговото придобиване. В този случай как следва да се определи цената на придобиване и може ли за такава да се ползва данъчната оценка?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице - IT специалист извършва работа в полза на чуждестранно лице. Според лицето договорът му не е трудов и има право на нормативно признати разходи 25 на сто, т.е. възнаграждението трябва да се посочи в Приложение № 3. Според нас, тъй като в договора има клауза за ползване на отпуск, той попада в обхвата на б. „е“ от т. 26 на § 1 на ДР на ЗДДФЛ -  налице са правоотношения, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната. Съответно възнаграждението следва да се посочи в Приложение № 1 без право на нормативно признати разходи. Аргумент за това, че договорът с лицето попада в обхвата на б. „е“ според нас са и две последни разяснения на НАП (№ 94-М-1304 от 28.04.2020 г. и  М-26-Т-565 от 27.01.2021 г.) – първото за услуги предоставяни от пилот, а второто за граждански договор на пилот, за които се приема, че попадат в обхвата на б. „е“ на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.

Въпроси:

1. Какво следва да се разбира под „наемане на работна сила“ за целите на ЗДДФЛ съгласно дефиницията на б. “е“ от т. 26 от §1 на ДР на ЗДДФЛ, предвид обстоятелството, че в ЗДДФЛ няма дефиниция на това понятие?
2. Каква е разликата между трудов и граждански договор?
3. Има ли право Националната агенция за приходите да квалифицира договора като граждански или трудов?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП