Вземания и прекратяване на участие в ТД

ЗДДС. Въпрос: През м. 04/2010 г. фирмата ни е получател на стоки - устройства, заедно със софтуер за устройствата и гаранционно обслужване на софтуера от фирма, регистрирана по ЗДДС в друга държава членка. Във фактурата за стоките, на отделен ред е фактуриран нестандартния софтуер и на отделен ред гаранционно обслужване за софтуера. За доставката на стоки сме съставили протоколи за ВОП. За нестандартния софтуер сме съставили протокол за самооблагане по чл. 82 от ЗДДС, който сме отразили в Дневника за покупките и в Дневника за продажбите. През м. 04/2010 г. сме получили кредитно известие (КИ) по същата доставка с основание търговска отстъпка. Как следва да третираме гаранционното обслужване на софтуера и отново ли трябва да се самообложим по чл. 82 от ЗДДС с отделен протокол? Как следва да третираме КИ съгласно ЗДДС, трябва ли да издадем протоколи по чл. 82 от ЗДДС и какви са сроковете за отразяване на протоколите в конкретния случай?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Фирмата ни има сключен договор за материали и за консултации, обучение и техническа поддръжка на нашия персонал в частта за подготовка на производството и тестването на изделията с руска фирма. На 22. 07. 2010 г. сме платили авансово на руската фирма за консултации, обучение и техническа поддръжка на персонала в частта за подготовка на производството и тестването на изделията, за което имаме издадена фактура. На 01. 08. 2010 г. сме съставили протоколи по чл. 82 от ЗДДС, които сме отразили в Дневника за покупките и в Дневника за продажбите за м. 08/2010 г. На 31. 08. 2010 г. сме подписали приемо-предавателен протокол за приемане на услугите, за което сме получили фактура от 31. 08. 2010 г. за извършената услуга, в която авансът е приспаднат на отделен ред. На 01. 09. 2010 г. сме издали протоколи за самооблагане по чл. 82 от ЗДДС с данъчна основа равна на стойността на услугата след приспадане на аванса. Правилно ли сме постъпили като сме издали протоколите по чл. 82 от ЗДДС за авансовото плащане през м. 08 и за протоколите, които сме издали през м. 09?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, сключва договор с литовска фирма, която също има ДДС регистрация в Литва и валиден ДДС номер, издаден от съответната данъчна администрация. Литовската фирма продава стоки на българския пазар, като за целта има сключени договори с други български дистрибуторски фирми.
Предметът на договора между българската и литовската фирма включва следните услуги:
- контакти на българската фирма с българските дистрибутори с цел контрол и 
подобряване на тяхната работа;
- мониторинг за наличностите на стоки при дистрибуторите и допълнителна помощ във връзка с оптимизацията на доставките на стока от Литва;
- организиране на акции във връзка с популяризирането на продуктите на Литовската компания - дегустации, раздаване на листовки, промоции в различни магазини и др.;
- представяне на нови продукти на литовската компания пред българските дистрибутори;
- всякакви други услуги и действия с цел повишаване на продажбите на продуктите на литовската компания на българския пазар.
За така извършените услуги българската фирма ще получава месечно възнаграждение след издаването на фактура от нейна страна. Възнаграждението се състои от следните компоненти:
- сума за час, като в договора е упоменато, че задължително се заплащат на българската фирма сумите до 40 часа седмично, и ако има извънреден труд, той се заплаща допълнително;
- бонус на база на кг. продадена стока, който е по 1 евроцент на кг.
За извършената работа през месеца българската фирма преди издаването на фактурата си изпраща и подробен отчет на литовската фирма.
При стартирането на работа българската фирма ще получи еднократна авансова сума. Тази сума в договора е упомената като сума за мотивация. Тази сума трябва да подпомогне българската фирма при стартирането на бизнеса й. Особеното тук е, че ако българската фирма прекрати договора с литовската фирма в рамките на 1 година тя 
трябва да възстанови сумата пропорционално на оставащите месеци до изпълването на едната година. 
Въпросът ми е дали услугите, извършвани от българската фирма по упоменатия договор, могат да бъдат третирани като услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, и какви документи тя следва да издава за документиране на доставките. 
По отношение на авансова заплащаната сума въпросът е същият, а именно дали може да се третира като услуга по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и какви документи фирмата следва да издава за документиране на доставката. 

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Имаме трайни контакти с хърватско дружество. В тази връзка е необходимо служител на хърватското дружество да дойде на работа в нашето дружество за няколко години. Доколкото оформяне на трудов договор по КТ с чужденец е свързано с много формалности, се опитваме да намерим други варианти за пребиваване на лицето в България. В тази връзка анализираме следните три варианта:

-  лицето да извършва консултански услуги на българско дружество по граждански договор;

-  хърватското дружество да консултира постоянно българското дружество чрез присъстваща на територията на българското предприятие консултант, като съответната консултанска услуга се заплаща пряко на чуждестранното дружество. Страхуваме се, че в този случай хърватското дружество може да формира място на стопанска дейност;

·- българското дружество и хърватското дружество да сключат договор за предоставяне на персонал по повод пребивававщия при нас чужденец-хърватски гражданин.

 

Въпросът ни е, какви са данъчните задължение по ЗДДС във всеки от описаните случаи, вкл. и ако се приеме, че във връзка с консултантската услуга, предоставяна от хърватското дружество, е формирано място на стопанска дейност.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Регистрирахме се по чл. 97а от ЗДДС за извършване на консултански услуги на лице от Германия. Немското лице не е регистрирано по ДДС. Следва ли да изготвям VIES-декларация?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Счетоводител съм на българско дружество, което участва в следната схема: То купува стока от румънско дружество, регистрирано по ДДС, която продава на друго българско дружество, също регистрирано по ЗДДС. Особеното тук е, че стоката от Румъния се доставя за наша сметка не в България, а на адрес, посочен от купувача – в друга страна от ЕС (Полша).

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: През юни 2010 г. регистрирано по ЗДДС лице излиза на възстановяване на ДДС в размер 500 лв., с което започва процедура по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС. Този данък, обаче, не е приспаднат през юли (той е 2000 лв.). Приспадането е извършено за данъчен период август, в който вместо декларираните 800 лв. са внесени само 300 лв. Има ли в случая нарушение на закона и как трябва да се процедира в такива ситуации?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗЗД. Въпрос: Налице ли е право на законна лихва за издадени фактури за доставени стоки, които до момента не са платени, при условие че не е уговорено задължение за лихви?

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ТЗ. Въпрос: Как трябва да се оформи вписването на недвижимите имоти по партидата на новия собственик - ЕООД при апортиране на Едноличния търговец в ЕООД?

 

   

Отговор: Александра Атанасова, адвокат