Данъци и счетоводство

ЗДДС. Наредба № Н-18. Зареждане на товарни автомобили с течни горива от бензиностанции за собствени нужди

Казус. Транспортна фирма зарежда гориво единствено от бензиностанции (краен разпространител) в страната, като при всяко зареждане на товарните автомобили се получава бон за зареждането и на всяка седмица се извършва фактуриране на всички зареждания през съответната седмица. Плащанията се извършват само по банков път. Горивото се използва само за собствени нужди и няма извършване продажби на трети лица. Очаква се да се получат зареждания от всички МПС (от бензиностанции) за следващия месец в размер над 25 000 лева.

 

Въпроси:

  1. Какви са задълженията на дружеството по ЗДДС? Има ли дружеството задължение за предоставяне на обезпечението съгласно чл.176в, ал. 1и по специално т. 3 от ЗДДС? Подлежи ли на вписване в регистъра по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС?
  2. Има ли някакви други задължения по ЗДДС и Наредба № Н-18 /2006 г.?

 

Отговор: Моника Петрова, Юлия Калчева

ЗДДС. ЗКПО. Предоставяне храна на персонала от собствена кухня

Казус. Фирма предоставя на персонала си храна, за което е назначен готвач и има фактури за покупка на продукти. Готви се общо, няма определени порции, персонала има равен достъп до храната. Фактурите за продуктите се осчетоводяват без право на данъчен кредит. Фирмата начислява 10 на сто данък върху социалния разход. 


Въпроси:

  1. Как ще се определи основата върху която се дължи 10% данък върху социалните разходи – следва ли да се включат всички преки и непреки разходи за производство на храната за персонала?
  2. Как стои въпроса от гледна точка на ЗДДС по отношение на другите разходи за приготвянето на храна - амортизации, заплата и осигуровки на готвача, ел. енергия, вода? Дължи ли се ДДС върху тях, при положение че е ползван данъчен кредит при придобиване на сградата, в която се готви?

Отговор: Румяна Йорданова, Даниела Даракчиева
 

ЗКПО. СИДДО. Облагане с данък при източника при предоставяне на услуги от ЧЮЛ на негов клон в България

Казус. Дружество „А“ e швейцарско дружество, регистрирано за данъчни цели в Швейцария. Дружество „Б“ e клон на дружество „А“, регистриран като място на стопанска дейност в България. Клонът извършва продажба на стоки както на българския пазар, така и на пазарите в Македония и Албания от където и реализира приходи от продажби. Дейността на дружество „А“ е свързана с развитие на пазарите на клона. Дружество „А“ няма други клонове. То сключва договорите с доставчиците, които доставят стоките на клона, и организира развитието на външните пазари (в случая Македония и Албания), на които дружество „Б“ – клон продава тази стока. Дружество „А“ сключва договори за дистрибуция и развитие на нови пазари с юридически лица (ЮЛ) и физически лица (ФЛ) от Албания и Македония. Съответно ЮЛ и ФЛ от Албания и Македония фактурират разходи на „А“, които се заплащат от банковата сметка на „А“, която е в българска банка. В края на месеца „Б“ трансферира разходите за ЮЛ и ФЛ от Албания и Македония към клона си в България – дружество „Б“ с вътрешна фактура. Разходите са признати за данъчни цели в Клона „Б“ в София. Клона „Б“ възстановява платените разходи на „А“ по банковата му сметка в банка в София, от банковата сметка на клона в банка София. Притежателите на дохода са ЮЛ и ФЛ от Албания и от Македония.

 

Въпроси:

  1. Доходите на ЮЛ и ФЛ от Албания и Македония от източник от България ли са или от Швейцария?
  2. За определяне на данък при източника, кое СИДДО следва да с прилага – СИДДО със Швейцария или СИДДО с Албания и СИДДО с Македония?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант