Труд и осигуровки

КТ. Въпрос. Търговско дружество ползва услуги на външни лица (дизайнери), които се наемат при необходимост, като за целта с тях са сключвани граждански договори. Изпълнителите по договорите ползват предоставени от дружеството материали (макове, лицензии за програми, авторски права и софтуери) и офис помещения. След проверка, инспекцията по труда намира, че с гражданските договори се прикриват трудови и указва да се сключват трудови договори с тези лица.

Въпроси:

1. Какъв вид трудов договор е подходящ да се сключва с тези лица, като се има предвид обстоятелството, че е необходимо да бъдат наемани периодично, само при възникнала необходимост от техните услуги?
2. Ако се сключат трудови договори за работа през определени дни в месеца по чл. 114 от Кодекса на труда (КТ), възможно ли е възнаграждението да се определя според изработеното?
3. Как следва да се третират периодите, през които на работника или служителя не е осигурена работа?
4. Как ще се определи обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Служител придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Въпроси:

1. Може ли работодателят да не прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) и служителят да продължи да работи?
2. В този случай кога се дължи заплащане на обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ?

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КТ. Въпрос. Работник е напуснал дружеството през месец юни 2020 г. Към момента на напускане е имал входирано заявление до Националния осигурителен институт за отпускане на пенсия, който през месец май 2021 г. издава разпореждане за отпускане на пенсия с дата месец юни 2020 г.

Дължи ли работодателят обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при придобиване на право на пенсия?  

Отговор: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

Регламент № 883/2004. Въпрос. Гражданин на Германия, който работи в България по трудово правоотношение с установено в нашата страна предприятие ще бъде командирован да полага труд за българския работодател на територията на Турция.

Възможно ли е ситуация като тази да попадане в приложното поле на правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз и какви биха били възможните последствия във връзка с приложимото в случая осигурително законодателство?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване
 

Регламент (ЕО) № 883/2004. Въпрос. Български гражданин в трудово право правоотношение по КТ с работодател, установен в България работи на борда на морски плавателен съд под български флаг в териториалните води на Гърция.

Какъв би следвало да е подходът в конкретния случай по отношение на относимото осигурително законодателство?

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Въпрос. Физическо лице е пенсионер по болест с решение на ТЕЛК за 80 на сто неработоспособност спрямо здравия човек. Лицето не упражнява трудово дейност.

Трябва ли да се внасят здравни осигуровки? 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване