Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Фирма „А“, регистрирана по ЗДДС в България, закупува пресни плодове от Гърция от фирма „Б“, регистрирана по ДДС в Гърция. Фирма „А“ доставя стоките за фирма „В“, която се намира в Англия, тоест за държава, която е извън ЕС.

Документите са оформени по следния начин - камионът е натоварен със стоката в Гърция, попълнено е ЧМР, като:

- за изпращач е посочена фирма „Б“ (Гърция),

- за получател фирма „А“ (България),

- за разтоварен пункт е посочен град в България (там където ще се минава митница). Камионът преминава митница в България, издадено е ново ЧМР, като:

- за изпращач е посочена фирма „А“ (България),

- получател фирма „В“ (Англия).

Документите, които са издадени от фирма „Б“ (Гърция) към фирма „А“ (България) са инвойс без ДДС и ЧМР, а документите, които са издадени от фирма „А (България) към фирма „В“ (Англия) са инвойс без начислено ДДС - чл. 28 ЗДДС и ЧМР.

Въпроси:

1. Какъв вид са в последователност сделките между фирма „Б“ (Гърция) и фирма „А“ (България), сделката ВОП ли е и как се отразява ДДС-то? Правилно ли са оформени документите ВОП с последващ износ?
2. Възможно ли е да се направи износ директно от Гърция, за да се избегне забавянето на транспортиране на стоката, за да се мине митница в България? Тогава какъв вид ще е сделката? Как трябва да се оформят документите, кой ще е износител - гръцката фирма ли?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт   

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС само в България, продава авиочаст на клиент, регистриран по ДДС в Ирландия. Частта се изпраща за сметка на българската фирма в Полша. Клиентът няма регистрация по ДДС в Полша. 

Въпроси:

1. Доставката ВОД ли е с посочен ирландски ДДС номер или е облагаема в България, поради факта, че клиентът няма полски ДДС номер?
2. По принцип, ако стоката се движи от България до друга страна членка и се посочи валиден номер от трета държава членка, изпълнени ли са условията за доказване на ВОД?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт    

ЗДДС. Въпрос. ЕООД внася замразена риба от трети страни – Мароко, Виетнам и др. При внос от няколко контейнера, общо над 100 тона, се налага същите да бъдат поставени под режим „митническо складиране“, като „изтеглянето“ от митническия склад ще бъде осъществено в продължителен период (шест до осем месеца). За горепосочения внос дружество с датски ДДС номер издава на ЕООД инвойс за „Такса за ветеринарна проверка, направена в Турция“. За тази услуга ЕООД издава протокол по чл. 117 от ЗДДС с начислен ДДС в размер на 20% на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. За всяко „изтегляне“ от митническия склад компетентното митническо учреждение ще включва разходите „Такса за ветеринарна проверка, направена в Турция““ в данъчната основа по вноса, пропорционално на база бруто тегло.

Въпроси:

1. След приключване на режим Митническо складиране за горепосочените над 100 тона, ЕООД длъжен ли е да приложи чл. 36а, ал. 3 от ППЗДДС, като анулира издадения протокол издаде нов протокол с ДДС ставка 0%? Въпросът е във връзка с текст от Становище на Министерството на финансите № 62-00-9 от 08.04.2014 г., а именно: „Когато някоя от посочените в чл. 36а услуги е включена в данъчната основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, съответно е обложена от митническите органи с ДДС, и в същото време във фактурата (протокола по чл. 117 от ЗДДС), издадена за доставката, също е начислен данък без да е приложен чл. 36а от закона, правото на приспадане на данъчен кредит по глава седма от закона за получателя (вносителя) на услугата е налице, както по фактурата (протокола), така и по издадения за вноса документ.“
2. Ако ЕООД не приложи чл. 36а, ал. 3 от ППЗДДС, на каква санкция подлежи по отношение на два пъти ползван данъчен кредит при първоначално издадения протокол по чл. 117 и при 4-5 митнически декларации по внос?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт 

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице продава чрез интернет старинни вещи (лична колекция) и получава приходи от наложен платеж. Продажбите са нерегулярни, но са повече от 10 на брой за календарна година. Сумите за календарна годна не надвишават 2000 лева. Същото лице е и собственик на предприятие на ЕТ, регистрирано по ЗДДС с друга търговска дейност (физически обект с различни стоки).

Въпрос:

От гледна точка ЗДДС продажбите през интернет от физическото лице с наложения платеж как биха се третирали? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт   

ЗДДС. Въпрос. Дружество продава на стойност по-ниска от покупната стойност ДМА, който не е бракуван и преди да са изтекли 5 години от закупуването му.

Следва ли да се направи корекция на ползвания данъчен кредит?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество е закупило товарен автомобил през 2018 г. Платеният ДДС е включен в стойността на актива и се амортизира. През м. юли 2021 г. дружеството се регистрира по ЗДДС. Автомобилът се използва за фирмени и лични нужди в съотношение 30:70.

Въпрос:

Има ли право фирмата да ползва данъчен кредит за горива и други консумативи в същото съотношение, при условие че за самия автомобил не е ползван такъв? При регистрацията по ЗДДС няма да се упражни правото на данъчен кредит за автомобила. (амортизационният срок е към своя край). 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт    

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество е 100 на сто собственик на капитала на юридическо лице, местно на Конфедерация Швейцария. Швейцарското дружество е реализирало печалба, която е обложена с данък печалба в Швейцария и разпределя дивидент към дружеството-майка в България. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Швейцария, дивидентът е освободен от данък при източника.

Въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на получения дивидент от българското дружество?
2. Има ли международни споразумения/договори, които се прилагат в случая?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Българско търговско дружество е едноличен собственик на капитала на дружество, което е регистрирано в Сърбия и осъществява дейността си на територията на тази държава. Дъщерното дружество е разпределило и изплатило дивидент в полза на собственика. Внесен данък в Сърбия в размер на 5 на сто. След удържане на данъка, дивидентът е приведен по банковата сметка на българското дружество.

Въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на получения дивидент от сръбското дъщерно дружество?
2. Коя е данъчната основа за облагане с корпоративен данък в описания случай?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е на платен стаж в Генерална дирекция към Европейската комисия в Брюксел. Лицето работи на пълен работен ден за период от пет месеца и за това получава възнаграждение. Стажът не се счита за редовна трудова заетост в Европейската комисия.

Какво е данъчното третиране на така получения от лицето доход от Европейската комисия и подлежи ли на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт