Данъци и счетоводство

Казус. Местно дружество, в качеството си на работодател,  с протокол на Съвета на директорите е взело решение Съвета на директорите е взело решение за предоставяне на средства за социални разходи на служителите. Общото събрание на работниците и служителите, на основание чл. 293 от КТ, е взело решение за разходване на тези средства, като се сключи застраховка „Живот“ в полза на всеки един работещ. Дружеството е сключило договор за своя сметка в полза на своите служители - „Групова застраховка „Живот” за доживяване на определен срок“. Последната е с параметри – срок една година, застраховани са всички лица по средносписъчен брой на персонала през месеца. Всеки месец работодателят е длъжен да заплаща на застрахователното дружество месечна премия, равна на произведението на средносписъчния брой на персонала, съгласно изготвен ежемесечен списък, по 61.22 лв. за всяко лице. При доживяване, ежемесечно, срещу заплатената премия всяко наето лице от предоставения на застрахователя списък, получава рента в размер на 60 лв. срещу предоставена декларация, че не е ползвало данъчни облекчения. Рентата се изплаща от застрахователя всеки месец директно по разплащателни сметки на лицата. При настъпване на застрахователното събитие (смърт на застрахованото лице), в срока на изплащане на премията, застрахователят дължи обезщетение на законните наследници на починалото лице.

Въпроси:

1. Попада  ли  предлаганият от  застрахователното  дружество  продукт, определен като „Групова застраховка „Живот” за доживяване на определен срок”, в дефиницията за застраховка „Живот” по смисъла на § 1, т. 55 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ?
2. Явяват ли се изплащаните от  работодателя  застрахователни премии „социален разход” по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗКПО и приложимо ли е облекчението по чл. 208 от ЗКПО, ако към момента на тяхното извършване дружеството няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения?
3. Подлежи ли на облагане с данък по ЗДДФЛ сумата, изплатена като застрахователна премия от работодателя?
4. Законосъобразно ли е работниците и служителите да декларират пред застрахователя обстоятелството, че не са ползвали данъчни облекчения и ползвани ли са реално такива по реда на  ЗДДФЛ?
5. Получените от работниците суми от застрахователя по застрахователния договор подлежат ли на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?

Отговор: Румяна Йорданова, Даниела Петкова

Казус. Дружество,  с предмет на дейност продажба на машини, възнамерява да демонстрира машина при потенциален клиент. Машината ще бъде монтирана и клиентът ще да може я ползва в стопанската си дейност безвъзмездно в продължение на 30 дни. След този период клиентът може да вземе решение да я закупи, за което ще бъде подписан договор за покупко-продажба.

Въпроси:

1. В случай, че клиентът приеме да закупи машината, предвид факта, че машината вече е доставена и ползвана в стопанската му дейност, възможно ли е на дружеството да му да бъдат наложени санкциите по чл. 180 и чл. 182 от ЗДДС?
2. В случай, че клиентът откаже да закупи машината възможно ли е безвъзмездното ползване да се приеме за отклонение от данъчно облагане и на дружеството да бъде определен приход от наем по пазарни цени?

Отговор: Ганка Петрова, Людмила Мермерска

Казус.  Чуждестранно физическо лице, установено в Чехия, е съдружник в българско ООД. За целите на дейността с него е сключен граждански договор, с който му се възлага срещу възнаграждение дистанционно да актуализира софтуера на един от продуктите. Отделно лицето се задължава да презентира продукта в няколко държави от ЕС, за което не му се полага възнаграждение, но дружеството следва да покрие разходите за път, нощувка и храна (дневни), т.е никаква част от труда няма да бъде положен на територията на страната.

Въпроси:

1. Има ли дружеството право да признае разходите по ЗКПО, свързани с пътуването на лицето?
2. За целите на определяне на данъка по реда на ЗДДФЛ кое е водещо:

- това, че лицето е чуждестранно физичиско лице (чл. 37 от ЗДДФЛ ) или

- това, че в качеството му на съдружник, трудът му се приравнява на доходи от трудови правоотношения и е важно, че услугата се извършва дистанционно и не е на територията на страната?

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант