Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, без регистрация по ЗДДС ще предлага чрез онлайн магазин на крайни клиенти - физически лица, живеещи в България, стоки, които ще закупува от Китай. Стоките ще се транспортират директно от Китай до крайния клиент в България. Дружеството действа от свое име и за своя сметка.

Въпроси:

1. Какво е третирането по ЗДДС на продажбата към крайните клиенти в България? Мястото на изпълнение извън България ли е по чл. 17, ал. 2?
2. Кой ще бъде вносител и кой ще плати ДДС при внос в случая - клиентът или дружеството и ако и двата варианта са възможни - това влияе ли на ДДС третирането?
3. Също така приложим ли е в случая специалния режим при внос IOSS? Може ли доставката да се третира като дистанционна продажба на стоки внасяни от трети страни и територии? 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма търгува през онлайн платформа в ЕС и трети страни със стоки (бродерии) към физически лица. Иска да пусне в онлайн магазина и опция за дигитален принт на бродериите, т.е. клиентът да може да си свали и използва изображението.

Въпрос:

От гледна точка на ЗДДС това продажба на стока или услуга би било и ако е стока как би могло да се удостовери дистанционна продажба без стоката да се изпраща реално?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. В публикацията "ЗДДС. Относно доставка на стока закупена от българска фирма от фирма в Гърция с получател фирма в Англия" от бр. 159/2021 г. е посочено, че при транспорт на стоките директно от Гърция към Англия транспортът може са се отнесе както към доставката между гръцкото и българското дружество, така и към доставката между българското и английското.

Въпрос:

Как точно да се определи към коя от двете да се отнесе транспортът? В единия случай е налице местна доставка в Англия, в другия - в Гърция. И двете държави могат да изискат данъка - Гърция от гръцкото дружество, Англия от българското.

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва продажба на стоки на клиент – нидерландско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Нидерландия. Стоката се превозва от седалището на дружеството до пристанище Варна за сметка на българската фирма. Нидерландското дружество изнася стоката с кораб за краен клиент в Чили. В митническата декларация като износител е вписано нидерландското дружество с негов ЕОРИ-номер. Налице е товарителница за комбиниран морски транспорт, в която българското дружество е вписано като изпращач и е посочена крайната дестинация на стоките – Чили.

Въпроси: 

1. Правилно ли е българското дружество да третира доставката към нидерландското дружество, като облагаема с нулева ставка съгласно чл. 28, т. 2 от ЗДДС?
2. Какви документи съгласно чл. 21 от ППЗДДС биха били достатъчни, за да се прилага нулева ставка за доставката?
3. При наличие на други такива доставки, редно ли е нидерландското дружество да следи оборота си за регистрация в България и да се регистрира по ДДС съгласно българското законодателство?
4. От гледна точка на ЗДДС, определянето на сделката за българското дружество като сделка за износ, зависи ли от това дали нидерландското дружество е регистрирано по ДДС в България?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фирма (чуждестранно юридическо лице) - регистрирана във Великобритания по ДДС - иска да се регистрира в България, за да получи български ДДС-номер, без да има физически офис на територията на страната ни. Ще се сключи договор с акредитиран представител (българско юридическо лице, с реален офис в град София.

Въпроси:

1. По кой член ще се регистрира за нуждите на ДДС в България?
2. След регистрацията в България БГ ли с този български номер да прави сделки с фирми от Европейския съюз (включително тристранни операции)?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

Наредба № Н-18. Въпрос. Българко дружество извършва вътреобщностните дистанционни продажби през Амазон от склад в България, както и от склад в Германия към физически лица от други държави членки на ЕС. За тези продажби дружеството ще издава касов бон, който ще се маркира в предварително настроена група „А“ за общата стойност с включено ДДС. В тази връзка възниква следният проблем - за продажбите през Амазон първо се получава поръчка по искане на клиента. След това докато Амазон не си осчетоводи плащането от картата на клиента поръчката стои в режим на изчакване. След като бъде обработено плащането поръчката вече преминава в режим на готовност за изпращане и се подготвя, но не винаги всичко се случва в един и същи ден.

Въпрос:

В кой момент трябва да се маркира в касовия апарат сумата на продажбата:

1. в момента на осчетоводяване на плащането от Амазон в неговата сметка, тъй като парите винаги първо постъпват при тях и след удръжки ни превеждат разликата и тогава реално имаме постъпление в личната сметка на дружеството (обикновено поръчката от клиента и обработката в статус готовност за изпращане са в един и същи ден) или
2. в момента на изпращането - реалното предаване на стоката на куриера?

Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос. ЕООД с основна дейност международен автомобилен транспорт, има несъбрани вземания (по фактурирани приходи за извършени транспортни услуги) от чужди и български клиенти от 2016 година до 31.12.2020 година. За този период не са извършвани инвентаризации на разчетите с тези клиенти, не са предприемани действия за принудително изпълнение, както и не са завеждани съдебни дела за събиране на тези вземания. В отчетените приходни фактури, комплектовани с CMR товарителница, няма изрично посочена дата за падеж на плащането от клиента. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, погасителната давност за вземанията от възникналите през 2016 година изтича през 2021 година (петгодишна давност, макар че някои автори я определят за едногодишна във връзка с приложението на конвенцията CMR).

Въпроси:

1. Отписаните вземания, възникнали през 2016 година (както и за всяка следваща след съответните 5 години) ще се признаят ли за данъчни цели във финансовия отчет за 2021 година на дружеството само поради изтекла давност?
2. Ако се признаят, необходима ли е заповед на управителя или друг документ, въз основа на който да се вземат счетоводните операции ?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Собственик на ЕООД, който е самоосигуряващо се лице в същото ЕООД, иска да използва личния си автомобил както за основната си дейност, така и за лични нужди. Избрал е подходът 50:50. За наема на автомобила ще има договор за наем.

Въпроси:

1. При условие, че  лицето няма оформен договор за полагане на личен труд в дружеството, осигурява се като самоосигуряващо се лице, това дава ли му право за експлоатация на автомобила под наем и съответно да прилага чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО?
2. По време на командировка на лицето, за да се признаят разходите за командировка, задължително ли трябва да се сключи например граждански договор със собственика?
3. Кои разходи биха се признали за данъчни цели - гориво, обслужване на автомобила, винетки, гражданска отговорност, наем, гуми и други?
4. Как се отчитат признатите разходи, текущо или в края на годината с начисляване на данък върху разходите?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Недвижим жилищен имот – къща е собственост на три местни физически лица, които са я придобили по наследство и всяко едно от тях притежава по 1/3 дял. През 2021 г. в недвижимия имот е извършен основен ремонт от наето от лицата строително дружество. На това дружество физическите лица, собственици на имота, са заплатили сума в размер на 7200 лв. В тази сума се включва както стойността на материалите в размер на 4500 лв., така и разходите за извършването на ремонта 2700 лв. Всяко от физическите лица е заплатило за негова сметка по 2400 лв. за направата на ремонта.

В този случай имат ли право физическите лица да ползват данъчно облекчение за този ремонт, в какъв размер и при какви условия?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице - собственик на недвижим имот го е предоставил за безвъзмездно ползване на друго физическо лице с договор за заем за послужване с нотариална заверка и пълномощно. Имотът се отдава под наем и лицето, на което е предоставен за ползване, го управлява и съответно получава дохода от него.

Следва ли лицето, ползвател на имота по силата на договора за заем за послужване, да е данъчно задълженото лице за придобития доход от наем, който се получава от въпросния имот?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт