Труд и осигуровки

КТ. Относно договора за повишаване на квалификацията и за преквалификация по чл. 234 КТ

КТ. Въпрос. Български работодател желае да финансира участието на свой работник или служител в международна магистърска програма в английски университет, срещу задължение работникът или служителят да работи при работодателя за период от 2 години след завършване на обучението, посредством сключването на договор по чл. 234 от Кодекса на труда (КТ).

 

Въпроси:

  1. Допустимо ли е в договорът да се уговори, че ако работникът или служителят не завърши обучението си, дължи обезщетение на работодателя в пълен размер на направените разходи?
  2. Как се изчислява пропорционалният размер на обезщетението, че в случай че работникът или служителят не изпълни задължението си да работи при работодателя за уговорения срок от 2 години след завършване на обучението?Може ли да се уговори, че ако напусне през първата година дължи възстановяване на всички разходи, а ако напусне през втората – 50% от тях?
  3. Как следва да се тълкува задължението на работника или служителя да работи при работодателя 2 години след завършване на обучението?
     

Отговор:  Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП

КСО. Понятията „издръжка на работнически столове“ и „поевтиняване на храната“ за целите на осигуряването

КСО. Въпрос. Дружество иска да организира столово хранене на персонала си. В тази връзка възникват неясноти по повод дължимостта на осигурителни вноски и две групи въпроси, като базовият въпрос е - как следва да се тълкува формулировката „издръжка на столове“ и „поевтиняване на храната“, а уточняващите въпроси са:

  1. Що се касае издръжката на стола, правилно ли е тъкуването, че средствата за СМР на помещение, което ще се пригоди за столова хранене, закупуването на машини за готвене и миене и други подобни, закупуването на месо, картофи, лук и други продукти, ток и вода, ще бъдат третирани като издръжка на стола и върху тях няма да се дължат осигурителни вноски?
  2. Поевтиняването на храната, задължително ли е свързана с поддръжката, готвенето и предоставянето от самия работодател на храната, или може да бъде наета специализирана фирма, която да приготвя и предоставя храната, а работодателят да поема една част от нейната стойност и точно тази част да бъде освободена от осигурителни вноски?
  3. Във връзка с т. 2, задължително ли е храната да се приготвя на място в предприятието, или може да бъде доставяна чрез кетъринг и една част от стойността да доставяната храна да бъде поемана от работодателя като поевтиняване на храната?

Проблемът е дали при външно доставяна храна бих се дължали осигурителни вноски, защото има противоречива практика на НАП.

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Дължимост на осигурителни вноски върху разходи за дрескод, сешоар и маникюр на продавач – консултанти

КСО. Въпрос. Според вътрешните правила на магазин за диаманти за продавач – консултантите има задължителен дрескод (униформено облекло), вкл. задължителни изисквания за маникюр (специално определен цвят) и сешоар. Фирмата има сключен абонаментен договор със студио за красота.

 

Въпрос:

 

Това социален разход ли е, респ. трябва ли да се начисляват осигуровки?

 

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване,

КСО. Дължимост на осигуровки при недекларирани доходи от наем

КСО. Въпрос. При недекларирани доходи от наем от страна на физическо лице, считано от м. октомври 2015 г. до м. юни 2017 г.  възникват следните въпроси:

  1. Дължат ли се осигурителни вноски, ако лицето има само доходи по Кодекса на труда и се осигурява върху максималния осигурителен доход всеки месец ? 
  2. А ще дължи ли осигурителни вноски, ако се осигурява върху доход по-малък от максималния?
  3. Какъв е давностния срок за деклариране на дължимите осигурителни вноски? 
  4. Какви са санкциите за недеклариране на осигурителни вноски по казуса? 


Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Вписване на собственик на ЕООД като втори управител без полагане на труд

КСО. Въпрос. Физическо лице е едноличен собственик на капитала на търговско дружество (ЕООД) без да е управител на това дружество в момента. Управител е друго лице. В същото време физическото лице - едноличният собственик работи на трудов договор на пълен работен ден за друго търговско дружество, т.е. за друг работодател. Физическото лице желае да се впише и като втори управител на дружеството, чийто едноличен собственик е, без да полага труд в това дружество и без възнаграждение.

 

Въпрос:

 

Трябва ли да се осигурява като управител, ако се впише като втори управител в това дружество, чийто едноличен собственик е?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

КСО. Осигуряване на собственик на действащо ЕООД, неизвършващ дейност в него

КСО. Въпрос. ООД се преобразува в ЕООД. От същата дата в Търговския регистър е вписан управител по ДУК (който не е собственик) без възнаграждение, който ще ръководи дейността на дружеството. Дружеството се занимава със строителство на собствени имоти, като за целта няма наети лица, а дейността се извършва от подизпълнители. Собственикът на ЕООД не осъществява никаква дейност в дружеството.

 

Въпрос:

 

Собственикът на ЕООД при положение, че не извършва никаква дейност в дружеството, подлежи ли на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване

ЗЗО. Осигурителни вноски върху доход от наем на евродепутат

ЗЗО. Въпрос. Евродепутат получава доходи от наем на недвижим имот в България. 

 

Въпрос:
Какво трябва да е третирането на дохода от наем в аспект осигуряване по отношение на евродепутатите? Следва ли да се дължат здравни осигуровки върху дохода от наем, защото лицето не е осигурено здравно в момента в България?

 

Отговор: Димитър Бойчев, консултант по социално и здравно осигуряване