Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, купува стоки от Русия. Съгласно договора стоките се доставят до Нидерландия по системата DAP. Българското дружество получа фактура издадена от руското за стоките, които купува и след това издава фактура на европейското дружество за същите стоки с процент печалба. В ЧМР като изпращач е посочено руската фирма и като получател нидерландската фирма, българското дружество не фигурира.

Как трябва да се декларира фактурата получена от руският доставчик и фактурата, която трябва да се издаде на клиента съгласно ЗДДС? Българското дружество има ли задължение да декларира и подава VIES - декларация?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество - производител, регистрирано по ЗДДС в България, има клиент - френска фирма, регистрирана по ДДС във Франция. До сега са извършвани доставки на готова продукция, като типът на сделките е била вътреобщностна доставка. Продукцията се транспортира от склада в България до склада на контрагента във Франция. За сделката се издава фактура с необходимите реквизити съгласно ЗДДС, като българското дружество и клиентът се идентифицират с ДДС номерата си с нулева ставка за ВОД. Транспортът е за сметка на българското дружество, което притежава фактура за транспорта, приключено ЧМР и други съпътстващи документи - опаковъчен лист, сертификати за качество. Френският клиент предлага нов начин на извършване на сделката - българското дружество да издаде фактура за ВОД към него по обичайния начин, както до сега са били сделките, без стоката да пътува от България за Франция, като продукцията обаче ще се транспортира от България до Швейцария, т.е. до негов краен клиент (без да пристига във Франция и да се разтоварва), т.е. продукцията ще напусне територията на ЕС. Транспортът остава за сметка на българското дружество. Доставчик на стоката на крайния клиент в Швейцария ще бъде френската фирма.

Въпроси:

1. Как следва да се третира сделката за целите на ЗДДС между българското дружество и френската фирма- с каква данъчна ставка и какъв тип сделка по ЗДДС?
2. Какво основание от ЗДДС трябва да се посочи във фактурата?
3. В кои колони на дневника на продажбите следва да се отрази издадената от българското дружество фактура?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „А“, регистрирано по ЗДДС, издава фактура за доставка на стока на 15.09.2021 г., която фактура изпраща на имейла на клиента „Б“ (друго българско дружество регистрирано по ЗДДС). На другия дружество „А“ установява, че е издал фактура вместо проформа фактура и във втори имейл изпраща вярната проформа фактура (със същия номер като на грешно издадената фактура – тази номерация се използва за проформа фактури) на дружество „Б“. Съответно обяснява в имейла, че е допусната техническа грешка и че издадената фактура от предния ден следва да се игнорира.  В регистрите по ЗДДС, за м. 09 на дружество „А“, грешната фактура не е отразена. Дружество „Б“, обаче е отразило издадената грешна фактура в дневника си за покупки м. 09 и е ползвало право на ползване на ЗДДС.

Грешката е констатирана в дружество „Б“ през м. 12.

Въпрос:

1. Следва ли дружество „А“ да издаде протокол съгласно чл. 116 от ЗДДС?
2. Така издаденият протокол с каква дата трябва да е – месец 09 или месец 12?
3. Тъй като дружество „А“ не е отразило грешната фактура в дневник продажби, сега трябва ли да я отрази в м. 12 един път нормално и втори път със знак (-) в дневника на продажби? Или да не я отразява нито с (+), нито с (- ) във дневника си на продажби, а би трябвало НАП да отключи м. 09 на дружество „Б“ и то да си направи корекцията?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество има получена фактура от Испания за стоки с право на данъчен кредит с дата 05.10.2021 г. Стоките пристигат за негова сметка в България на 03.12.2021 г. ЧМР е с дата 03.12.2021 г. Условията за доставка съгласно Инкотермс са франко завода Испания. Разминаването в датите е вследствие на това, че транспортна фирма от Испания пренася стоките от няколко склада/завода в рамките на Испания и ги складира в общ склад, от който след това се товари стоката за България.

Въпрос:

На коя дата данък добавена стойност е станал изискуем и с каква дата трябва да се издаде протоколът по чл. 117 от ЗДДС?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Спедиторска фирма извършва услуги за спедиция за ж.п. превоз Гърция до България и обратно до базата на фирмата в София, която представлява т. нар. сух порт. Отскоро фирмата предлага и още няколко услуги, за които не е наясно дали следва да се характеризират като спедиторски услуги или като съпътстващи такива, визирайки ЗДДС. Услугите са следните: услуга по преместване на контейнери; услуга по запечатване на контейнери; обработка на документи; услуги за маневриране на вагони; услуга по сигурност на сух порт - откриване на заплахи за сигурността и превантивни мерки срещу инциденти със сигурността, засягащи съоръженията за сух док.

Въпроси:

1. Как следва да се представят в приходните фактури тези допълнителни услуги, следва ли да се характеризират като спедиторски услуги и прилага ли се за тях чл. 21 от ЗДДС?
2. Ще може ли да се прилага за тези услуги възстановяване по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има договор с дружество в ЕС с чуждестранен ДДС номер. В договора е упоменато, че в случай, че клиентът направи опит или привлече служител от българското дружество, то ще дължи обезщетение. Един от служителите на българското дружество решава да започне директно да работи за чуждестранното дружество, като последното е съгласно да заплати обезщетението на българското дружество.

Въпрос:

С каква ставка следва да се фактурира съответното обезщетение и по кой член от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Следва ли да се начислява ДДС за получени субсидии по ПМС № 326 от 12.10.2021 г.?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Българско дружество извършва туроператорска дейност. През м. септември 2021 г. е получена безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-03 от Министерство на туризма. Тази схема е мярка, която осигурява възможност за туроператорите да възстановят дължимите суми към клиентите по нереализирани туристически услуги в периода 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., вследствие на възникналата пандемия от Covid-19.

Въпрос:

Какво е данъчното третиране по ЗКПО на приходите от финансиране по схема BG-176789478-2021-03 от Министерство на туризма?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Управител на ООД е напуснал България и се е установил да живее със семейство си (жена и две непълнолетни деца) в Швейцария, от където продължава да управлява бизнеса си. Кандидатствал е за гражданство и придобиване на жилище в Швейцария. През 2021 г. лицето е разпродало следното свое недвижимо имущество в България: 

1. Апартамент в София, придобит през 2015 г. и продаден през м. март 2021 г.
2. Апартамент, придобит през месец юни 2016 г.  и продаден  през месец октомври 2021 г.
3. Къща в София (основно жилище),  придобита през месец март 2018 г. и продадена през месец октомври 2021 г. 

Подлежат ли на облагане и деклариране по ЗДДФЛ доходите от продажбата на въпросните три имота, закупени с цел да бъдат наследени от членовете на семейството? 

Отговор: Даниела Петкова, данъчен експерт