Обезщетения и доходи на чуждестранни лица

ЗДДС. Въпрос: Българско регистрирано по ЗДДС лице извършва рекламна услуга на фармацевтична фирма, установена във Великобритания. Същата обаче има търговско представителство в нашата страна. Трябва ли да се начисли ДДС за тази рекламна услуга? Смятам, че ако издадем фактурата на търговското представителство, получателят ще е данъчно незадължено лице и съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение ще е в България, т.е. данък трябва да се начислява. Ако обаче фактурата бъде издадена на самата фирма в Великобритания, трябва ли да се начислява ДДС? Как ще се приложи в този случай чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, при положение че търговското представителство е постоянен обект у нас на чуждестранната компания?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дали може на страниците на списанието да разясните чл. 124, ал. 5 от ЗДДС. Какво се случва, ако се отрази в дневник за покупки кредитно известие извън периода, в който е издадено? Значи ли това, че няма да се приспада данъчен кредит по кредитното известие? Каква е идеята на този член за кредитните известия?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

ЗДДС. Въпрос: Практиката на общинска фирма "Х" ЕООД е следната: за всяко депониране на отпадъци през месеца (например август) издава кантарна бележка с прикрепен към нея фискален бон. В началото на следващия месец  (септември) издава обща фактура на база кантарните бележки и отделните фискални бонове от август. Датата на данъчното събитие е същата като датата на фактурата. Въпросът ми е има ли нормативно основание и ако има кое е то, за тази практика на общинската фирма - да се издава фактура за плащане в брой през м.септември с прикрепени няколко фискални бона от м.август?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: През 2007 г. фирмата ни сключва договор със строителна фирма за изпълнение на довършителни работи за притежавана от нас сграда за комплексно обслужване. През 2009 г. се появиха дефекти по договора за изпълнение на довършителните работи от 2007 г. Фирмата-строител се съгласи дефектите да бъдат отстранени от наета от нас компания, като разходите за отстраняването ще ни бъдат изцяло възстановени от фирмата-строител. През 2010 г. нашата фирма отстрани дефектите. Кой трябва да издаде данъчен документ – нашата фирма (фактура) или фирмата-строител (кредитно известие) във връзка с възстановените разходи за отстраняване на дефектите, при положение че гаранционният срок за отстраняване на дефектите е една година, считано от 2007 г. и вече е изтекъл? Има ли значение и какви документи следва да бъдат издадени, при положение че дефектите са открити в периода на гаранционния срок, или след неговото изтичане?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е инвеститор и се занимава със строителство на жилищни сгради. С конкретен клиент сме сключили предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за изработка на строителен продукт за един и същи апартамент. През м. 12.2008 г. и през м. 03.2009 г. сме получили авансово плащане по договора за право на строеж. За авансовите плащания за право на строеж сме издали фактури без ДДС на основание чл. 45, ал. 2 от ЗДДС. За конкретната сграда няма издаден акт образец 14 за груб строеж.  На 29.09.2010 г. сме прехвърлили нотариално правото на строеж на конкретния клиент. На същата дата 29.09.2010 г. сме сключили анекс към предварителния договор за продажба на право на строеж и договор за изработка на строителен продукт, според който: “Чл. 1 Страните приемат, че описаните предварителен договор за продажба на право на строеж и договор за изработка на строителен продукт са свързани един с друг и нямат самостоятелно значение и ПРОДАВАЧЪТ е наясно, че КУПУВАЧЪТ няма интерес да придобие правото на строеж за описаните в договора имоти, без да са изпълнени точно задълженията на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по договора за изработка на строителен продукт.” В чл. 2 от анекса е уговорено, че на 29.09.2010 г. правото на строеж ще се прехвърли нотариално.  Каква фактура съгласно ЗДДС следва да издадем за правото на строеж, като се има в предвид нотариалният акт и сключения анекс - без ДДС или с ДДС? Следва ли да издадем протокол по чл. 116 от ЗДДС за издадените фактури без ДДС за авансовите плащания и да ги преиздадем с ДДС на отделен ред и основание авансово плащане?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Нашата фирма “Х” е издала фактури за 57 000 лева на фирма “Z”, ние не получаваме парите си в срок и установяваме, че поради финансови затруднения и търговски спорове сметките на длъжника ни са запорирани от други фирми. Ние настояваме да си получим парите, при което от фирма “Z” идва предложение да направим договор за цесия с друга фирма У. Държа да отбележа, че фирма Z и фирма У са свързани лица. Между нашата фирма “Х” и фирма “У” се сключва договор за цесия. Този договор е за 57 000 лева и след няколко дни ние получаваме пълната сума от 57 000 лева по нашите сметки. Всички тези действия – от подписването на договора до получаването на парите, са се случили през месец септември 2010 г., няма уговорки или договор между фирмите “Х” и “Z” за начисляване на лихви при забава на плащанията.  Въпросът ми е трябва ли тази операция трябва да се отрази в дневниците по ДДС за м. септември 2010 г. и ако да – дължи ли се ДДС по тази сделка, при положение че няма никакво получено възнаграждение от наша страна, нито от страна на фирма “У”?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: След промяната на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС при получаване на фактура за международен превоз на пътници следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?

 

 

 Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Какво е данъчното третиране на възнагражденията на  български работници, изпратени на строителен обект в Полша от българско дружество за срок повече от 12 месеца за извършване на строително–монтажни работи на строителен обект? Следва да се има предвид, че изключенията за командировани лица, при които продължава да се прилага законодателството на България са неприложими – би следвало осигуровките да са изцяло по реда на полското законателство.

 

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗМДТ. Въпрос:  Дължи ли се местен данък по раздел ІІІ, чл. 44 от Закона за местните данъци и такси при прехвърляне на собствеността на автомобил от българско дружество на чуждестранно лице? Към момента автомобилът е регистриран за движение в страната и предстои да бъде продаден на чуждестранно лице, което ще го транспортира до територия извън страната.

 

 

Отговор: Златка Мицова, данъчен консултант

ТЗ. Въпрос: Каква е отговорността на ликвидатора при ликвидация на търговското дружество?

 

 

 Отговор: Александра Атанасова, адвокат