Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва внос на стока от Китай. Стоката ще се обмити в Гърция (Солун). След извършване на вноса същата стока ще се продаде на гръцки регистрирани и нерегистрирани по ДДС гръцки фирми директно в Гърция.

Какво е ДДС третирането на сделката?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество "А", регистрирано по ЗДДС, продава на иракска фирма негова марка стоки. След това сключва договор с друго българско дружество" Б" да ги произведе и да ги транспортира до Ирак при условията на доставка FCA/INCOTERMS 2010/. В митническата декларация като изпращач е вписано българското дружество "Б". Мястото на прехвърляне на собствеността е на територията на Ирак.

Въпроси:

1. Може ли дружество "А" да фактурира на иракската фирма приходната фактура по чл. 69 ал. 2 от ЗДДС?
2. Ако ли не, по кой член от ЗДДС?
3. Начислява ли се ДДС в този случай?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, не разполага със складови наличности, а за всяка доставка ще купува стоката (климатици) от фирми доставчици, регистрирани по ДДС в една държава членка. След това българската фирма ще продава закупената стока на клиенти на дребно физически лица, нерегистрирани по ДДС в други държавни членки. Стоката не се доставя до обект на българската фирма, а директно се изпраща от доставчика към клиента на дребно, като транспортът се организира от българската фирма и се заплаща от клиента. За всяка продажба българската фирма ще издава фактура на своя клиент. В тази фактура ще се начислява ДДС. Стоката не се монтира от или за сметка на българската фирма.

Въпроси:

1. Третира ли се описаната продажба на стоки като дистанционна продажба на стоки и трябва ли фирмата да си прави регистрация в OSS – Режим в Съюза?
2. Ако фирмата не трябва да се регистрира в OSS – Режим в съюза и тези продажби не се третират като дистанционни продажби – как тогава се третира тази сделка от гледна точка на ЗДДС, какво ДДС трябва да се начислява, как тези сделки трябва да се отразяват в дневниците на продажбите и в справката -декларация по ЗДДС?
3. Има ли някакви специфични изисквания във връзка с документирането на сделката или наличието на продажна фактура, доставна фактура и транспортни документи е достатъчно?
4. Как трябва да се отразяват в дневника на покупките и в справката -декларация по ЗДДС фактурите за доставка на стока?
5. Трябва ли за всяка издадена продажна фактура да има издадена и съответна доставна фактура от доставчика или възможно доставчика да издаде една обща фактура за определен период например месец?
6. Има ли значение при третирането на продажбата от гледна точка на ЗДДС за чия сметка ще бъде транспортът?

 Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва транспортна услуга на стока - превозва закупен автомобил на чуждестранни физически лица (ЧФЛ) от държава в ЕС до държава в ЕС, от ЕС до трета страна и от трета страна в трета страна без товара да стига до България. ЧФЛ са хора, които са си закупили автомобили за себе си, т.е. те не извършват независима икономическа дейност.

Въпроси:

1. Може ли тези ЧФЛ да се определят като данъчно незадължени лица, тъй като закупените автомобили са лично за тях и е по един автомобил на човек? Ако на едно ЧФЛ се превозват по две коли - това ще се счита ли за независима икономическа дейност на лицето и ще го определи ли като данъчно задължено лице, въпреки, че няма номер по ДДС?

2. Ако са данъчно незадължени лица означава ли, че на основание чл. 22 ал. 1, ал. 2 за извършената услуга превоз на стока на ЧФЛ българската фирма не трябва да начислява ДДС и в трите случая - превоз от ЕС в ЕС, от ЕС до трета страна, и от трета страна в трета страна? 

3. Ако ЧФЛ са данъчно незадължени лица и не се начислява ДДС, то оборотът, който българска фирма трупа от услугите за превоз на стоки на ЧФЛ от страна в ЕС до страна в ЕС представлява ли основание за регистрация по чл. 156 от ЗДДС след достигане на прага от 10000€. Оборота за услугите извън ЕС участва ли в този случай.

4. Ако транспортната услуга е на българско физическо, което не е регистрирано по ЗДДС и е данъчно незадължено лице, а транспортната услуга започва от ЕС или трета страна и завършва в България - мястото на изпълнение е там където започва транспортът и следователно няма да се начислява ДДС, независимо, че лицето е от България?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Фондация в частна полза, регистрирана по ЗДДС, е със задачи и цели, свързани с повишаване квалификацията на медицинските кадри в областта на клиничната онкология. Фондацията е сключила споразумение за сътрудничество с българско дружество „А“, разработващо интелигентна мобилна платформа, позволяваща установяване на злокачествени образувания. Споразумението е за сътрудничество при съвместно осъществяване на дейности по проект за създаване на регистър на данни за пациенти, при които се използват едно или повече образни изследвания за диагностика на рак чрез развитие на изкуствен интелект. Съгласно споразумението, фондацията се задължава да осигури цялостното финансиране на проекта чрез сключване на договор за дарение с друго българско дружество „Б“ и да подсигури наличието на необходимия изследователски екип за извършването на дейностите по реализацията на проекта. Дружество „А“ ще извърши дейностите по техническа подготовка на проекта. С парите от дарението фондацията ще заплати на дружеството „А“ за дейността му, като то ще й издаде фактура и ще начисли ДДС. 

Фондацията ще има ли право на данъчен кредит?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е закупило преди 12 години апартамент от физическо лице. При покупката не е ползван данъчен кредит. Имотът ще се продава с голяма печалба.

Има ли право дружеството да издаде фактура към бъдещия купувач на апартамента като освободена доставка, или трябва да се начисли ДДС върху печалбата? Или върху цялата сума по сделката?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Дружество притежава три апартамента, от които първия апартамент дава под наем на физическо лице с дългосрочен договор, втория апартамент дава под наем на друго дружество, а за третия апартамент на основание чл. 128, ал. 2 от Закона за туризма, чл. 30 и чл. 32, ал. 1 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости, има издадено удостоверение за регистрация на мястото за настаняване от клас "В", с което търговският обект е вписан в регистъра на регистрираните туристически обекти на територията на община С. и в съответния раздел на Националния туристически регистър. Предстои регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Въпроси:

1. След регистрацията на дружеството възниква ли задължение в дневника за покупки и продажби да се описват всички фактури, или се описват само протоколите за начисляване ДДС за услугите, за които е регистрацията на дружеството по този член (само в дневник продажби)?
2. В случай, че дружеството се регистрира на общо основание по чл. 96 от ЗДДС, кои обороти от тези три апартамента ще влизат в оборота за задължителна регистрация? За приходите от всеки един обект (апартамент) какви данъчни ставки ще се прилагат?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Въпрос. Местно дружество продава IT услуги на друго дружество извън България. За целта дружеството наема специалисти (консултанти) - местни лица на трети страни на граждански договори.

Трябва ли да се начислява ДДС всеки месец по чл. 117 от ЗДДС?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружеството закупува самолетни билети онлайн, директно от нискотарифна авиокомпания. По електронната поща е получено потвърждение за извършения полет и разписка (receipt) за платената сума. В документа има данни само за лицето, което пътува. От бордната карта е видно реалното пътуване.Дружеството прави опити да се сдобие с фактура или протокол за извършеното плащане. От авиокомпанията е заявено, че не се издават фактури за продадените самолетни билети. Получената на електронната поща разписка /receipt/ за платена сума е разходо-оправдателният документ. При свързване с оператор е уточнено, че нискотарифните авиокомпании са освободени от издаването на фактура или протокол на основание европейска директива.

Въпрос:

Може ли дружеството да признае за данъчни цели направения разход за самолетни билети въз основа на получената на електронната поща разписка (receipt) за платена сума?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Земеделски стопанин купува: трактор робот DOT Power Platform на стойност 391 116 лв.,  Комбайн JOH106N DEERE S680 на стойност 510 862 лв., автономна пръскачка роботът Avo на стойност 187 620 лв., трактор JOHN DEERE 8R370 на стойност 459 742 лв. Всяка една техника има двигател за придвижване и е проектирана за работа в земеделието.

Въпрос:

Каква е данъчна амортизационна норма на всеки един актив?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗКПО. Въпрос. Дружество предоставя храна на работниците и служителите в обособени и оборудвани за целта помещения (столови), като храната не се готви, а се предоставя от кетъринг фирма, която я раздава на място. Всеки човек от персонала може да си поръча храна/порцион, като  съгласно социалната политика на дружеството част от поръчката в размер на 3 лева се поема от работодателя, а остатъкът се удържа от заплатата на работника или служителя. Придобивката е общодостъпна, но в същото време може да се ползва само от лицата на работа, т.е. не се ползва от лицата в майчинство, отпуск по болест или нормален отпуск. Сумите (субсидията) от страна на работодателя за храна се включват във ведомостта за заплати и се заплащат социални осигуровки върху тях. Кетъринг фирмата издават фактури на дружеството.

Въпроси:

1. Правилно ли е стойността на частта от храната за сметка на работодателя се третират като социални разходи, след като при определени случаи тази придобивка не може да се ползва от целия персонал?

2. Ако субсидията за храна  е социален разход – това разход в натура ли е при условие, че все пак една част от храната се заплаща от персонала?

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице в продължение на повече от 20 г. без прекъсване е работило по договор за управление на дружество. При прекратяване на този договор е уговорено изплащането на обезщетение за ранно пенсиониране в размер на 7 брутни заплати. Възможно ли е това обезщетение да се третира като необлагаем доход на основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, където е посочено обезщетението за пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и като се има предвид, че служителят все още не е навършил възрастта за пенсиониране?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДЗП. Въпрос. Застраховател, който предоставя застраховки само по застрахователни договори, които са освободени от облагане по реда на Закона за данък върху застрахователните премии и съответно не дължи данък по реда на същия закон, има ли задължение да подава данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 от същия закон за всяко тримесечие?

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт