Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. През 2016 г. фирма наема от физически лица къща с цел да я експлоатира като малък хотел. Собствениците на сградата и на фирмата – наемател са свързани лица. Къщата е нова, но не е в добро състояние, което налага да се организират ремонтни дейности. Ремонтните дейности основно са саниране, вътрешно боядисване, подменяне на някои врати, ремонт на някои санитарни помещения. Ремонтните дейности са на стойност 24 000 лв. За целите на счетоводното отчитане се приема, че с ремонта е увеличена икономическата изгода при ползване на имота. Затова направените разходи са заведени като НДА и се амортизират със срока на договора за наем. Ползван е данъчен кредит по ЗДДС за направените разходи.

През 2022 г. собствениците продават имота и договорът за наем е прекратен.

През годините от 2016 г. до момента са правени корекции в ЗДДС по отношение на определяне на данъчната основа при връщане на нает актив с направено подобрение.

Възникват следните въпроси по отношение на определението за „подобрение“:
1. Към днешна дата разходите, които са направени през 2016 г. за ремонт на наетата сграда се считат за „подобрение“ по смисъла на ЗДДС?
2. През май 2022 г. при прекратяване на договора за наем счита ли се, че се осъществява възмездна доставка за направеното „подобрение“, което да задължава фирмата да си самоначисли ДДС?

3. Ако фирмата има задължение за самоначисляване на ДДС как трябва да определи данъчната основа?

4. През 2016 г. са закупени и монтирани 7 бр. климатици с единична цена 368 лв. – отчетени са на разход през годината на закупуване и монтиране – следва ли фирмата да си самоначисли ДДС на стойността на тези климатици, ако са оставени в сградата при прекратяване на договора за наем и ако отговорът е „да“ как да се определи данъчната основа?
5. Налице е затруднения и неразбиране на смисъла на понятието „подобрение“ от Допълнителните разпоредби, § 1, т. 32, б. “б“ от ЗДДС и кога и как се прилага. Може ли да се онагледи с пример приложението му?

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

 Даниела Даракчиева, данъчен експерт

Разгледани са два казуса относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност, свързани с:

- бракуване на трайни насаждения, засадени върху арендувана земеделска земя и

- отдаване под наем на трайни насаждения, засадени върху арендувана земеделска земя.

ЗДДС. Въпрос. Дружество е регистрирано по режим „касова отчетност“.

Въпроси:

1. При продажба към физическо лице, регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, каква фактура следва да се издаде - фактура „касова отчетност“ или само фактура без да се прилага режимът „касова отчетност“ за тази сделка?
2. При издадена фактура “касова отчетност“ към клиент, регистриран по ЗДДС към дата „Х“, като след 6 месеца клиентът се дерегистрира по ЗДДС, следва ли към датата на дерегистрацията да се издадат протоколи и дължимият данък да бъде внесен, въпреки че не е платено задължението по издадената фактура „касова отчетност“?

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт