Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирани по ЗДДС, изнася готова продукция за клиент, регистриран по ЗДДС в страна от ЕС с валиден VAT номер. Сделките се фактурират и декларират в дневника за продажби с нулева ставка като вътре общностна доставка (ВОД). За всяка доставка българското дружеството разполага с изискуемите по ЗДДС и ППЗДДС документи. Във връзка с инфлационните процеси за периода м. януари - май 2022 г. българското дружество е договорило на база обема на изнесената продукция да получи еднократна стойностна компенсация. Компенсацията е договорена устно между управителите, като определена сума в евро, без да има разбивка по кои изнесени артикули и по каква единична стойност на артикул за периода.
Въпроси:
1. Следва ли за тази стойностна компенсация да се издава фактура?
2. Ако следва да се фактурира, с каква данъчна ставка и на какво основание следва да се фактурира към чуждестранния партньор?
3. Като какъв вид сделка трябва да се отрази в дневника за продажби и в кои колони?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество купува стока от държава от ЕС. Продава стоката на клиент от трета страна. Транспортът започва от Нидерландия, минава транзит през България и директно приключва на територията на Турция. Транспортът е нает от българското дружество, като има издадена фактура за това. Митническата декларация е на името на фирмата от Нидерландия.
Въпрос:
Може ли българското дружество да издаде фактура на клиента си от Турция с нулева ставка и на какво основание да приложи нулевата ставка?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество има договор за продажба на фирма от Турция. Стоката тръгва от България и пристига в азиатска република. Митническата декларация е издадена на името на българското дружество като износител. В действителност, българското дружество е само посредник в тази сделка, като транспортът е за негова сметка и има фактура за това.
Въпроси:
1. Възможно ли е българското дружество да издаде фактура на клиента си от Турция с нулева ставка?
2. Ако отговорът е положителен, какво да бъде основанието за нулева ставка?
3. В митническата декларация, коя фирма трябва да фигурира за получател – фирмата от Азия или тази от Турция?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българското дружество, регистрирано по ЗДДС се занимава с търговия на автомобили втора употреба. През 2020 г. е закупен автомобил от германска фирма - дилър на автомобили, за който във фактурата е изписан пар. 25 а "margin taxation". В счетоводни и данъчни регистри за покупка на автомобила същият е отразен погрешно като ВОП. Цената на придобиване на автомобила с транспорта е 8000 лева. През 2022 г. автомобилът се продава за цена 5800 лева (цялата сума, която ще бъде платена от клиента).
Въпроси:
1. Как следва да се третира продажбата на автомобила и с какви стойности?
2. Дали е редно да бъде направена корекция на издадения през 2020 г. протокол за ВОП, покупката да се отрази като доставка от дилър по чл. 143, ал. 1 от ЗДДС и възможно ли е и продажбата да бъде отразена като такава по чл. 143 от ЗДДС в случай, че автомобилът ще е продаден под доставната му стойност?
3. Редно ли е да не се прави корекция на издадения през 2020 г. протокол за ВОП и през 2022 г. да се издаде фактура за продажба, която да е за стойност 4833.33 лева главница и 966.67 лева ДДС.
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Холдингово дружество има регулярни приходи от лихви и дивиденти от своите дъщерни дружества. Дружеството няма приходи от продажба на стоки, услуги и продукция.
Въпрос:
Попадат ли приходите на дружеството от лихви от заеми и приходите от дивиденти в определението за „нетни приходи от продажби“?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. През месец януари 2022 г. физическо лице сключва предварителен договор с друго физическо лице за продажба на недвижим жилищен имот, който е бил негово притежание в продължение на 6 години. По силата на този договор лицето получава капаро в размер на 2000 лв. Предварителният договор обаче се прекратява през месец юни същата година по вина на купувача и авансово получената сума (капарото) остава за физическото лице. Какво е данъчното третиране на полученото от физическото лице капаро и налице ли е задължение за декларирането на тази сума?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, регистриран земеделски стопанин, е избрало да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ като в срок до 31.12.2020 г. е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ и е упражнило правото си на избор да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за следващите пет данъчни години. През 2022 г. обаче лицето не е подновило регистрацията си като земеделски стопанин, но въпреки това продължава да извършва дейността по производство на непреработена растителна продукция, за която преди това е било регистрирано като такъв. При тази ситуация по кой ред ще се облагат доходите на земеделския стопанин за 2022 г., предвид че вече не е регистриран като такъв?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Лицензиран организатор на онлайн хазартни игри захранва игралната сметка на участници, спечелили в игра на сайта, съответната спечелена стойност. От този момент, участниците могат да изтеглят стойността от игралната им сметка по тяхна платежна сметка или да продължат да правят залози със стойността по игралната им сметка до изчерпването й, а когато участник продължава да прави залози, част от тях са губещи. Така сумарната стойност на захранените от организатора печалби в игралната сметка през определен период от време е по-голяма от стойността на наличните за изтегляне по платежна сметка печалби в края на този период.
Във връзка с подаването на информация в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ надвишаващи 5000 лв. следва ли организаторът да включва всички лица, чиито игрални сметки са захранени с печалби надхвърлящи 5000 лв. в рамките на годината, въпреки че голяма част от тези суми отново са заложени и реално не са получени от физическите лица?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт