Годишни преизчисления по ЗДДС и ЗДДФЛ

Коментари

Годишната корекция по чл. 73, ал. 6 - 8 от ЗДДС, извършвана от лица, имащи право на частичен данъчен кредит

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

Известно е, че всяка година размерът на частичния данъчен кредит (ЧДК) подлежи на преизчисляване в последния данъчен период на текущата календарна година (месец декември или месецът на евентуалната дерегистрация на лицето).

В тази връзка целта на материала е да се изяснят въпроси, свързани с:

- общи положения относно право на частичен данъчен кредит, като са разгледани някои казуси, често срещани в практиката;

- определяне размера на частичния данъчен кредит по чл. 73, ал.2 от ЗДДС (доставки, които се включват/не се включват при определяне на коефициента);

- извършване на корекция на ползвания частичен данъчен кредит по реда на чл. 73, ал. 6 - 8 от ЗДДС;

- някои особености (например, ако се установи, че в справки-декларации за предходни данъчни периоди е приложен грешен коефициент по чл. 73 от ЗДДС);

- проблеми в ЗДДС в частта му за частичния данъчен кредит. Авторът счита, че в ЗДДС в частта му за частичния данъчен кредит не е изцяло съобразен с Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно Общата система на ДДС. Приведени са решения на Европейския съд. Разминаването между нашия закон и директивите в областта на ДДС, що се отнася до изчисляването на коефициента за ЧДК са онагледени с пример.

С цел по-лесното въприемане на материала при анализа на всеки от въпросите са приведени и примери.

Данъчно третиране по реда на ЗКПО на активи, които не са ползвани в дейността повече от 12 месеца

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

В ситуацията на икономическа криза поради свиваване на пазара не е рядкост машини или транспортни средства да не могат да се ползват повече от 12 месеца, инвестиционни имоти да не могат да бъдат дадени под наем повече от 12 месеца, или други дълготрайни активи да не могат да се ползват повече от 12 месеца. Причината за преустановяването на ползването на дълготрайни активи за по-продължително време може да бъде и друга, например, предприемане на по - продължителен ремонт или подобрение. Независимо каква е причината даден дълготраен актив да не се ползва - при условие, че преустановяването на ползването на дълготрайните активи се оценява от предприятието като:

- временно, т. е. то планира отново да ги включи в дейността си след известно време и

- периодът на прекратяване на ползването им превишава 12 месеца, доколкото те са заведени в данъчния амортизационен план, следва да се извършат специалните процедури на данъчно преобразуване, предвидени в ЗКПО.

Целта на материала е да се изяснят процедурите на данъчно преобразуване, регламентирани в ЗКПО, тъй като при тяхното неспазване - при ревизия това може да доведе до корекция на данъчния финансов резултат в посока увеличение.

Данъчно третиране на задълженията по реда на ЗКПО

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Финансовите затруднения, пред които са изправени фирмите в момента, водят до невъзможност за своевременно обслужване на задълженията им.

Известно е обаче, че задълженията, налични в счетоводния баланс към 31.12. 2010 г., могат да са обект на неблагоприятно данъчно третиране по реда на ЗКПО – при определяне на данъчния финансов резултат за 2010 г., ако е налице, някое от шестте условия посочени в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, длъжникът следва да увеличи счетоводния си финансов резултат със сумата на задълженията си.

Целта на материала е да се анализират шестте условия, посочени в чл. 46, ал. 1 от ЗКПО, при които непогасените или неотписани като приходи към 31.12. 2010 г. задължения биха могли да са обект на неблагоприятно данъчно третиране по реда на чл. 46, ал.1 от ЗКПО.

Механизмът на действие на разпоредбата на чл. 46 от ЗКПО е илюстриран с числов пример.

Най-често задавани въпроси при определяне на годишното данъчно задължение на лица по трудови правоотношения по реда на ЗДДФЛ за 2010 г.

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Целта на материала е да се отговори на най-често задавани въпроси, свързани с годишно преизчисляване на доходите, вкл. относно някои нови моменти в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2010 г.:

- процедурата за преизчисляване задължителна ли е и ще има ли санкция, ако не се извърши преизчисляване?

- кои доходи подлежат на годишно преизчисляване по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ?

- какъв документ следва да се дава на съдружници и член-кооператори, както и на акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, за доходите, които не подлежат на годишно уравняване по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ?

- ако дадено лице има повече от един работодател по трудово правоотношение – кой следва да извърши годишното уравняване?

- задължен ли е работодател по основно трудово правоотношение да включи придобит при друг работодател доход през 2010 г. при изчисляване на годишната данъчна основа и определяне на годишния размер на данъка за 2010 г.?

- следва ли да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ лице, работещо към 31.12. 2010 г. само по трудови правоотношения при повече от един работодател, като основният работодател е изравнил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи по реда ан чл. 49 от ЗДДФЛ и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31. 01. 2011 г.?

- какви са условията за ползване на данъчно облекчение за доброволно осигуряване и/или застраховки "Живот" чрез работодателя?

- има ли нормативно основание в ЗДДФЛ, изискващо работодателят да изпълни желание за превеждане на вноски/премии във фондове/дружества за допълнително осигуряване или животозастраховане?

Запис на заповед и договор с нотариална заверка на подписите като основание за издаване на изпълнителен лист

Александра Атанасова, данъчен адвокат

Материалът може да се разглежда и като продължение на публикуваната в брой 10 на сп. "Данъци.Тита" тема „Действия по събиране на вземания от неизправни длъжници и възможностите, които дава ГПК в тази насока”, като в него се акцентира на:

- Записа на заповед и

- Договора с нотариална заверка на подписите, т.е на самите документи, като основание за издаване на изпълнителен лист.

На база на съдебна практика и самият опит на автора като адвокат, се обръща внимание на допускани грешки, при изготвяне на посочените документи, които могат да доведат до отказ за издаване на изпълнилен лист.