Данъци и счетоводство

Казус. В акционерно дружество съветът на директорите взема решение през м. юли 2022 г. за определяне на еднократно допълнително възнаграждение на председателя на съвета на директорите за постигнати добри финансови резултати през 2021 г. За останалите членове на съвета на директорите, в т.ч. и за изпълнителния директор не се определя еднократно допълнително възнаграждение. В решението е записано, че възнаграждението се заплаща след удръжка на дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите на физическото лице. Решението е в правомощията на съвета на директорите, определени в Устава на дружеството. То е потвърдено от основния акционер, също акционерно дружество, чрез решение на своя съвет на директорите. Председателят на съвета на директорите не притежава акции от дружествата (дъщеря и майка). Той е член на съвета на директорите също и на дружеството майка, но и в двете решения относно допълнителното възнаграждение не участва в гласуването.

Въпроси:

1. Това еднократно допълнително възнаграждение на председателя на съвета на директорите представлява ли разход за работна заплата и следва ли да се осчетоводи и третира данъчно като текущ разход за 2022 г., в т.ч. и свързаните с него осигурителни вноски?

2. Има ли критерий, ползван от приходните органи, съгласно по който определеното допълнително еднократно възнаграждение да се определи като "пазарно" съгласно изискванията на ЗКПО, при условие, че в устава е записано общо, че съветът на директорите може да определя допълнителни възнаграждения на членовете на съвета на директорите за постигнати резултати без да има конкретен критерий?

Отговор: Георги Николов, Людмила Мермерска

ЗСч. Въпрос. На база на пар. 7 от ПЗР на ЗСч е определена за 2016 г. категория средно предприятие според показателите от 2015 г.

Въпрос:

През коя година се променя категорията на предприятието и на каква при положение, че съгласно чл. 19 от ЗСч показателите за вид предприятие е както следва: 2016 г. – средно; 2017 г. – голямо; 2018 г. – голямо; 2019 г. – средно; 2020 г. – малко и 2021 г. - микро?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор 

Казус. Българско дружество, регистрирано по ДДС доставя машина от дружество от Унгария (регистрирана по ДДС в Унгария). Машината ще се монтира от техници на унгарското дружество. Разходите по пътуване и престой на техниците (самолетни билети, нощувки, други транспортни разходи) са за сметка на българското дружество, като това е упоменато в общите условия на договора. Тези разходи ще се префактурират допълнително на българското дружество. В допълнение уточнявам, че са заложили до 100 евро/нощувка в общите условия по договора.

Въпроси:

1. Как се третират тези разходи по отношение на ЗДДС и ЗКПО, а именно – трябва ли да се третира като доход на юридическото лице от източник в страната (чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО)?

2. По отношение на ЗДДС – трябва ли да се третира като доставка на услуга по чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и да се приложи обърнато данъчно задължение?

3. Ако разходите за хотел се фактурират директно на българското дружество как ще се третират - като представителни или като разходи, с които да се завиши стойността на машината?

Отговор: Даниела Даракчиева, Румяна Йорданова, Христо Досев