Данъци и счетоводство

Георги Николов, д-р по икономика, д.е.с., регистриран одитор

Целта на статията е в дълбочина да се анализира подходящото счетоводно и данъчно третиране на валутната преоценка на притежаваните от предприятието финансови активи.

Казус. Българско дружество X, регистрирано по ЗДДС, доставя стоки на българско дружество XY, регистрирано по ЗДДС. При транспортирането на стоките има случаи, при които един или няколко чувала със стока са с нарушена цялост или търговски вид. Получателят на стоките XY удържа по 5 лева от сумата по съответната фактура, която трябва да плати към доставчика за всеки негоден чувал стока. Получателят на стоките XY има ангажимента да унищожи негодната стока. Информацията за сумите по увредена стока обаче се получава в счетоводството през март месец на следващата година.

Въпроси:

1. Как следва да се отрази разликата в сумите от гледна точка ЗКПО, които дружеството X няма да получи от клиента XY, ако се приеме, че дружеството Х вече е подало данъчна декларация за резултата от 2022 година, подаден е и отчетът в Търговския регистър?

2. Допустим ли е подходът да се признае текущ разход/намален приход за 2023 година за събитията станали през 2022 година, но известни на дружеството X едва през 2023 година, и признати ли ще са за данъчни цели тези текущи разходи /намалени приходи, ако се издаде кредитно известие към клиента XY?

Отговор: Христо Досев, д.е.с. регистриран одитор