Данъци и счетоводство

ЗДДС. Относно дата на издаване на протокол за ВОП

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС закупува фотоволтаични соларни панели (инвертори) от кипърско юридическо лице, регистрирано по ДДС в Кипър. Българското юридическо лице ги закупува при условия ex-works - Ротердам. Стоката от Китай е доставена в склада в Ротердам, Нидерландия на 28.02.2023 г. Фактурата от кипърско юридическо лице е издадена на българското юридическо лице на 28.02. 2023 г. Стоката е натоварена и тръгва от Ротердам на 04.04. 2023 г. (CMR).

 

Въпроси:

1. От гледна точка на ЗДДС и условията на доставката кога следва да се издаде протоколът за ВОП в 15-дневен срок от 28.02.2023 г. (когато са доставени стоките от Китай в Ротердам, при тези условия на доставката) или в 15-дневен срок от когато транспорта започва от Ротердам (04.04.2023 г.)?

2. В кой данъчен период следва да се отразя протоколите в дневниците за покупките и продажбите?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно доставка стока на юридическо лице от трета страна, превозвана до негов клон в страна от ЕС

ЗДДС. Въпрос. Българско регистрирано по ЗДДС търговско дружество продава своя стока на юридическо лице от трета страна (Великобритания). Купувачът заявява на българският си доставчик, че стоките ще се превозват до негов клон в държава членка (Нидерландия - има валиден номер във VIES). Условията на договора са EXW. Стоката е транспортирана от куриерска фирма.

 

Въпроси:

1. Как трябва да се издаде фактурата на клиента съгласно ЗДДС? В коя колона трябва да се отрази в дневника за продажби?

2. Трябва ли да се проучи законодателството на тази държава с оглед възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС в тази държава членка?

3. Българското дружество има ли задължение да декларира и подава VIES – декларация?

4. Какви са документите доказващи извършването на доставка?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно условията за третиране на доставка като дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма на този етап не е регистрирана по ЗДДС сега започва дейност, чрез собствен сайт ще продава детски стоки. Продажбите ще са насочени към данъчно незадължени лица (физически лица) главно на територията на САЩ. Цялата дейност ще е от типа дропшипинг като стоката ще се поръчва от Китай или от САЩ, стоката ще се транспортира от доставчика към клиента. В повечето случаи стоката ще се транспортира от САЩ за САЩ. Може да има и поръчки от други държави, които са в ЕС и тогава стоката ще се транспортира от САЩ или Китай към ЕС. 

 

Въпроси:

1. Какво е третирането по ЗДДС на продажбата към крайните клиенти в САЩ със стока закупена от САЩ?
2. Също така приложим ли е в случая специалния режим при внос IOSS, когато клиентите са от ЕС? Може ли доставката да се третира като дистанционна продажба на стоки внасяни от трети страни и територии? И ако да кога трябва да се регистрира?
3. При кои случаи българската фирма трябва да се регистрира по ЗДДС в България? 


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно включване на дължимите данъци и такси в данъчната основа на доставката на недвижим имот

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано по ЗДДС ще продаде недвижим имот за 100 000 лева.

 

Въпрос:
Това ли е данъчната основа за облагане с ДДС (крайната цена да е 120 000 лева) или трябва да се използва моделът, описан в

материала, публикуван на адрес: https://www.tita.bg/page/118?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно формиране на облагаем оборот при доставки по чл. 42

ЗДДС. Въпрос. Юридическо лице (цирк), регистрирано към Министерство на културата като културна организация, на основание чл. 42 ЗДДС осъществява освободени доставки от продажба на билети за цирк.

 

Въпрос:

Тези освободени доставки влизат ли при формиране на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС? И ако не влизат на какво основание?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно услуга, получена от Фейсбук от лице, регистрирано по чл. 97а за извършване на услуги

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество е регистрирано по ЗДДС по чл. 97а, тъй като се занимава с интернет реклама в собствен сайт и получава доходи от Гугъл - Ирландия. Има също и издадена фактура за разход от Фейсбук.

 

Въпрос:

1. За фактурата от Фейсбук трябва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и да се самоначислявя ЗДДС?

2. Има ли дружеството право да го приспадне след това? Или дружеството само си начислява ДДС и го внася без право на приспадане?

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗКПО. Относно преотстъпване на данък при приходи само от субсидии за земя (оставена на угар) и ливади

ЗКПО. Въпрос. Регистриран земеделски стопанин (дружество), отглеждащ зърнени култури и ливади, решава, една година да остави земите от зърнените култури на угар, но за тези земи получава субсидии, независимо, че са угар. Отглежда и ливадите, за които също получава субсидии, но и от тях, по принцип, също няма произведена и реализирана продукция (поддържат се само в добро екологично състояние - чистят ги от тръни и др. подобни, а тревата се мулчира и оставя за торене на място.) Дружеството има приходи от субсидии и текущи разходи, реализира счетоводна и данъчна печалба за съответната годината.

 

Въпроси:

1. Налице ли е право на преотстъпен данък за получените субсидии за тези земи по реда на чл. 189б от ЗКПО, след като няма произведена и реализирана селскостопанска продукция от тях за съответната стопанска година?

2. Интересен е и случаят, ако регистрираният земеделски стопанин отглежда например само зърнени култури, но 80 дка. са оставени на угар, и само от 20 дка. има продукция от зърнени култури. Ще бъде ли налице право на преотстъпен данък за резултата върху цялата данъчна печалба от дейността (за 100 дка.) или само за тези дка., от които има продукция, а резултатът за дка., които са на угар ще се обложи по общия ред?

 

Отговор: Румяна Йорданова, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Относно авансово облагане на доходи от наем в полза на ФЛ, осъществяващо дейност като търговец, без да е ЕТ

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество - наемател изплаща доходи от наем на местно физическо лице, за наем на офис, който е собственост единствено на това лице. До месец април 2023 г. наемателят удържа авансов данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ и издава сметка за изплатените суми и за удържания данък. През месец май физическото лице представя декларация, с която декларира че ще се облага по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, тъй като доходите му са от извършвана от него стопанска дейност като търговец.

 

Въпрос:

Следва ли дружеството – наемател да удържа авансов данък за доходите от наем и да посочва тези доходи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно облагане доходи от наем на недвижим имот, собственост на ЧФЛ

ЗДДФЛ. Въпрос. Недвижим имот, който се намира на територията на България, е собственост на две физически лица - български граждани, които са го придобили по наследство. И двете лица живеят в чужбина и са чуждестранни физически лица за данъчни цели (едното лице е местно на държава – членка на Европейския съюз, а другото на трета държава). Тези лица отдават имота под наем на друго физическо лице, като договорът за наем е сключен само с единия собственик.

 

Въпроси:

1. Какво е данъчното третиране на доходите от наем и какви са задълженията на чуждестранните физически лица - наемодатели във връзка с така получените доходи от наем?

2. Физическите лица задължени ли са да подават годишна данъчна декларация за тези доходи?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт