Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българската компания купува материали от различни страни членки на ЕС, които след това се изпращат до предприятие производител на територията на Испания. За закупените материали българската фирма получава фактура за материали от своя доставчик.
От закупените материали се изготвят продукти, които се изпращат до Германия, където се намира склада на фулфилмънт компания, която ще се занимава с доставката на стоките до клиентите на българската компания. За услугата във връзка с производството на продуктите българската фирма ще получи фактура за услуга от предприятието производител. Бъдещите клиенти на българската компания са физически лица от ЕС, за целта фирмата ще се регистрира по ОСС.
Въпроси:
1. Как ще се отразят фактурите за покупка на материали в дневниците по ЗДДС? Предприятието производител на продукта е базирано в Испания, поради тази причина ще има ли разлика в начина на отчитане на фактурите за покупка, когато материалите закупени от Испания и когато са закупени друга страна членка?
2. Как ще се отразят фактурите за услуги в дневниците по ДДС във връзка с производството на продукта и във връзка с услугите на фулфилмънт компания?
3. При стартиране на дейността си българската фирма възнамерява да закупи готови продукти собственост на испанска компания (старата компания, с която до момента е работил собственика на българската компания), част от тези стоки се намират склада на фулфилмънт компания в Германия, друга част ще бъдат доставени в Германия след покупката. Как ще се отразят тези доставни фактури в дневниците по ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС на българския VAT номер, получава и придобива стока, която не пристига до територията на страната. На инвойса, издаден от регистрирано по ДДС лице в Италия е начислен ДДС , спрямо италианското законодателство. Има транспортен документ за доставка на стоката - тя е получена в Италия.
Въпроси:
1. В този случай приложим ли е чл. 62 ал. 2 от ЗДДС?
2. Трябва ли българската фирма - получател по фактурата да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС?
3. Фактурата достатъчна ли е да докаже, че сделката е обложена в Италия?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва през 2022 г. облагаеми и освободени доставки. През месеца, през който започна да извършва освободени доставки, на основание чл. 73, ал. 2 и ал. 5, е изчислен коефициент, за да се определи размерът на частичния данъчен кредит. Съответно през месец декември на основание на чл. 73, ал. 6 е направено преизчисление на този коефициент. С така изчисления коефициент се изчислява размерът на частичния данъчен кредит до месец май 2023 г. Този коефициент фигурира и в месечни справки декларации по ДДС. В месец юни фирмата закупува (прави първа вноска за закупуване) на недвижим имот, който ще използва за облагаема дейност - ще отдава имота под наем.
Въпроси:
1. За тази покупка на недвижим имот може ли да се ползва пълен данъчен кредит, както и на последващите СМР-та и обзавеждане на въпросния недвижим имот, за да се го приведе във вид, позволяващ отдаването му под наем?
2. Съобразява ли се с изчисленият коефициент при покупката на недвижимия имот или той си остава за останалите покупки, които е известно, че ще се използват за извършваните облагаеми и освободени доставки, както и до сега, тъй като се предполага, че отдаването под наем на придобития недвижим имот ще започне в края на годината? Понеже отдаването под наем ще е допълнителна дейност на фирмата, за нея ще се знае с точност, коя покупна и коя приходна фактура ще е за тази дейност. Ще трябва ли за покупните фактури, свързани с експлоатацията на недвижимия имот - ел. енергия, домоуправител и др. режийни, да се използва частичен данъчен кредит или ще се ползва пълен данъчен кредит?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. На регистрирано по ЗДДС лице е връчена покана за извършване на корекция на основание чл. 126 ал. 3 от ЗДДС за непосочване в отчетните регистри на кредитно известие за период 01.01.2019 -31.12.2019 г. В случая и фактурата към кредитното известие не е подадено и не е ползван данъчен кредит нито по фактура, нито по кредитно известие.
Въпрос:
Как следва да се подаде фактурата и кредитното в текущия отчетен период с право на данъчен кредит или без право на данъчен кредит?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, извършващо вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, има поръчка от Канарските острови. Те се водят територия на Европейския съюз, но съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗДДС не се смятат за територия на Кралство Испания.
Въпрос:
Фактурата, която трябва да се издаде без или с ДДС следва да бъде и по кой член от ЗДДС?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, иска да закупи лек автомобил за нуждите на управителя. Лекият автомобил ще е втора употреба. Прави се проучване онлайн, за намиране на подходящи оферти. Избира се австрийска фирма. По имейл двете фирмите договарят условията на сделката, като австрийската фирма прилага проформа фактура за авансов превод от 8 хил. евро за закупуване на автомобила. Съответно българската фирма превежда сумата по посочената банкова сметка. В последствие българската фирма разбира, че това е измама, посочената банкова сметка, както и австрийската фирма са закрили всички следи след получаване на превода. Българската фирма писмено уведомява органите на властта в България, за измамната схема в която е попаднала. Заведено е следствено дело.
Въпрос:
Може ли преводът, който е направен към австрийската фирма да бъде признат разход, след като е доказано, че българската фирма е подведена и измамена?
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице има сключени договори за разлики на валутни двойки и индекси (CFD). Какво е данъчното третиране на реализираните доходи от договори за разлики, ако лицето има реализирани загуби, какъв е механизмът за тяхното приспадане и в кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се отразяват доходите?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице с настоящ адрес в жилищна сграда (вила) ще регистрира 4 самостоятелни стаи за гости в Общината. Не е задължено да има касов апарат, защото не е търговец по Търговския закон. Доходите му се облагат като доходи от наем по реда на чл. 31 и чл. 44 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето ще е задължено да издава разписки с реквизити по чл. 6, ал. 3 от ЗСч.
Въпроси:
1. Как би следвало да се процедира, когато се появи клиент – юридическо лице? Би ли следвало юридическото лице задължително да издаде Сметка за изплатени суми, която да представи на лицето преди заплащане на нетната сума и съответно да удържи данък по чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, дори лицето да издаде документ с всички реквизити по чл. 6, ал.1 от ЗСч?
2. Ако юридическото лице заплати на наемодателя по банка – задължено ли е отново да издава Сметка за изплатени суми?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант