Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е закупило недвижим имот през 2017 година за 50 000 лева, като не е ползван данъчен кредит при покупката. Същият имот ще бъде продаден за 200 000 лева през 2023 година.
Въпрос:
Следва ли дружеството да начисли ДДС и ако „да“ каква ще е данъчната основа?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество А, регистрирано по ЗДДС в България, купува стоки от друго българско дружество Б. Тези стоки са транспортирани от българското дружество Б до склад в немска логистична компания, където дружеството А ги придобива физически. Доставката се извършва от трета българска транспортна компания В. От там българското дружество А чрез българския си ДДС номер продава стоките на немски компании, регистрирани по ДДС в Германия.
Въпроси:
1. С каква ставка следва да обложи българското дружество Б доставката на стоките получени от българското дружество А на територията на Германия?
2. Има ли право българското дружество А да продава чрез българския си ДДС номер стоките от склада си в Германия до компании в Германия и да облага с начислен български ДДС?
3. Българското дружество А има и немски ДДС номер. Би ли било правилно българското дружество А да получава доставките от българското дружество Б под немския си ДДС номер, въпреки, че сделките са между две български дружества и българското дружество А няма регистриран офис в Германия, а само ползва склад на немска логистична компания?
4. Може ли да се счита за установяване на постоянен обект в Германия този логистичен склад при положение, че българското дружество А няма нает персонал, няма офис и т.н. в Германия?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, има сключен договор за проектни дейности. Дейностите са дефинирани като фази:
1. Фаза 1: Съставяне и одобряване на задание за проектиране с цена 1000 лв.
2. Фаза 2: Изработка на идеен проект с цена 2000 лв.
3. Фаза 3: Съгласуване на проекта с цена 1500 лв.
4. Фаза 4: Изработка на работен проект с цена 4000 лв.
При сключване на договора проектната фирма не е регистрирана по ЗДДС. Има приети дейности по фаза 1 и фаза 2 (не са авансови плащания, защото има изпълнена и приета дейност), издадени фактури и платени през периода, в който проектната фирма не е регистрирана по ЗДДС и съответно не е начислено ДДС. При изпълнение на дейностите по фаза 3 и фаза 4, проектната фирма вече е регистрирана по ЗДДС и съответно трябва да издаде фактура с ДДС.
Въпрос:
В данъчната основа, при издаване на окончателната фактура за фаза 3 и фаза 4, трябва ли да се включат сумите по фаза 1 и фаза 2, за които вече е издадена фактура без ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество извършва административни услуги (обработване на данни, проучване, маркетинг) на фирми, регистрирани в Дубай.
Въпрос:
Следва ли да се начислява ДДС във фактурите за продажба?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Сдружение с нестопанска цел при участието си в Континенталната купа на спорт „Х“ за 2024 г. се класира на 3-то място, за което ще получи сумата от 5000 $. Във връзка с участието в турнира са закупени самолетни билети, за което сдружението притежава протокол. Континенталната купа е вид турнир, който изявява победителя във финален кръг. Всички групи освен финална група, представляват квалификационен турнир, при което отбор спечелил 1 място в групи А или В се класира в следващи квалификационни групи С и D. По същия принцип се класират от група C и D в третия кръг групи F и Е. От групи F и Е вече се класират два отбора във финален турнир, който определя победителя на турнира.
Въпроси:
1. Следва ли да се издаде фактура за сумата от 5000 $, както и възниква ли задължение за регистрация по ЗДДС на сдружението?
2. Налице ли са някакви задължения за сдружението във връзка с покупката на самолетните билети?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма отдава под наем офис на друга българска фирма. Издавана е фактура всеки месец за дължимия наем. На отделен ред в същата фактурата са посочени и консумативните разходи за ток, вода, поддръжка на общите части. Начислено е ДДС върху цялата облагаема стойност. От месец септември българската фирма – наемодател получава съобщение, че фирмата - наемател става част от австрийска фирма и фактурите за наем и консумативи трябва да се издават на името на австрийската фирма. Фирмата, която е в България, може да бъде клон или дъщерна фирма на фирмата от Австрия.
Въпроси:
1. Трябва ли да се начислява ДДС във фактурата, която трябва да се издава на австрийската фирма за наема на офиса на фирмата в България, като се има предвид, че мястото на сделката е на територията на страната?
2. Консумативните разходи може ли да бъдат включени във фактурата за наем или трябва да се издава отделно дебитно известие?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Въпрос. Дружество планира да започне дейност като увеселителен парк като ще приема плащания в брой, както и неприсъствени плащания с дебитна/ кредитна карта за закупени билети чрез своят уеб сайт.
Въпроси:
1. Смята ли се този начин на продажби на билети за увеселителният парк като електронен магазин съгласно Наредба № Н-18/2006 г.?
2. Ако това е електронен магазин, необходимо ли е дружеството да направи регистрация на електронният магазин преди започване на дейността съгласно чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и да подава месечно стандартизиран одиторски файл съгласно чл. 3, ал. 17 от същата наредба?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
Наредба № Н-18. Въпрос. Самоосигуряващо се лице, регистрирано като свободна професия извършва козметични услуги за маникюр и педикюр. Лицето заплаща патентен данък за осъществяваната дейност. Всички услуги се заплащат на лицето в брой.
Въпрос:
Необходимо ли е лицето да притежава касов апарат и да издава фискални бонове на клиентите при заплащане на услугите в брой?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Български гражданин, местно лице за данъчни цели на Великобритания, получава дивидент от българско дружество, на което е собственик. Тук българското дружество му удържа 5% данък съгласно СИДДО и българското законодателство.
Въпрос:
Подлежи ли на облагане този дивидент и във Великобритания, след приспадане на платения в България данък?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант