Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Физическо лице от България е изградило интернет сайт за дизайн на снимки и видеоклипове предимно на физически лица от Европейския съюз и трети страни.
Въпрос:
1. Какъв трябва да бъде данъчният статут на това лице?
2. Трябва ли да се регистрира по ЗДДС и по кой от специалните режими в Съюза или извън Съюза?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество отговаря на условията на чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС.
Въпрос:
Може ли доставките на електронни услуги към физически лица от ЕС и трети страни да се декларират за ДДС цели обобщено с Отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС? Съответно тези към ЕС ще са обобщени на един ред с 20 % ДДС, а тези към трети страни 0%.
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана за целите на ДДС в България, извършва консултантски услуги, HR услуги за подбор на служители и обучение на кадри. Дейността е изцяло онлайн от България. Клиентите са данъчно задължени юридически лица от САЩ, на които се издава фактура с нула ДДС. Българската фирма получава фактури за услуги от различни фирми регистрирани в България, ЕС и в САЩ.
Въпрос:
Българската фирма има ли право на данъчен кредит по тези инвойси или следва да издаде протокол по чл. 117 и да го декларира само в дневник на покупките?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма извършва месечни консултантски услуги към фирма –данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в Англия. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС.
Въпроси:
1. Извършваните услуги към фирмата от Англия част ли са от общия облагаем оборот по ЗДДС и с оглед чл. 96, ал. 3 от ЗДДС?
2. Следва ли фирмата да се регистрира по чл. 97а от ЗДДС, при положение че фирмата е от Англия?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество внася рамки за очила от Китай. Стоката минава през Нидерландия. Доставя я куриер. Собственикът на дружеството не разполага с информация как стоката е влязла в Нидерландия, кой я обмитил и т.н. Българското дружество не е регистрирано по ДДС в Нидерландия. В случая е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, но липсват данни за дружество от Нидерландия, за което да се изготви протокол за ВОП.
Въпроси:
1. Как следва да се процедира в този случай?
2. Трябва ли да се изготви протокол, като не е ясно кой да се посочи в него като друга страна?
3. Като няма данни от Нидерландия, може ли да се посочи китайското дружество?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма има намерение да закупи лек автомобил категория M1G, с брой места 6+1. Дейността не е свързана с куриерски услуги, хладилен транспорт или други дейности, описани в закона като имащи право ползването на данъчен кредит за лек автомобил.
Въпрос:
Така описаните характеристики в талона - категория M1G и брой места над 5, дават ли право на фирмата да ползва данъчен кредит?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество притежава сграда – двуетажен склад, построена през 1970 г. През 2021 и 2022 г. е направило разходи по нея – положена е нова хидроизолация на покрива и е сменена дограмата. Тези ремонти не засягат конструкцията на недвижимия имот, не се преместват зидове, не се преустройват помещения, не се премахват съществуващи стени или прегради. Ремонтите са били крайно належащи, защото заради старата дограма и увредения от буря през 2017 г. покрив в склада има течове и вторият етаж е бил непригоден за стопанска дейност, а и е имало опасност от увреждания на други части от сградата. През януари 2024 г. дружеството продава сградата като избира продажбата да бъде освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС – доставка на сграда, която не е нова.
Въпрос:
Следва ли за извършените разходи за ремонт на сградата (за хидроизолация на покрива и за подмяна на дограмата) да се направи корекция на ползвания по тях данъчен кредит на основание чл. 79 от ЗДДС?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Въпрос. Българско дружество "Х", регистрирано по ЗДДС в България, създава и поддържа сайт тип социална мрежа, в който физически лица от цял свят влизат и могат да комуникират по различни теми и въпроси. Сайтът е изцяло на чужд език. Може да се използва безплатно, а може да се закупят и допълнителни екстри (абонамент за 1 месец, 3 месеца или година). Дружеството осигурява само достъп до сайта, но реално самата информация в сайта е обмен от различните потребители. Опцията за закупуване на абонамент става чрез въвеждане на имейл на потребител, единствената опция за плащане е чрез карта. Плащанията се извършват през платформа Stripe. Клиентите са физически лица в и извън ЕС, които не са регистрирани за целите на ДДС в техните страни.
Въпроси:
1. Тази дейност на българска фирма "Х" влиза ли в дефиницията на електронен магазин?
2. При положение, че фирма "Х" няма регистриран касов апарат, има ли задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл по Наредба № Н-18?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
Наредба № Н-18. Въпрос. Българско дружество има физически магазин. В него се приемат плащания в брой, банка и с ПОС терминал. Дружеството желае да въведе нов начин на плащане наречен „услуги по иницииране на плащания“, посочен в чл. 4 т. 7 от ЗПУПС. Установен е контакт с доставчик, който е регистриран като доставчик на точно тази платежна услуга по силата на чл. 3 от ЗПУПС и същият е включен в списъка на БНБ. В този списък доставчикът е посочен, че има регистрация за точно тази услуга.
Въпрос:
При въвеждане на този нов начин на плащане (услуги по иницииране на плащания), който ще се предоставя от платежна институция включена в списъка/списъците на БНБ, трябва ли да се издава касов бон или плащането се счита за банков превод и за него не се издава касов бон?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
Наредба № Н-18. Въпрос. Юридическо лице регистрира онлайн магазин в НАП, като през сайта продава артикули, за които клиентите - физически лица - заплащат чрез пощенски паричен превод или чрез дебитна/кредитна карта. Лицето избира да регистрира продажбите, платени с карта, чрез издаване на документ по чл. 52о от Наредба № Н-18. Според същия член, документът "трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба". За документите за останалите поръчки - платени чрез наложен платеж с ППП, няма изискване за издаване на подобен документ, но одиторския файл на НАП изисква посочването на номер на документ за всяка поръчка, независимо дали тя е платена с карта или с пощенски паричен превод.
Въпроси:
1. Възможно ли е лицето да издава подобен документ на този по чл. 52о и за останалите поръчки?
2. Трябва ли да се използват две отделни серии за номерацията на документите, регистриращи продажбите с карта и тези с пощенски паричен превод? Повечето софтуери, които предлагат съответстващи на Наредба № Н-18 плъг-ини за електронни магазини са настроени да издават номер на документа за всяка поръчка и имплементирането на две отделни серии за номерация е сложна и скъпа задача.
ЗКПО. Въпрос. Ръководството на предприятие е взело решение да предостави ваучери за храна на електронен носител на всички наети лица. В определени случаи обаче е налице промяна (намаление) в основното възнаграждение на някои служители. Това са например при преназначаване на по-ниско платена длъжност и прекратяване на вътрешно заместване.
Въпроси:
1. Нарушава ли се изискването на чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО при предоставяне на ваучери за храна при преназначаването на даден служител на друга длъжност с по-ниско договорено основно възнаграждение?
2. При прекратяване на вътрешно заместване, в хипотезите на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), нарушава ли се изискването на чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО от ЗКПО?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Общинска администрация е взела решение да предостави социални придобивки (ваучери за храна на електронен носител) на персонала, назначен по трудов договор. Държавните служители (наетите по служебни правоотношения лица) са изключени от получаването на тази социална придобивка.
Въпрос:
Спазено ли е изискването за общодостъпност, ако на държавните служители не бъдат предоставени социални придобивки (ваучери за храна на електронен носител)?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Има ли задължения, регламентирани в ЗДДФЛ, за документиране на доходите от събиране на диворастящи гъби и плодове при получателя на дохода и платеца на дохода? Следва ли платецът на дохода да издава Сметка за изплатени суми? Ако не следва - как да се документират покупките?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Може ли украински гражданин с временна закрила да ползва данъчно облекчение за лице с намалена работоспособност, при влязло в сила решение за 2023 г., издадено от български ТЕЛК?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ТЗ. Въпрос. Акционерно дружество с влошено финансово състояние (без дейност от години), сменя членовете на Съвета на директорите (СД).
Лицата са избрани за членове на СД и са вписани в ТР по партидата на дружеството. Едно от лицата е избрано за изпълнителен член на СД (изпълнителен директор). Общото събрание на акционерите не е определило изплащането на месечно възнаграждение и не са сключени договори за управление и контрол предвид, че не е определено възнаграждение. Членовете на СД имат няколко заседания годишно.
Въпроси:
1. Следва ли да имат сключени ДУК с лицата предвид, че не е определено възнаграждение?
2. Има ли риск за дружеството в качеството му на работодател предвид, че не са сключени договори и не е определено възнаграждение?
3. Допустимо ли е изобщо да няма ДУК и възнаграждение?
Отговор: Александра Атанасов, адвокат