Данъци и счетоводство

ЗДДС. Въпрос. Относно деклариране на освободена ВОД във VIES-декларация

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма продава употребяван лек автомобил в Германия, за който е в сила чл. 50 от ЗДДС. Въпросният ВОД е деклариран като освободена доставка и е включен в колона 24 (освободени доставки) вместо в колона 20 (ВОД). Поради тази причина не е подадена и VIES декларация.

 

Въпрос:

Правилно ли е това или трябва да се извърши корекция в следващ месец на въпросната фактура като се включи във VIES-декларацията? 

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно задължителна регистрация на американско дружество в България

ЗДДС. Въпрос. Американско дружество, нерегистрирано по ЗДДС в България, закупува от България лаптопи на стойност 60 000 лева с начислен български ДДС. Американското дружество ще продаде на българско дружество, регистрирано по ЗДДС, лаптопите.

 

Въпроси:

1. Има ли задължение американското дружество да се регистрира по ЗДДС в България?

2. По какъв начин следва да отрази българското дружество покупната фактура, ако американското дружество не начисли ДДС в България тъй като няма регистрация?

3. Следва ли българското дружество да пуска протоколи за самоначисляване на ДДС като ВОП, въпреки че лаптопите не напускат територията на България?


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно особен случай на ВОП

ЗДДС. Въпрос. Дружество, авиационен оператор, извършва услуги по отдаване под наем на самолети и екипажи. Самолетите, които обслужват тези услуги се намират в различни държави от ЕС и трети страни. Резервните части, които се поръчват не влизат на територията на България, а директно се доставят до територията на друга държава-членка или трета страна. Казусът е свързан с отчитането на фактурите за доставки на резервни части от държави членки, които директно се качват на самолета, находящ се извън територията на България, т.е. транспортът е от една държава-членка до друга държава-членка, а получател е българският авиационен оператор.

 

Въпроси:

1. Следва ли да се издават протоколи по чл. 117 от ЗДДС и дружеството, авиационен оператор, да се самооблага за тези доставки, при положение, че резервните части не влизат на територията на страната?
2. Как следва да се документират тези доставки и влизат ли изобщо в дневниците за ДДС на авиационния оператор?
3. Следва ли дружеството, авиационен оператор, придобиващо тези резервни части на територията на други държави-членки да се регистрира за целите на ДДС в тези други държави-членки?


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно отразяване на корекция при осъществен ВОП и неначислен в срок данък

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма внася по една употребявана кола на месец от САЩ, която се транспортира до пристанище в Нидерландия и се обмитява по митнически режим 42. От Нидерландия до България е ВОП. През 2023 г. има около 13 -14 ВОП, които не са посочвани с протоколи в дневниците по ЗДДС.

 

Въпрос:

Как да се декларират тези доставки - да се посочат в м. април 2024 г. или да се пише писмо до НАП за отваряне на 2023г.

 

Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт

ЗДДС. Относно документиране на брак на ДМА

ЗДДС. Въпрос. През м. 04.2024 г. е бракувана машина (ДМА), придобита през 2022 г., за която е ползван е данъчен кредит при придобиването и балансовата стойност е 30% от отчетната. Машината е дефектирала, изготвен е протокол за брак и е предадена за скраб. Не са получени пари от пункта за скраб и няма документ за предаването. Не е начислен ДДС с протокол, позовавайки се на чл. 80, ал. 2 от закона.

 

Въпрос:

Проблем ли е липсата на документ за предаден отпадък (кантарна бележка) и дали ще помогне снабдяване с такава бележка, при условие че бракуваният ДМА е с остатъчна стойност над 10% (чл. 80, ал. 2, т. 3, б. „г“)?

 

Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно предоставяне на електронни ваучери за храна

ЗКПО. Въпрос. Ръководството на предприятие предоставя до месец май 2024 г. социални придобивки в натура под формата на хартиени ваучери за храна на всички наети лица в размер 250 лв. От юни месец ще бъдат предоставяни електронни ваучери за храна.

 

Въпрос:

Може ли дружеството да запази досегашните размери на предоставяните социални придобивки – ваучери за храна, т. е. 250 лв. при преминаването към електронни ваучери за храна?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно общодостъпността на социалните придобивки при отказ от получаването им

ЗКПО. Въпрос. Дружеството има намерение да предоставя социални придобивки – електронни ваучери за храна на всички свои служители 200 лв. – т.е. до размера на данъчното облекчение по чл. 209а от ЗКПО.

 

Управителят на дружеството има сключен договор за управление, но ще получава същите социални придобивки от друго дружество на икономическата група, поради което не желае да му бъдат предоставяни електронни ваучери за храна.

 

Въпроси:

1. Спазен ли е принципът за общодостъпност на социалните придобивки в случай че управителя на дружеството не желае да му бъдат предоставяни ваучери за храна?

2. Може ли е вместо ваучери за храна на електронен носител на управителят да бъде предоставена друга социална придобивка в същият размер?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно деклариране по чл. 73, ал. 1 на такса на ЧСИ по изпълнително дело на работник, удържана от заплатата му

ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество изплаща на частен съдебен изпълнител такса за неговото възнаграждение във връзка с изпълнително дело на свой работник. Сумата е удържана от възнаграждението на работника на дружеството.

 

Въпрос:

Следва ли в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ да се включи информация за удържаната сума от възнаграждението на работника, която е преведена от дружеството на частния съдебен изпълнител?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно доходи от лицензионен договор за търговската марка

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно юридическо лице извършва дейност по производство и търговия на козметични продукти, които продава на чужди пазари. В тази връзка дружеството е сключило с местно физическо лице, което притежава патента за тези продукти, лицензионен договор за търговската марка, която използва за продажбите. Т.е. местното физическо лице в качеството си на лицензодател отстъпва на дружеството - лицензополучател изключителното право да използва марката на територията на договорените пазари в рамките на своята стопанска дейност, без ограничение в обема на ползването, включително и чрез производство, продажба и разпространение на брандирани с марката козметични продукти за определения в договор срок. Физическото лице няма право да упражнява самостоятелно тази дейност, като придобитите от него доходи са доходите, получени във връзка с упражняване на имуществените права върху марката.

 

Въпрос:

Какво е данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ на така придобитите от местното физическо лице доходи?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт