Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, командирова служител към фирма, регистрирана по ДДС в Сърбия. Нощувките от хотела в Сърбия се плащат от сръбската фирма. След това сръбската фирма издава фактура към българската фирма с основание – Reimbursement of expense as follows: - Hotel accomodation. Във фактурата няма начислен ДДС, тъй като според сръбския закон това е износна фактура и не се начислява ДДС. Действителния потребител на услугата е българската фирма, но хотелът не издава фактурата към нея.
Въпрос:
1. Трябва Ви ли при така издаденият документ българската фирма да си самоначисли ДДС с протокол и да включи документа в двата дневника за продажби и покупки?
2. В случай, че трябва, има ли право да ползва данъчен кредит?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество „А“ извършва услуга - ремонт на ветрогенератор, който се намира на територията на България. Получател на услугата е италианско дружество „Б“. Италианското дружество „Б“ не е собственик на този ветрогенератор, а има сключен договор за ремонта му с друго българско дружество „С“. Италианското дружество „Б“, превъзлага работата на дружество „А“. Италианското дружество няма регистрация по ЗДДС в България, няма място на стопанска дейност, няма обекти в България.
Въпрос:
Облагаема ли е сделката, съгласно ЗДДС при дружество „А“, което е изпълнител на работата? Приложим ли е чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, което е част от международна компания се занимава с покупко-продажба на стоки. Стоките се закупуват от компанията майка, която от своя страна е дружество от трета страна. Дружеството майка изготвя документация за трансферно ценообразуване, като българското дружество прилага определения от компанията майка „transfer price margin“ при продажбата на стоките към други български дружества. В края на всяка година компанията майка издава кредитни или дебитни известия, в зависимост от отклонението в така определения “ transfer price margin“. Българското дружество е регистрирано по ЗДДС и продава стоките на други регистрирани по ЗДДС български фирми. Тъй като стоките се закупуват от трета страна, ползва данъчен кредит по издадените митнически декларации, но има случай, в който стока ще се продаде на загуба и ще се получи кредитно известие от компанията майка с цел корекция на „transfer price margin “.
Въпроси:
В този случай следва ли да се направи корекция на ползвания данъчен кредит? В колко дневен срок? По какъв начин – с издаването на протокол? В кои колони трябва да се включи този протокол?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество в качеството си на строител е изградило недвижими имоти - апартаменти, които са въведени в експлоатация през м. юни 2014 година. За построяването им е ползван пълен данъчен кредит. Себестойността им е отчетена на ред „готова продукция“ във всеки годишен баланс на дружеството за периода от 2014 г. до 2023 г. За апартаментите са водени съдебни спорове, поради факта, че с тях бяха извършени недействителни сделки през месец февруари 2015 г. при което беше възпрепятствана тяхната продажба (или друг вид използване) за периода от 2015 г. до 2023 г. В духа на приключилите и спечелени от дружеството съдебни дела през 2023 г. дружеството си възстанови владеенето на апартаментите, които винаги са били отчитани в неговия патримониум, включително и към 01.01.2016 г.
Въпроси:
1. При продажбата на 2 броя от тези апартаменти, за които е ползван пълен данъчен кредит възможно ли е да бъде договорено те да са освободени сделки по чл. 45 ал. 3 от ЗДДС в категорията им “стара“ сграда?
2. При продажбата на двата апартамента, за които е ползван данъчен кредит и вече са в категория “стара“ сграда, как точно ще се извърши корекцията на ползвания данъчен кредит при условие, че сделката като вид е освободена от облагане с ДДС, предвид броя на годините (БГ) участващи във формулата за 20 годишния период?
ЗКПО. Въпрос. Във връзка с промените в ЗКПО и транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523) възниква следните въпроси:
1. Кое ще бъде лицето, задължено да плати националния допълнителен данък: мултинационалната група предприятия или субект от групата? Ако е едно предприятие, кое?
2. Кога се внася националния допълнителен данък?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице без място на стопанска дейност в Република България се разпорежда със собствен недвижим имот, който се намира в границите на нашата страна.
Въпроси:
1. Печалбата от разпореждане с недвижимият имот, намиращ се в границите на Република България, реализирана от чуждестранното дружество без място на стопанска дейност, подлежи ли на данъчно облагане? Как се определя данъчната основа на данъка? В какви срокове се декларира и внася данъка?
2. Какво е данъчното третиране в случай че чуждестранното юридическо лице реализира печалба от непряко прехвърляне на недвижимия имот, например чрез продажба на дялове в субекти, притежаващи такива недвижими имоти?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Фирма планира тиймбилдинг, в който ще участват и членове на семействата на служителите и придружители.
Въпроси:
1. Може ли целият разход да бъде признат като социален? Ако да, за кои членове на семейството може да се признае? Ако не, как да се третира разходът за членове на семействата и придружителите?
2. Ако някой от служителите или членовете на семействата (в случай, че се признава за социален разход) не може да се включи в тиймбилдинга, означава ли, че изцяло отпада възможността за признаване на тиймбилдинга като социален разход?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Въпрос. Дружество желае да сключи договор за допълнително здравно осигуряване на всички свои служители. От застрахователните дружества отказват да застраховат лица над 64 години, а в дружеството има двама служители над тази възраст.
Въпрос:
Ако има решение на Общото събрание на служителите и се сключи застраховка за останалите 13 лица, като какъв разход ще бъде третиран направения разход за застраховане? Може ли да се третира като социален разход?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Дружество в ликвидация начислява и изплаща ликвидационен дял на физическо лице. Дружеството не удържа данък за този доход, като е налице отрицателна разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството.
Въпрос:
Дружеството трябва ли да посочи изплатения ликвидационен дял на физическото лице в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатените доходи през съответната година след като няма удържан данък и как да направи това коректно?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Самоосигуряващо се лице упражнява свободна професия като адвокат, като освен това е включено и в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани като синдици със заповед на министъра на правосъдието. Освен доходите като адвокат, лицето има както изплатени доходи като синдик, така и неизплатени възнаграждения.
Въпрос:
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ кои доходи като синдик следва да бъдат включени?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно дружество, коеато има лиценз за организиране на онлайн залагания по Закона за хазарта, през 2024 г. е платец на доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ.
Въпрос:
Как следва да предоставя информация за изплатените през 2024 г. на физически лица необлагаеми доходи и какъв е обхватът на тази информация?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице „А“ разменя с местно физическо лице „Б“ апартамент „Х“ с данъчна оценка 50 000 лева (собственост на „А“) срещу апартамент „Y“ с данъчна оценка 100 000 лева (собственост „Б“). Няма доплащания между страните. Чиста размяна на жилища.
Въпрос:
Има ли някакви данъчни задължения за физическото лице „А“ следствие придобитото жилище на по-висока данъчна оценка?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ТЗ. Въпрос. Собственик на ЕООД иска да назначи жена си на договор за управление и контрол.
Въпрос:
Трябва ли договорът за управление и контрол да се впише в търговския регистър?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат