Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано по ЗДДС има сключен договор за доставка с трета държава Р. В договора е описано, че стоката - предмет на доставка, ще трябва да се изнесе от българското дружество за трета държава С. В митническата декларация българското дружество ще бъде посочено като износител. Фактурата ще бъде издадена от българското дружество на фирмата от трета страна Р. Транспортът ще е за сметка на дружеството от трета страна С.
Въпрос:
Правилно ли е тази доставка да се третира като износ за българското дружество?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Между три български фирми с регистрация по ЗДДС в България са осъществени следните сделки:
1. „Х“ ЕООД продава на „У“ ЕООД 100 тона тор, които се намират в склад в Гърция, като „Х“ ЕООД начислява ДДС по сделката.
2. „У“ ЕООД продава на „Z“ ЕООД същият тор – 100 тона франко склад в Гърция при което „У“ ЕООД начислява ДДС по сделката.
3. „Z“ ЕООД със собствен транспорт товари 100 тона тор от склада в Гърция и го транспортира до своите клиенти на територията на България, като при продажбата на тора им начислява ДДС. Стоката от самото начало физически се намира в Гърция. Транспортът се извършва само от последната фирма в случая „Z“ ЕООД, която превозва стоките от Гърция към нейните клиенти в България. (Това е физическото движение на стоката.)
Въпроси:
1. Правилно ли е начислен ДДС по първата и втората сделка?
2. Случаят попадали в хипотезата на чл. 65а от ЗДДС "Последователни доставки на стоки" и кой на кого каква фактура издава и на какво основание и някоя от фирмите следва ли да се регистрира по ДДС в Гърция?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество регистрирано по ЗДДС в България ще извършва услуги - ремонти на домове и офиси в страни от ЕС.
Въпроси:
1. Каква ДДС ставка следва да се начисли при ремонт на къща на физическо лице в Германия?
2. Следва ли българското дружество да прави регистрация по ЗДДС в Германия?
3. Каква ДДС ставка следва да се начисли при ремонт на офис в Нидерландия, когато клиентът е регистрирано по ЗДДС дружество в Нидерландия?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, закупува автомобил втора ръка от Белгия. Сделката се случва на територията на Белгия и доставчикът издава фактура без начислен ДДС.
Въпроси:
1. Има ли задължение българското дружество да си самоначисли ДДС за покупката?
2. При последваща продажба на автомобила на физическо лице следва ли българското дружество да начисли ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Дружество – организатор на хазартни игри продава три игрални апарата на друго дружество – организатор на хазартни игри. Спазени са изискванията на Закона за хазарта и оборудването е включено в приложението за вида и броя на игралното оборудване към удостоверения за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, а при продажбата – продаденото оборудване е извадено от приложението към удостоверенията за издаден лиценз за организиране на хазартни игри.
Въпрос:
Може ли да се счита, че продажбата на игралните апарати е част от основната хазартна дейност и съответно да не се облага с корпоративен данък?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Във връзка с промените в ЗКПО, обнародвани в ДВ. бр. 42/14.05.2024 г., възникват следните конкретни въпроси:
1. Как следва да се прилага новата т. 13 на чл. 26 от ЗКПО от организаторите на хазартни игри по отношение на предоставяните бонуси?
2. Намира ли приложение т. 13 на чл. 26 от ЗКПО, ако дейността на дружеството е организиране на хазартни игри, която се облага с алтернативен на корпоративния данък?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Предприятие има две различни дейности - производство на селскостопанска продукция и производство на консерви, като голяма част от суровината за влагане в производството на консерви също е собствено производство.
Двете дейности са счетоводно отделени. Дружеството има регистрация като земеделски производител и има право на преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО. Селското стопанство е със счетоводна и данъчна печалби, но преработвателното предприятие реализира счетоводни и данъчни загуби.
Въпроси:
1. Как следва да бъде третирана тази загуба при определяне данъчната основа по реда на чл. 189б ал. 1 от ЗКПО за изчисляване на размера на преотстъпения данък?
2. Следва ли тя да бъде взета предвид при определяне общия размер (60%) на преотстъпения данък?
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Възможно ли е физическо лице (самоосигуряващо се лице) да издава документ от името на дружество, на което е едноличен собственик, относно възнаграждение, което получава във връзка с положен труд като вещо лице, изготвящо съдебно-технически експертизи?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. През 2022 г. непълнолетно дете е освидетелствано с експертно решение на ТЕЛК с 40 на сто трайно намалена работоспособност. След представени допълнителни документи за здравословното състояние на детето, през 2024 г. е издадено ново експертно решение, в което на детето е определена 55 на сто трайно намалена работоспособност от дата 15.07.2022 г.
Въпрос:
Възможно ли е за това дете родителят да ползва данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ и за 2022 г. и 2023 г., от когато е настъпило увреждането?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. На 26.04.2024 г. ЕТ – И.Т. продава за 80 000 лв. негов имот (сграда), закупен на 25.02.2004 г. В нотариалния акт при продажбата като продавачи са написани собственикът на ЕТ – И.Т. в качеството си на ЕТ– И.Т. и неговата съпруга. При първоначалната покупка на имота като купувач в нотариалния акт присъства само ЕТ- И.Т. и активът е заведен в счетоводството на ЕТ и е използван за дейността на ЕТ. С продажбата на този имот ЕТ прекъсва дейност.
Въпрос:
Как трябва да бъде отчетена тази продажба?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант