Данъци и счетоводство

ЗДДС. Относно задължение по регистрация по чл. 97а за хотелиерски услуги чрез предоставяне стаи в жилище, обитавано от ФЛ

ЗДДС. Въпрос. Физическо лице отдава чрез платформата Airbnb част от обитаваното от него жилище. Съгласно чл. 2, т. 3 от Търговския закон не се считат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

 

Въпрос:

Това дава ли основание да се счита, че отпада задължението за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а в този конкретен случай?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно продажба на самолетни билети за международни полети чрез собствен уеб сайт

ЗДДС. Въпрос. Българско дружество продава самолетни билети за международни полети, чрез собствен уеб сайт на физически лица от и извън ЕС. Българското дружество няма лицензи, не е регистриран туроператор.

 

Въпроси:

1. При продажбата на самолетните билети колко ще бъде данъчната ставка на ДДС за физически лица от ЕС?
2. При продажбата на самолетни билети на физически лица извън ЕС трябва ли да се начисли 20% българско ДДС?
3. Подлежи ли фирмата на регистрация по ОСС?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно отразяване в дневника за покупки на фактура и кредитно известие от 2022 г.

ЗДДС. Въпрос. Фирма, регистрирана по ЗДДС, с приемо- предавателен протокол от месец август 2024 получава фактура и кредитно известие към нея от 2022 г., за които до момента не е имала информация. Предстои подаване на отчетни регистри по ДДС за август 2024 г.

 

Въпроси:

1. Как фирмата следва да отрази в тях получените документи от 2022 г.?
2. Ако се приложи редът, указан в чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС те трябва да бъдат отразени в дневник покупки през август 2024 г. Фактурата ще бъде без право на данъчен кредит. Следва ли без право на данъчен кредит да се отрази и кредитното известие?


Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно предоставяне на електронни ваучери за храна на напуснали служители

ЗКПО. Въпрос. Ръководството на предприятие е взело решение да предоставя електронни ваучери за храна на всички свои служители. Избран е подход за разпределение:  определен размер за отработен ден, но не повече от 200 лв. месечно за едно наето лице. Ваучерите се предоставят след 15 число на следващия месец. В практиката има случаи в които трудовото правоотношение с даден служител е прекратено през месеца (например на 16 юни, т. е. лицето има 10 отработени работни дни през юни), а ваучерите се предоставят на 15 юли.

 

Въпрос:

Трябва ли да бъдат предоставени ваучери за храна на електронен носител на лица, които към датата, на която се извършва фактическото им предоставяне, вече нямат качеството на наети лица, но са имали това качество през месеца, за който се отнасят ваучерите?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане при изпращане на работници в чужбина

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско дружество изпраща свои работници, които остават местни физически лица, на работа по проекти в различни държави.

 

Въпрос:

За работниците, за които възниква задължение за облагане с данък върху доходите за положения труд в чуждата държава, как дружеството – работодател по основно трудово правоотношение, следва да прилага методите за избягване на двойното данъчно облагане в България?

 

Отговор: Евгения Петрова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно облагане и подаване на справка по чл. 73, ал. 6 при ЧФЛ, полагащо труд извън България

ЗДДФЛ. Въпрос. Българско дружество е сключило трудов договор по Кодекса на труда с чуждестранно лице от трета страна, като лицето ще работи дистанционно от своя дом в страната си и възнаграждението му ще бъде превеждано по чуждестранната му банкова сметка. С чуждата държава няма действащо двустранно споразумение в сферата на социалната сигурност, което да въвежда правила за определяне на приложимото осигурително законодателство и съответно лицето следва да се осигурява в България, независимо, че трудът се полага в чуждата държава.

 

Въпрос:

Какви са задълженията на дружеството по ЗДДФЛ и следва ли да се подава справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за това лице?

 

Отговор: Евгения Петрова, данъчен експерт

СИДДО. Относно продажба на права за закупуване на апартамент в Дубай

СИДДО. Въпрос. Българско физическо лице е закупило права за закупуване на апартамент в Дубай през 2019 г. През 2024 г. продава правата. В Дубай не са плащани данъци.

 

Въпрос:

Как се третира продажбата на правата от гледна точка на СИДДО между България и Обединените Арабски емирства, при условие, че българското физическо лице е местно лице за данъчни в България и дължат ли се данъци от гледна точка на ЗДДФЛ?

 

Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант