ЗКПО. Относно несъбираемо вземане в размер до 600 лв. съгласно чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС

ЗКПО. Въпрос. За дружество са налице предпоставките за намаляване на данъчната основа и начисления данък по доставка, вземането по която е несъбираемо, регламентирани в разпоредбата на чл. 126а, ал. 1 от ЗДДС.

За целите на ЗДДС вземането по доставка се счита за несъбираемо, поради настъпване на конкретно обстоятелство, а именно това по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС – изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лв. от момента, в който вземането е станало изискуемо.

Въпрос:

Счита ли се, че вземането е погасено по силата на закон по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗКПО по отношение на несъбираемото вземане в размер до 600 лв. по реда на чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС?

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

Актуално към 25.01.2025 г.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от същия закон.

По смисъла на чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от с.з. се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗКПО.

Това означава, че счетоводен разход при обезценка или отписване на вземане като несъбираемо ще бъде признат за данъчни цели едва при настъпване на конкретни обстоятелства.

При сравнение на условията в чл. 126а, ал. 2 от ЗДДС и чл. 37, ал. 1 от ЗКПО е видно, че и двете норми регламентират данъчно третиране на несъбираеми вземания в хипотезата на „вземане погасено по силата на закон“, съответно чл. 126а, ал. 2, т. 3 на ЗДДС и чл. 37, ал. 1, т. 5 на ЗКПО.

По този ред обаче се третират единствено случаи, за които в конкретен закон е предвидено погасяване по силата на конкретни норми от закон.

Хипотезата на чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС не е сред условията на чл. 37, ал. 1 от ЗКПО.

Следователно несъбираемо вземане в размер до 600 лв., третирано по реда на чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС, не може да се третира като „вземане погасено по силата на закон“ съгласно чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗКПО, съответно е недопустимо признаването за данъчни цели на извършените разходи за обезценяване и отписване на вземането в годината на намаляването на данъчната основа и начисления ДДС.