Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Туроператор с лиценз получава плащане от държавна структура регистрирана по ДДС с основание "командироване на служители". С част от сумата туроператорът плаща резервация за хотелско настаняване в страната, както и организира транспорта. Предметът на сделката е на територията на страната. За полученият приход издава фактура с предмет на сделката "тиймбилдинг" с основание чл. 140 от ДДС и не начислява ДДС.
Въпроси:
1. Правилно ли е съставена фактурата?
2. При условие, че туроператорът се ангажира освен с тиймбилдинг и с хотелско настаняване не следва ли при фактуриране на услугите да бъдат отделени като ОТУ да попаднат хотела и транспорта, а тиймбилдингът да бъде обложен по общия ред?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, получава от гръцко юридическо лице, регистрирано по ДДС, през м. януари 2025 г. фактура за транспорт от м. септември 2022 г.
Въпрос:
1. Следва ли българското дружество да се самообложи за м. януари в дневник покупки и дневник продажби с протокол по чл. 117 от ЗДДС?
2. Може ли да се ползва данъчен кредит в дневник покупки с протокол, при положение, че е изтекъл срокът по чл. 72 от ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма допуска грешки при отразяване в дневник продажби като посочва отчет продажби с грешен БУЛСТАТ няколко отчетни периода.
Въпрос:
Как да се извърши корекция на БУЛСТАТ в дневник продажби?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва архитектурни услуги. Изготвя архитектурен проект за обект в Румъния. При изпълнението на архитектурния проект сключва договор с румънска фирма да извършва надзора за обекта в Румъния. Румънската фирма, регистрирана по ДДС, издава фактура на българската фирма за извършения надзор на обекта в Румъния, като начислява 19% ДДС.
Въпрос:
Има ли право българската фирма да си поиска начислено ДДС в Румъния ?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. За дружество са налице предпоставките за намаляване на данъчната основа и начисления данък по доставка, вземането по която е несъбираемо, регламентирани в разпоредбата на чл. 126а, ал. 1 от ЗДДС. За целите на ЗДДС вземането по доставка се счита за несъбираемо, поради настъпване на конкретно обстоятелство, а именно това по чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС – изтичане на 365 дни за вземане в размер до 600 лв. от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Въпрос:
Счита ли се, че вземането е погасено по силата на закон по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗКПО по отношение на несъбираемото вземане в размер до 600 лв. по реда на чл. 126а, ал. 2, т. 6 от ЗДДС?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Данъчно задължено лице планира да ползва данъчно облекчение за 2024 г., представляващо държавна помощ за земеделски стопани по реда на чл. 189б от ЗКПО.
Въпроси:
1. Какъв е срокът за извършване на инвестицията?
2. Колко е максималният размер на корпоративния данък, който може да се преотстъпи за 2024 г. по реда на чл. 189б от ЗКПО?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Френско юридическо лице притежава недвижим имот в България, който отдава под наем на Сдружение с нестопанска цел за безвъзмездно ползване. Наемателят е длъжен да използва имота за предоставяне на социални услуги. Чуждестранното юридическо лице няма друга дейност на територията на България и не формира място на стопанска дейност.
Въпрос:
Какъв данък дължи френското дружество в България?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Юридическо лице, регистрирано в Република България предоставя на служителите си възможност за ползване на застраховка за допълнително здравно осигуряване. Достъпна е за всички служители, но не всеки се възползва от нея. Сумата за премията ще бъде платена частично от работодателя и останалата част ще бъде самофинансирана от служителя.
Въпроси:
1. Какъв е редът за данъчно третиране по ЗКПО и по ЗДДФЛ на частта, финансирана от работодателя?
2. Може ли да се стъпи на презумцията, че след като е достъпна до всички, но не всеки има желание да се възползва, сумата заплатена от работодателя е социален разход предоставен в натура на служителите?
3. Тази сума би ли се считала за облагаем доход на работника?
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин, в съответствие с чл. 29а от ЗДДФЛ е избрало доходите от стопанската му дейност да се облагат с данък върху годишната данъчна основа и в продължение на 5 години се е облагало по този ред. През тези години лицето е използвало земеделска техника, заведена в счетоводството на лицето, на която съответно са начислявани амортизации. Последните две години лицето не е извършвало дейност, но е извършило продажба на земеделската техника.
Въпрос:
Какво е данъчното третиране на доходите, реализирани от тази продажба? Възможно ли е да се приложи чл. 13 от ЗДДФЛ и доходите да бъдат необлагаеми?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Производството и съхранението на непреработен тютюн може да се извършва само от земеделски стопани, притежаващи валидна регистрация по ЗТТИ, както следва: За периода от 2012 г. до 2016 г. съгласно ЗТТИ производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, вписани като земеделски производители в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП и Наредба № 3/1999, воден от МЗХГ. Липсата на задължение за регистрация на земеделските стопани като тютюнопроизводители в отделен специфичен публичен регистър мотивира промяна в член 29, ал. 1 на ЗДДФЛ, изразяваща се в отпадането на думата “тютюнопроизводители” считано от 01.01.2014 г.От 01.01.2015 г. понятието “земеделски производители” се заменя с термина “земеделски стопани” (Регламент (ЕС) №1307/2013). През 2016 г. чл. 4 от ЗТТИ се изменя, като се въвежда отново изискването за задължителна регистрация като тютюнопроизводител в отделен публичен регистър за всички земеделски стопани, занимаващи се с производството на непреработен тютюн. С приемането на Наредба № 22 се отменя член 19 от Наредба № 3 от 1999 г. , касаещ поддържаната база данни от МЗХГ. за тютюнопроизводителите. Съгласно ЗТТИ тютюневите фермери са длъжни всяка година да се впишат в срок до 31.03. в публичен регистър на тютюнопроизводителите в МЗХГ, като условията и реда за регистрация са определени в Наредба № 22 от 21.12.2016 година. Въвеждането на задължителна регистрация като тютюнопроизводител в случаите на производство на суров тютюн заменя същата, изисквана съгласно чл. 19 от Наредба 13. В ЗДДФЛ остава понятието регистрирани земеделските стопани, което включва земеделски производители и тютюнопроизводители, без да се уточнява нормативното основание, въз основа на което следва да са вписани публичен регистър.
Въпроси:
1. При така представената фактическа обстановка, счита ли се, ч доходите на физически лица - тютюневите фермери, вписани само в регистъра на тютюнопроизводителите към Министерство на земеделието, храните и горите и нямащи валидна регистрация като земеделски производители съгласно Нередба № 3, могат да бъдат обложени по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ?
2. При изготвяне на Справка по член 73 от ЗДДФЛ изплатените доходи на регистрирани тютюнопроизводителите във връзка с изкупения непреработен тютюн от тях в кой код от Номенклатурата на кодовете за вида доход следва да се посочи: в код 301 или в код 302?
Отговор: Лорета Цветкова, данъчен експерт
ЗЗД. Въпрос. Фактура е платена от фирма, която не е получател по фактурата.
Въпроси:
1. Може ли фактура да бъде платена от фирма, която не е получател по фактурата?
2. Може ли след това тази фирма да си възстанови сумата от получателя на фактурата?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат