ЗДДС. Относно бракуване на ДМА на стойност под 5000 лв.

ЗДДС. Въпрос. При бракуване на ДМА на стойност под 5000 лв. следва ли да се направи корекция на ползвания данъчен кредит?

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

Актуално към 01.06.2025 г.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, кражба, установяване на загуба или на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Когато стоките и услугите са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 лицето дължи данък в размер, определен по съответната формула от разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от закона.

В ЗДДС, считано от 01.01.2017 г., е въведена дефиниция на понятието „дълготрайни активи“ и съгласно § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на закона това са част от стопанските активи на данъчно задълженото лице, представляващи:

а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква „з“, и

б) различни от посочените в буква „а“ стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане със стойност при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

Видно от посочената дефиниция е, че недвижимите имоти и превозните средства, винаги са дълготрайни активи за целите на ЗДДС, независимо от данъчната основа при придобиването им. За останалите стоки и услуги извън посочените е въведен:

• стойностен праг от 5000.00 лв. и
• условие - да са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО.

Доколкото не е посочено за какъв актив се касае в случая, при условие че е недвижим имот или превозно средство, то при бракуването му следва да се извърши корекция чрез прилагане на съответната формула, посочена в чл. 79, ал. 3 от закона.

В случай че се касае за дълготраен актив, различен от недвижим имот или превозно средство, предвид обстоятелството че стойността му е по-малка от 5000.00 лв., то при бракуването на същия ще възникне задължение за извършване на корекция в размер на ползвания данъчен кредит по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Задължение за извършване на корекция няма да възникне в случай, че е налице някое от ограниченията, предвидени в разпоредбата на чл. 80 от ЗДДС.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 от същия закон корекции по чл. 79 не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от:

• началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или

• началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, когато не е упражнено право на данъчен кредит.

Предвид цитираната разпоредба, в случая ако при бракуването на актива са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, то няма да възникне основание за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.

Друго ограничение за извършване на корекция е предвидено в разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, като доколкото няма информация за унищожаване на актива, относимо в случая би било ограничението, посочено в т. 4 на цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 4 от ЗДДС корекция на ползвания данъчен кредит не се извършва в случаите на брак на стоки, които са обективно неизползваеми за независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, когато с тези стоки е извършена последваща облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета „а“.

Посоченото ограничение е в сила от 01.01.2024 г. и е в резлутат на постановеното решение на Съда на Европейския съюз по дело С-127/22. В решението съдът е постановил:

„Член 185, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че бракуването на стока, за която данъчно задълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от обложената с данък върху добавената стойност продажба на тази стока като отпадък, не представлява „промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане“ по смисъла на тази разпоредба.“

Разпоредбата на член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС е транспонирана в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща задължение за извършване на корекция.

Предвид изложеното, в случай че се бракува активът, тъй като същият е обективно неизползваем за независимата икономическа дейност на лицето (което обстоятелството подлежи на доказване от лицето) към момента на бракуването и същият бъде предмет на последваща облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета „а“ от ЗДДС, то тогава приложение би намерила разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т.  4 от закона и не следва да се коригира ползваният данъчен кредит при придобиването на актива.

Необходимо е да се има предвид, че когато бракуването не е последвано от облагаема доставка, включително по реда на глава деветнадесета „а“ от ЗДДС, ще възникне основание за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на чл. 79, ал. 4 от закона корекцията следва да се извърши в периода на настъпване на съответното обстоятелството – в случая на бракуване на актива. За целите на корекцията следва да се състави протокол за определяне на размера на дължимия данък и същият да се отрази в дневника за продажбите и справка-декларацията за данъка върху добавената стойност за този данъчен период.