Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. При бракуване на ДМА на стойност под 5000 лв. следва ли да се направи корекция на ползвания данъчен кредит?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма не е регистрирана по ЗДДС и няма дейност. Притежава имот - земя, която е в регулация. На 10 май 2025 г. получава аванс за продажба на имота – 25 000 лева. Предварителният договор е за 250 000 лева. Сделката ще е еднократна и фирмата отново няма да има дейност. Имотът е придобит преди повече от 12 години.
Въпрос:
Кога фирмата трябва да се регистрира по ЗДДС - при получаване на аванса или след окончателната сделка? И в какъв срок?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по общия ред на ЗДДС е с основна дейност "Посредническа услуга по карго транспорт", при която: наема подизпълнители - лицензирани транспортни фирми за ADR товари, които осъществяват транспорт на стоки най-често от държави в ЕС, а понякога и от България, до трети страни извън ЕС; в третата страна (извън ЕС) наема местни фирми/лица, които да извършат митническо оформяне на вноса. Тези лица обикновено са регистрирани като самоосигуряващи се лица (във фактурите е посочено: "Individual entrepreneur - [името на лицето]"). Фактурите съдържат адрес и "Enterprise code", който функционира като данъчен номер в съответната държава.
Въпроси:
1. Как се третират тези сделки от гледна точка на ЗДДС?
2. Необходимо ли е издаването на протокол за тях и на кое законово основание?
3. В кои колони на дневниците по ДДС трябва да бъдат включени съответните документи?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Извършена е услуга от юридическо лице от ЕС за ремонт на автомобил към българско юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. Фактурата е с ДДС 21%.
Въпрос:
Трябва ли българското дружество да се самообложи и да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и върху каква стойност?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество от Латвия сключва договор за доставка на стоки в България с българско дружество. Доставя стоките за своя сметка до склад на българското дружество, но българското дружество се отказва от покупката на тези стоки. Стоките остават в склада на българското дружество 3 месеца. Дружеството от Латвия намира друг купувач - друго българско дружество. В ЧМР пише доставчик дружеството от Латвия и получател същото дружество. Изписан е и ДДС номера на чуждата компания от двете страни.
Въпрос:
Тази доставка представлява ли ВОП за второто българско дружество?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Внесен е употребяван автомобил от САЩ през 2022 г. До 2024 г. е ремонтиран, а през 2025 г. се продава. През периода през 2022 г. е ползван данъчен кредит в размер на 3 600 лв. за вноса на автомобила, а през 2023 г. и 2024 г. по 1 000 лв. на година за материали, вложени в ремонта.
Въпрос:
Какво минимално ДДС е необходимо да се начисли при продажбата и как да се впише във фактура и протокол, ако ДДС-то е повече от начисленото върху данъчната основа?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва покупка на стока от доставчик, регистриран по ДДС в държава - членка А, като предаването на стоката е от склад на територията на държава - членка Б и транспортът от държава - членка Б до България се организира от българско дружество.
Въпрос:
Налице ли е вътреобщностно придобиване по чл. 13 от ЗДДС в описания случай?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фондация извършва единствено нестопанска дейност в обществена полза с основна цел насърчаване и подпомагане на свободата на словото и на независимата журналистика. Фондацията не е извършвала и не възнамерява да извършва стопанска дейност.
Въпрос:
Подлежи ли фондацията на регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС, ако получава услуги за интернет реклама и промотиране на страницата на фондацията във Фейсбук.
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Българска компания, разположена в страната, е част от многонационална група предприятия. Крайното образувание майка е разположено в Германия. Дружеството извършва хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, която се облага с алтернативен данък по ЗКПО, който е окончателен.
Въпрос:
Дължи ли дружеството национален допълнителен данък при положение, че не дължи корпоративен данък?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. През 2019 година поради прилагане на режима за регулиране на слаба капитализация в едно дружество лихвите за заеми с други юридически лица, са били данъчно непризнати и с тях е бил увеличен финансовия резултат. След три години, когато давността им изтича те са отписани като приход.
Въпрос: Следва ли с прихода да се намали данъчният финансов резултат?
Отговор: Румяна Йорданова, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец, по занятие като търговец осъществява дейност по покупко-продажба на акции и финансови инструменти на регулиран пазар в САЩ - Нюйоркската фондова борса, като формирането на облагаемия доход е по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Въпрос:
За това лице приложими ли са правилата за еквивалентни на регулираните пазари, съответно облекчението по реда на ЗКПО, доколкото физическото лице е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. В справката по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ в която се подава информация за начислени и/или изплатени доходи по трудови правоотношения в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз следва ли да се включват освен облагаеми доходи, така и необлагаеми доходи в полза на тези лица?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Канадско местно физическо лице е станало местно лице на България. Лицето в Канада има регистриран индивидуален пенсионен спестовен план, използван за индивидуално доброволно осигуряване, за което има сметка в лицензирана финансова институция.
Въпрос:
Възможно ли е да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ по отношение на доходите, получавани във връзка с този план за допълнително доброволно осигуряване и ако не какво, какво е данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт