Данъци и счетоводство

ЗДДС.  Относно отписване на подобрение с остатъчна стойност при напускането на офис и възстановяване на ДДС

ЗДДС. Въпрос. Как трябва да се процедира при отписване на актив с остатъчна стойност, който е подобрение към друг актив при напускането на офис поради прекратяване на договор за наем преди да е изтекъл амортизационният план и каква част от ДДС трябва да бъде възстановена?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно продажба на част от недоамортизирано офис обзавеждане, при ползван ДК, както и отписване на активи при ликвидация

ЗДДС. Въпрос. Българско юридическо лице, регистрирано по ДДС, иска да продаде част от офис обзавеждането, закупено през 2023 г. При закупуването му дружеството е използвало пълен данъчен кредит. Офис обзавеждането е заведено като дълготраен материален актив с 15% амортизационна норма. Към днешна дата активите все още не са напълно амортизирани.


Въпроси:
1. Може ли дружеството да ги продаде на стойност по-ниска от балансовата им стойност? Ако "Да" Трябва ли дружеството да направи корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 2, буква  “а“? По какъв начин се изчисляват „БГ“ във формулата?

2. В случай, че дружеството бъде обявено в ликвидация и не е успяло да продаде оставащите активи (офис обзавеждане) дължи ли ДДС при отписване на активите от амортизационния план?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС.  Относно продажба за дограма на фирма от ЕС, която ще бъде монтирана в България

ЗДДС. Въпрос. Трябва ли да се начисли ДДС при продажба на дограма на фирма, регистрирана по ДДС в държава от ЕС, която ще бъде монтирана в България?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно изписване дата на данъчното събитие на фактурите, издавани през ФУ

ЗДДС. Въпрос. Изписва ли се датата на данъчното събитие на фактурите, издавани през фискално устройство?

 

Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт

ЗДДС. Относно променените данъчни ставки за ДДС в Румъния

ЗДДС. Въпрос. Във връзка с променените данъчни ставки за данък върху добавената стойност в Румъния за българско дружество, като лице, регистрирано за прилагане на  OSS режим, възникват следните въпроси:

1. Платен аванс от клиент до 30.07, издадена фактура с начислен ДДС 19 % , при доставка след 1 август каква ставка следва да се включи във окончателната фактура 19 или 21 %? Как ще изглежда приспадането на аванса ако е бил частичен или на пълната стойност на сделката? Какви документи ще  се издадават, кои от тях ще се декларират? Разликата се поема от дружеството или от клиента, какви са законовите регламенти?

2. При нужда от коригиране на фактура издадена до 30.07 и КИ или ДИ издадено след 1.08 с каква ставка ще се издава коригиращият документ и как ще се декларира?


Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно допустими дълготрайни материални активи съгласно чл. 260щ, ал. 1, т. 3

ЗКПО. Въпрос. Българска компания, съставно образувание, част от многонационална група прилага данъчния режим на част V„а“ „Облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък“ на ЗКПО.

Във връзка с дейността има сключен договор за наем по силата на който дружеството наема офис за срок от пет години. Наемът на офиса се отчита съгласно МСФО 16 „Лизинг“. Дружеството е завело актив с право на ползване, който ще се амортизира за периода на лизинга и няма да премине в патримониума му след изтичане на договора за наем.

 

Въпрос:

Заведеният актив с право на ползване, отчитан съгласно МСФО 16 „Лизинг“, представляващ наем на офис – попада ли в обхвата на допустимите дълготрайни материални активи, посочени в чл. 260щ, ал. 1, т. 3 от ЗКПО?

 

Отговор: Кети Славова, данъчен експерт

ЗКПО. Относно деклариране на националния допълнителен данък за 2024 г. по чл. 260я28

ЗКПО. Въпрос. Българска компания, съставно образувание, част от многонационална група прилага данъчния режим на част V„а“ „Облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък“ на ЗКПО.

 

Въпрос:

Как следва да се декларира националния допълнителен данък за 2024 г.?

ЗДДФЛ. Относно критериите кога едно физическо лице извършва дейност като търговец без регистрация по ТЗ

ЗДДФЛ. Въпрос. Какво е важно да се има предвид от гледна точка на критериите кога едно физическо лице извършва дейност като търговец, когато няма съответната регистрация по Търговския закон?

         

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно облагане на доходи от подкаст

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице прави подкаст (води собствено предаване), което излъчва в You tube и в което коментира различни теми с интересни гости, известни в определена област. Физическото лице изцяло самостоятелно прави сценария за предаването и въпросите, които поставя на гостите си. Лицето има дарителска сметка за подкрепа от зрителите в платформата „Patreon“.

 

Въпрос:

Как следва да се облагат така придобитите от физическото лице доходи?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ЗДДФЛ. Относно облагане на доходи от платформа за предоставен гласов модел

ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице има регистрация (акаунт) в платформа от трета страна срещу заплащане на абонамент. В резултат на това през тази платформа лицето получава право да прави запис на собствения си глас, като прочита произволно избран от него текст, т.е. създава потребителски гласов модел, който е на разположение в неговия акаунт, а клиентите на платформата могат да купуват така създадените записите на гласовия модел за техни нужди във връзка с озвучаване чрез изкуствен интелект. Физическото лице получава доходи според това дали неговият гласов модел е използван (закупен), но без да знае кой го е използвал. Платформата не гарантира използването на гласовите модели и съответно изплащането на доходи, но в случай че това стане, изплаща сумите в местната валута на лицето чрез акаунта му в Stripe connect.

 

Въпрос:

Предвид гореизложеното какъв е видът на така придобития от физическото лице доход и съответно какво ще бъде данъчното му третиране по реда на ЗДДФЛ?

 

Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт

ГПК. Относно третиране на различни удръжки преди да бъде изчислена сумата по запора върху възнаграждения на персонала

ГПК. Въпрос. В дружеството зачестиха запорните съобщения върху възнаграждения на служители. Някои служители имат по няколко на брой. При удържане на сумите по запорните съобщения се спазва чл. 446, ал. 1 от ГПК. При определяне на нетно възнаграждение възникват затруднения по отношение третиране на различни удръжки преди да бъде изчислена сумата по запора.

 

Въпрос:

Приспадат ли се удръжки за ВСК и вътрешнофирмени кредити, както и доброволно пенсионно осигуряване?  Кка следва да се процедира, ако един служител има няколко запора?

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат