Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана в България по ДДС, сключва договор с германска фирма, регистрирана в Германия по ДДС за покупко-продажба на част от строящ се недвижим имот. Германската фирма превежда на българска авансово плащане за покупката.
Въпрос:
Необходимо ли е българска фирма да издаде фактура на немската фирма, ако да - фактурата с ДДС ли трябва да бъде или не? Как трябва да се третира плащането на аванса по сделката, съгласно ЗДДС?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество „Х“ е регистрирано по ЗДДС. Продава стока на испанско дружество, което е в процес на регистрация по ДДС в Испания. Стоката се транспортира от България до испанския клиент.
Въпрос:
Може ли доставката да се третира като вътреобщностна доставка, при положение, че клиентът още не е получил ДДС номер? Испанският клиент ни е уверил, че след регистрация по ДДС, която предстои, ДДС- номерът ще е валиден със задна дата, тоест с дата, предхождаща доставката до Испания.
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Доставката на услуга от регистрирано по ЗДДС лице към данъчнозадължено лице от трета страна участва ли в изчислението по чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Допуска ли се анулиране на фактура при положение, че оригиналът липсва, но със сигурност е загубен от контрагента и нито ще бъде платена, нито ще върнат оригинала?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Как се третира от гледна точка на ЗДДС получена в България стока от нидерландско дружество, когато стоката пътува от Англия до България? С какви документи трябва да разполага българското дружество-получател?
Отговор: Моника Петрова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице - едноличен търговец предвижда създаване на нова дейност, в която ще ползва недвижим имот - семейна имуществена общност, но в последствие е възможно имотът да бъде изключен от активите на предприятието.
Въпрос:
Какво е данъчното третиране при прехвърляне на имота към предприятието на едноличния търговец и обратно при изключване на имота и връщането му към физическите лица?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице инвестира в Peer-to-peer (Р2Р) платформи за кредитиране при което му се изплащат лихви.
Въпрос:
В кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се посочат изплатените доходи от лихви и има ли лицето задължение да декларира предоставените парични заеми чрез Р2Р платформите в декларацията?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт