Взаимоотношения с персонала и отговорност за вреди

Коментари

Взаимоотношенията “работодател - работник” от гледна точка на ЗДДС

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

От гледна точка на ЗДДС между работодател и неговите работници и служители могат да бъдат осъществявани доставки, които имат различно данъчно третиране. Също така, възможно е работодателят – регистрирано по ЗДДС лице, да прави разходи по придобиване на стоки и услуги, които имат пряка или косвена връзка с неговите работници и служители. В определени случаи за тези разходи той ще има право на данъчен кредит, а в други – не.

Целта на материала е да се разгледа третирането по ЗДДС на доставките, извършвани между работодател и неговите работници и служители, както и възникващото (или не) в тази връзка право на данъчен кредит за работодателя по отношение на придобитите стоки и услуги, участващи в осъществяването на тези доставки.

Данъчно третиране по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ на разходите (извън тези за положен труд), извършвани от работодателя в полза на персонала

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

Разходите, извън тези за положен труд, които даден работодател извършва в полза на персонала си, както в пари така и в натура, за целите на данъчното облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) могат за бъдат класифицирани в три групи:

разходи, задължителни по силата на нормативен акт;
социални разходи по смисъла на т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО;
разходи, които не могат да се отнесат към нито една от посочените по-горе групи - не са нито задължителни, нито отговарят на критериите за социален разход, посочени в т. 34 от § 1 на ДР на ЗКПО.

В съответствие с посоченото разграничаване на разходите на работодателя в полза на персонала е налице и различно данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходите на персонала, получени като следствие на направените разходи.

Стопанската практика обаче показва, че разграничителната линия между тези три групи разходи и породените от тях придобивки на персонала не е много ясна. Нерядко работодателите считат, че извършват разходи, задължителни по силата на нормативен акт, но при ревизия, разходите се предифинират като социални или като разходи несвързани с дейността. Или считат, че извършват социални разходи, но всъщност извършват разходи, несвързани с дейността по смисъла на ЗКПО, което означава, че спрямо тях следва да се приложи неблагоприятно данъчно третиране, както по реда на ЗКПО, така и по реда на ЗДДФЛ, включително и се дължат социални и здравни осигуровки.

Целта на материала е в няколко последователни броя на списанието (чрез привеждане и на данъчна и съдебна практика) да се изясни:

условията, при които даден разход в полза на персонала се класифицира в обхвата на всяка от посочените групи;
особеностите при данъчното третиране на всяка от посочените групи разходи на работодателя, респ. доходи на персонала, както по реда на ЗКПО, така и по реда на ЗДДФЛ,

като са направени някои уточнения и по отношение на дължимите вноски за социално е здравно осигуряване.

Този брой е посветен на разходи в полза на персонала, извършвани задължително по силата на нормативен акт.

Отговорност за вреди. Обезщетение. Неустойка.

Александра Атанасова, адвокат

Длъжникът трябва да изпълни договора съобразно задължението, което е поел. В случай, че той не изпълни и не осъществи дължимия резултат, то възникват вредни последици, които длъжникът трябва да поправи.

В тази връзка целта на материала е да се изяснят често срещани, но неясни на повечето от специалистите без специални правни познания понятия като:

отговорност за вреди (като се разглеждат двата вида отговорност за вреди (договорна и деликтна) и се изясняват понятията "претърпяни загуби" и "пропуснати ползи");
обезщетение за вреди, вкл. претендиране на обезщетението за вреди;
неустойка (вкл. възможност за промяна на размера на неустойката);
задатък и разлика между неустойка и задатък.

Приведена е съдебна практика.