Заеми и лихви

Коментари

Данъчно третиране по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ на разходите (извън тези за положен труд), извършвани от работодателя в полза на персонала

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

(Продължение от миналия брой)

Целта на материала е да се изяснят общите изисквания към социалните разходи, предоставени в натура, при наличието на които се извършва облагане по реда на ЗКПО с данък върху разходите 10 на сто и поради това предоставената социална придобивка не подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Приведени са различни казуси от данъчната и съдебната практика, свързани с предифиниране на разходи предоставени в натура, третирани от работодателя като социални разходи на разходи, несвързани с дейността.

Извън обхвата на коментара са допълнителните изисквания относно извършване на разходи под формата на доброволно осигуряване/животозастраховане, ваучери за храна и транспортно обслужване от местоживеене до месторабота, при които липсва данъчно облагане по реда както на ЗКПО, така и на ЗДДФЛ. Условията, при които посочените три вида социални придобивки се третират преференциално по реда и на двата данъчни закона ще бъдат обект на самостоятелен анализ в следващия брой списание danatsi@tita. В него ще бъде разгледано и данъчното треране на социалните разходи в пари, като се акцентира на случаите, при които липсва облагане по реда на ЗДДФЛ.

Обезщетението за вреди при неизпълнение на парично задължение, предвидено по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите

Александра Атанасова, адвокат

Целта на материала е да се анализират въпроси, възникващи във връзка с обезщетението за вреди при неизпълнение на парично задължение, предвидено по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

На база на практическия си опит авторът изяснява въпроси, свързани с:

- определяне на началния момент за изчисляване на обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение;

- определяне на размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

- заповедното производство и обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

- дължимост на неустойка при забавено изпълнение на парично задължение.

Припомня се и нормативното основание за определяне на законната лихва за просрочени задължения.