Заеми и лихви

Въпроси-отговори
ЗДДС. Отразяване на заем в дневниците за покупки и продажби
ЗДДС. Въпрос: Следва ли да отразявам като освободена доставка в дневниците за продажби и покупки  получаването и отпускането на заем на юридическо лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Отразяване на лихви по заем в дневниците за покупки и продажби
ЗДДС. Въпрос: Следва ли да отразявам като освободена доставка в дневниците за продажби и покупки начислените лихви във връзка с получените и отпуснати заеми на юридическо лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Отразяване на лихви при забава на плащанията в дневниците за покупки и продажби
ЗДДС. Въпрос: Следва ли да отразявам като освободена доставка в дневниците за продажби и покупки начислените или получени от дружеството лихви при забава на плащанията?
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Определяне оборота на комисионери - физически лица за регистрация по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос: Дружеството ни организира изкупуването на селскостопанска продукция от физически лица, като сключваме договори с физически лица - комисионери (които не са самоосигуряващи се и за които тази дейност е инцидентна) от свое име и за наша сметка да изкупуват селскостопанска продукция, да извършват разплащане на закупената продукция със средства предоставени от нас и да предават продукцията на нашето дружество. Те изкупуват продукцията с договор и приемо-предавателен протокол (ППП), където са вписани като купувачи. Предоставят продукцията на нашето дружество с отчет към който прилагат договорите и ППП за изкупената продукция, сключени от тях с продавачите. След завършване на кампанията получават комисиона като процент от предадената продукция. По така описания начин на функциониране на изкупуването на продукция възниква следният въпрос по ЗДДС - комисионерите при определяне на оборота си за евентуална регистрация по ЗДДС следва ли да включват и оборота от закупена/предадена продукция или само оборота си от комисиони (при положение, че нямат друга независима икономическа дейност)? Смятаме, че чл. 127 от ЗДДС е неприложим в нашия случай, доколкото касае комисионен договор за доставка на стоки и услуги, а не за изкупуване на стоки.
 
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Право на данъчен кредит при експлоатация на лек автомобил (6+1), ползван за управленска дейност
ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни закупува лек автомобил (6+1), който ще използва единствено за управленска дейност. Управителят ни предоставя фактури за горивото. Управителят не пише пътни листа. Имаме ли право на данъчен кредит за горивото, смазочните материали, както и за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
ЗДДС. Попълване и завеждане на фактури при продажби на физически лица
ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни извършва продажба на продукция, за което издава фактура с начислен ДДС на отделен ред. При сделки с физически лица съставителят на фактурите не вписва данни за ЕГН и адрес на получателя – физическо лице, а само неговото име. Правилно ли е това? Допустимо ли е завеждането на тези фактури в дневника за продажбите по ЗДДС да се извършва чрез общо наименование на контрагента, например “клиент – физическо лице” или е задължително вписването на точните имена по лична карта на всяко отделно физическо лице?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на получена услуга по отдаване под наем на офис, намиращ се извън България
ЗДДС. Въпрос: Предприятието (българско юридическо лице) ни е наело офис от Посолството на РБългария в Москва. Предприятието ни не е регистрирано по ЗДДС. Офисът е на територията на Посолството на РБългария в Москва. Във връзка с договора за наем получаваме фактура без ДДС от Посолството на РБългария. Следва ли да се самоначисляваме с ДДС по чл. 82 от ЗДДС? Следва ли да се регистрираме по ЗДДС на основание чл. 97а от ЗДДС?
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Облагане и документиране на износ на стоки в Норвегия
ЗДДС. Въпрос: При износ на мебели собствено производство за Норвегия за частно лице, след като Норвегия не е член на Европейския съюз, необходимо ли е да начислим ДДС? Износът с митническа декларация като трета страна ли ще се оформи и респ. нали за ДДС износът ще е с 0 % по Глава трета от закона?

 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на покупка и продажба на "инвестиционно сребро"
ЗДДС. Въпрос: Българска фирма регистрирана по ЗДДС в България, купува "инвестиционно сребро”, т.е. с чистота “9999" от немска фирма регистрирана по ЗДДС в Германия. Доставката се извършва от територията на Германия до територията на България чрез куриерска фирма, за немската фирма сделката е ВОД (вътрешнообщностна доставка на стока) и поради тази причина тя не начислява ДДС във фактурата, която издава на българското дружество. Българската фирма отчита тази доставка като ВОП и я отразява в дневниците си за покупки и продажби и декларацията по ЗДДС чрез издаването на протоколи. При продажбата на "инвестиционното сребро" на територията на България българското дружество издава данъчна фактура и начислява 20 % ДДС на своите клиенти. Имайки предвид спецификата на стоката "инвестиционно сребро", с която се извършва описаната по-горе сделка има ли други особенности и специфики, които трябва да се вземат предвид за да се избегнат грешки и пропуски при отчитането и във връзка с ЗДДС
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Документиране на разход на гориво, облаган по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО
ЗКПО. Въпрос: Дружеството ни закупува лек автомобил (4+1), който ще използва единствено за управленска дейност. Управителят ни предоставя фактури за горивото. Как следва да изчислим разхода за гориво за управленска дейност, върху който трябва да се внесе данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО, при положение че не е задължително да се оформя пътен лист – върху цялото закупено гориво за месеца ли?
 

Отговор: Доц. д.р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Отписване на обезценено вземане като несъбираемо от финансова интституция
ЗКПО. Въпрос: Финансова институция начислява разходи за провизиране на вземания. Разходът се признава за данъчни цели в годината на начисляването му. При 100 % провизирано вземане при последващо отписване като несъбираемо следва ли да се увеличи данъчния финансов резултат?
 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Задължения на комисионер – физическо лице при изкупуванене на земеделска продукция

ЗДДФЛ. Въпрос: Дружеството ни изкупува селскостопанска продукция от много на брой физически лица, които не са търговци, нито регистрирани земеделски производители, както и не са регистрирани като самоосигуряващи се, като наемаме физически лица-комисионери (които не са самоосигуряващи се) и за които тази дейност е инцидентна, с които сключваме договори от свое име и за наша сметка да изкупуват селскостопанска продукция, да извършват разплащане на закупената продукция със средства предоставени от нас и да предават продукцията на нашето Дружество. Те изкупуват продукцията с договор и приемо-предавателен протокол (ППП), където те са вписани като купувачи. Предоставят продукцията на нашето дружество с отчет към който прилагат договорите и ППП за изкупената продукция, сключени от тях с продавачите. Комисионерите получават комисиона като процент от предадената продукция след завършване на кампанията. По така описания начин на функциониране на изкупуването на продукция възникват следните въпроси:

1) Относно удържане на авансов данък, правилно ли е нашето разбиране, че имаме задължение само относно комисионерите и нямаме такива относно физическите лица, които предават продукцията? Правилно ли е нашето разбиране, че физическите лица - комисионери също нямат каквито и да е задължения за данъци към физическите лица-продавачи на продукция?

2) Правилно ли е, че удържаме авансов данък на комисионерите, само за получените от тях комисиони, без да включваме и предадената от тях продукция, която те я прехвърят на нас на цената, на която са я закупили?

3) Правилно ли е, че в Справката съгласно чл. 73 от ЗДДФЛ, посочваме само комисионерите и техния доход от комисиона (без стойността на продукцията), като смятаме, че нямаме задължение да посочваме физическите лица, от които комисионерите са закупили продукцията?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант