Туристическа услуга и дялова вноска

ЗДДС. Въпрос: Транспортна фирма “А” е издала фактура за извършен транспорт през м. 06. 2010 г. на фирма “В”. През м. 09. 2011 г. се оказва, че фактурата е със сгрешен получател и е трябвало да бъде издадена на фирма “С”. Може ли да се издаде протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС за анулирането й и да бъде издадена нова фактура на фирма “С”, при положение че оригинала на фактурата е изгубен от фирма “В” и фирма “В” не е ползвала данъчен кредит и не е отразявала фактурата в Дневника за покупките? Следва ли в протокола по чл. 116, ал.4 между “А” и “В” да се вписва номера и датата на издадената нова фактура на фирма “С”? Може ли фирма “С” да ползва данъчен кредит за издадената нова фактура, при положение че данъчното събитие по новата фактура е от м. 06. 2010 г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: През м. 07 . 2011 г. предприятието ни е включило в Дневника за продажби издадена от нас фактура като анулирана. През м. 09. 2011 г. установяваме, че фактурата от м. 07. 2011г. не е анулирана, редовно е издадена и е предоставена на клиента през м. 07. 2011 г. Как следва да постъпим през м. 09. 2011 г. – като включим продажната фактура с номера и датата от м. 07. 2011 г. в дневника за продажбите от м. 09 . 2011г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е регистрирано по ЗДДС и ще закупи лек автомобил (5+1) от Германия от дилър. Лекият автомобил не е ново превозно средство. Закупеният лек автомобил ще се използва за управленската дейност и ще се заприходи като дълготраен актив. Как следва да третираме доставката по ЗДДС и следва ли да отразяваме инвойса в Дневника за покупките? Как следва да третираме доставката по ЗДДС, в случай че закупеният лек автомобил отговаря на определението за ново превозно средство и имаме ли право на данъчен кредит по протокола за ВОП, при положение че използваме автомобилът за управленска дейност?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни има заведение за бързо хранене. Непродадената произведената продукция в края на деня се изхвърля поради изтекъл срок. Следва ли да коригираме ползвания данъчен кредит за негодната произведена продукция, в какви размери и с какви документи следва се съставят?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни има сключен договор от м. 02. 2008 г. за наем на магазин за срок от 5 години, в сила от 01. 10. 2008 г. – датата на откриване на търговския обект. През 2008 г. направихме подобрения на наетия актив, за които сме ползавали данъчен кредит към датата на регистрация по ЗДДС – 05. 01. 2011 г. и подобрения, за които беше начислен данък по фактурите, но не ползвахме правото на данъчен кредит. През м. 09 на 2011 г. прекратяваме договора за наем. Как следва да постъпим през м. 09. 2011 г. – като начислим с протокол целия ползван данъчен кредит за подобренията? Следва ли да начисляваме ДДС с протокол, в случай че продадем подобренията на новият наемател, който ще ползва обекта и има ли значения каква ще е данъчната основа при продажбата?  

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Имам следния въпрос във връзка с  промяна на договор за лизинг, в който първоначално е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и в резултат на промяната на договора се предвижда изрично прехвърляне на правото на собственост върху стоката. Дружества лизингодател сключва договор за лизинг, в който е уговорена само опция за закупуване. В края на срока на лизинговия договор клиентът желае да промени договора за лизинг на договор с изрична клауза за  прехвърляне на собствеността, опцията (цената) да се включи в задължението на променения договор и да удължи срока на договора. Съгласно чл. 13 от ППЗДДС на датата на промяната (т.е. датата на сключване на споразумението за промяна) е налице данъчно събитие. На тази дата следва да издадем фактура. Данъчната основа на фактурата в нашия случай е само опцията, тъй като клиента няма вече дължими вноски по погасителен план, а опцията се явява задължение (цена) по променения договор. Правилен ли е подхода в случая и крие ли това данъчни рискове ?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е Изпълнител по договор за модернизация на пътен участък в сила от м. 07. 2011 г. за срок от 26 месеца. Цената по договора се плаща в следните срокове: 1. авансово плащане в срок от 40 дни от датата на влизане в сила на договора 2. междинни плащания съгласно искане, съобразно графика на плащания и представен подробен отчет за извършените дейности. Следва ли да издаваме фактура за авансово плащане в 40-дневен срок от датата на договора, при положение че не сме получили плащането и сме получили писмо от Възложителя за удължаване на срока за авансовото плащане? Как следва да третираме договора от гледна точка на ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е инвеститор и се занимава със строителство на жилищни сгради. През м. 02. 2010 г. получихме акт 16 за жилищна сграда и фактурирахме на клиентите ни СМР. През м. 05. 2011 г. получихме фактури за СМР от строителя за сградата, за която получихме Акт 16 през м. 02. 2010 г. във връзка с дефекти по сградата. През м. 05. 2011 г. декларирахме ДДС за възстановяване, което се формираше основно от тези СМР. Правилни ли са действията на данъчните органи, като ни отказват ползваният данъчен кредит във връзка с тези СМР, с мотива че не сме ги фактурирали на клиентите?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е место юридическо лице и е регистрирано по ЗДДС. Предприятието ни закупува произведения на изкуството от Гърция от регистрирани лица по ЗДДС и ги продава на предприятия, регистрирани по ЗДДС в Гърция. Как следва да третираме доставката по ЗДДС и каква ставка на данъка трябва да начислим при продажбата на произведенията на изкуството?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос: Финансово дружество има сключени договорни отношения с клиенти при условия на договори за финансов лизинг. При неизпълнение на задължението от страна на клиента (неплащане на лизинговите вноски) договорът се прекратява и се предприемат действия за събиране на вземането, при които се извършват разходи свързани с - адвокатски хонорари, разходи за издаване на изпълнителен лист, за връчване на нотариални покани, държавни такси. Дружеството заделя провизия за вземанията свързани с лизинговия договор, но не провизира тези допълнително генерирани разходи. При последващо споразумение с клиента се договаряме тези разходи да не се дължат от клиента. В този случай те признават ли се за данъчни цели за дружеството или следва да се увеличи финансовия резултат с тях?
 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос: Дружество с ограничена отговорност е публикувало в Търговския регистър годишните си финансови отчети и решенията на съдружниците за отнасяне на текущите печалби от три предходни години (2008, 2009 и 2010 г.) в неразпределена печалба. Има ли възможност през м. август 2011 г. с ново решение от Общото събрание на съдружниците да се изплатят дивиденти от неразпределената печалба от миналите години (2008, 2009 и 2010 г.)? Знам, че не е допустимо да се разпределят авансово дивиденти от печалбата за текущата 2011 г., но може би е възможно да се изплатят дивиденти от неразпределената печалба от предходни години?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ТЗ. Въпрос: Ако собственикът на капитала на ЕООД направи временна парична вноска в търговско дружество и преди да му бъдат възстановени паричните средства по вноската, той прехвърли дружествените си дялове на трето лице, то как следва да бъде разглеждана временната парична вноска и на кого следва да бъдат възстановени сумите по временната парична вноска - на новия собственик или на стария собственик?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат

ТЗ.  Въпрос: Протоколът на  Общото събрание  на ООД за разпределяне на печалба и получаване на дивидент от съдружниците следва ли да се публикува в Търговския регистър и ако е необходимо в какъв срок?

 

        

Отговор: Александра Атанасова, адвокат