Подобрение на активи

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е декларирало ДДС за възстановяване в кл. 80 през м. 01/2011 г. В резултат на поискано ДДС ни възложиха ревизия по ЗДДС със Заповед за възлагане на ревизия, която е връчена на 15. 02. 2011 г. Ревизията следва да завърши на 15. 05. 2011 г. Ревизионният доклад е издаден на 30. 05. 2011 г., но е връчен на 10. 06. 2011 г. Ревизионният акт е издаден на 08. 07. 2011 г. и е връчен на 12. 07. 2011 г. Резултатът от ревизията е ДДС за възстановяване и разплащателната ни сметка е заверена на 03. 08. 2011 г.      Може ли да поискаме лихвите за забавеното възстановяване на ДДС и ако може - за какъв период и на основание кой член от ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Наши клиенти извършват транспортни услуги в ЕС. Налице е устна договореност при незабавно плащане да бъде предоставена търговска отстъпка. Клиентите плащат веднага и до 2 дни парите постъпват в нашата сметка. Можем ли да считаме в този случай, че предоставяме търговска отстъпка на датата на данъчното събитие и да намалим данъчната основа с отстъпката? Ако се счита, че предоставяме отстъпката след датата на данъчното събитие, трябва ли да издадем кредитно известие?
В бр.5/2010 г. на списание „Счетоводство ПЛЮС” статия на данъчен експерт Илия Николов е изказано становище, че отстъпките предоставени след датата на данъчното събитие трябва да са за сметка на доставчика и с тях не трябва да се намалява данъчната основа, нито да се издават известия.Ако това е вярно как би трябвало да отчетем тези отстъпки? Освен това испанския клиент иска да му бъде включена отстъпката във фактурата. Приложено Ви изпращаме и фактура, така както се издава в момента.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Съществуват ли данъчни рискове при доставка по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху стоката и настъпило данъчно събитие да се извърши промяна на договора към договор с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността. В чл. 13 от ЗДДС е описана само промяната от договор с опция към договор с прехвърляне на собственост.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дружество, извършващо отдаване под наем на автомобили, придобива актив чрез покупка на 20.02.2007 г., който отдава под наем. Дружеството ползва пълен данъчен кредит при закупуването на актива. Договорът за наем изтича на 01.03.2010 г., след което дружеството решава да използва автомобила за служебни цели или по-точно свързани с административната дейност.

Правилно ли е извършването на корекция на данъчния кредит по чл. 79 и поради факта, че в дейността на дружеството се извършват и облагаеми и освободени доставки правилно ли е корекцията да се извърши по чл. 79, ал. 2? Следващият въпрос е ако се извърши корекция броя на годините по чл. 79 съгласно описаните дати правилно ли е да се изчислява от датата на ползването на данъчния кредит? В случая 01. 03. 2010 г. попада в обхвата на втората година по описания начин. Правилно ли е това?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Чуждестранно юридическо лице изпраща персонал и машини от Австрия на свой клон в България за работа по инфраструктурен проект в България за срок от 20 месеца. Клонът е регистриран по ЗДДС в България. Клонът префактурира извършените работи на дружество по ЗЗД, регистрирано в Булстат и по ЗДДС в България, създадено с определена цел: инфраструктурния проект. Какво е данъчното третиране на сделките между клона и чуждестранното юридическо лице от гледна точка на ЗДДС? Какво е данъчното третиране на сделките между клона и дружеството по ЗЗД от гледна точка на ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дружество ни е регистрирано по ЗДДС и извършва търговска дейност, за която внася стоки от Турция. Обслужващата дружеството митническа агенция  при определяне на митническата стойност на всеки внос включва и стойността на транспорта.
Транспорта на стоката е за сметка на нашето дружество.  Извършва се от чуждестранен превозвач (турска фирма), неустановен на наша територия и без постоянен обект в България. За извършената транспортна услуга превозвача ни издава фактура, без начислен ДДС. Следва ли да издаваме протокол по чл. 117 от ЗДДС за получената транспортна услуга, като се има предвид, че стойността й участва при формирането на митническата стойност на внесената стока?

 

ЗДДС. Въпрос: Дружество „Х” е предоставило преди 3 години 3 броя имоти за обезпечение на банов инвестиционен кредит, отпуснат на дружество „У”. Подписан е договор от 2008 г. между двете дружества, за това ако банката прибегне до принудително изпълнение, дружеството „Х” ще се овъзмезди от дружество „У”, след процедурата по това изпълнение. Сега, през 2011 г. „Х” сключва анекс към договора от 2008 г. с „У” за възнаграждение срещу това обезпечение (мислим формулировката да е „насрещна престация за предоставено обезпечение по банков кредит, сключен......“). Можем ли да считаме, че последната сделка е пряко свързана с финансова услуга и не подлежи на облагане с ДДС на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС? (т.е. ще издадем фактура за освободена доставка)?

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е регистрирано по ЗДДС през м. 09/2011 г. Какъв коефициент по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС трябва да се посочи в Справките-декларации по ЗДДС за 2011 г.? Какъв ще бъде коефициента по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС в Справката – декларация по ЗДДС за м. 09/2011 г. в случай, че през м. 09/2011 г.  няма реализирани никакви обороти по чл. 73 ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни (местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България) закупува автомобил 5+1 от едноличен търговец от Австрия, нерегистриран по ЗДДС и действащ като дилър на стоки, втора употреба. Австрийското данъчно задължено лице ни издава фактура без ДДС и с основание за неначисляване “параграф 25 MWIT nicht ausweisbar!”. Предприятието ни е заприходило автомобила като стока с цел продажба. Автомобилът не отговаря на определението за “ново превозно средство”. Фактурата за покупка на автомобила е отразена в Дневника за покупките като фактура без право на данъчен кредит и в СД по ЗДДС в кл. 30 от раздел Б. Правилно ли е отразена фактурата за покупката в СД по ЗДДС и пораждат ли се други задължения по ЗДДС за нашето предприятие, във връзка с покупката на автомобила? Може ли да избираме какво облагане да приложим при продажбата на автомобила – общ ред на облагане по ЗДДС или маржа на цената?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дружеството ни е частна тъканна банка, регистрирана като лечебно заведение и получила разрешение за дейността си от Изпълнителната агенция по трансплантации. Не е регистрирано по ДДС. Основните направления в които ще работим са две:

Стволови клетки - дейността се състои във вземане на кръв от пъпната връв на новородени, изследване и съхраняване на съдържащите се в нея стволови клетки в срок до 20 години. Донорство – получаване на материали от трупни донори, изследване и съхраняване на тези материали, след което по договор с Европейска тъканна банка, разположена в страна - членка, се предоставя тъканта срещу заплащане.

 

Относно направление „Стволови клетки”: При започване на дейността и изследване на приложимото спрямо дейността законодателство приехме, че тази дейност е освободена от ДДС на основание чл. 39, т.2 от ЗДДС. Попаднахме обаче на решение на Съда на Европейския съюз, в което тази дейност се третира като облагаема с ДДС, поради това, че е прието, че това не са медицински услуги или тясно свързани с медицинските услуги – С-86/09 ( също и С-262/08). Според нас противоречието произтича от това, че в чл. 132, т. 1, б. г от Директива 2006/112 не присъстват „… тъкани и клетки”, докато във варианта на чл. 39, т. 2 на ЗДДС са записани „… тъкани и клетки” и тези доставки са освободени. Съответно и по това дело Дружеството отправило запитването се е позовало на чл.132, пар. 1, буква б от Директивата, а не на буква “г”.  Освободени или облагаеми с ДДС са доставките свързани с отделяне и съхраняване на столови клетки срещу заплащане?

 

Относно направление „Донорство”: Приели сме на основание чл. 39 т. 2, че тази дейност също е освободена от облагане с ДДС. Съответно и според чл. 38, ал. 2 „ Освободени доставки са и вътреобщностните доставки, които биха били освободени, ако са извършени на територията на страната по реда на тази глава.” Освободени или облагаеми с ДДС са доставките свързани с отделяне и съхраняване на тъкан и последващо предоставяне срещу заплащане? Ако се предоставя тъканта на Тъканна банка регистрирана по ДДС в страна членка, следва ли че доставката ще бъде освободена от ДДС, само ако Дружеството ни е регистрирано по ДДС? Ако се предоставя тъканта на Тъканна банка регистрирана по ДДС в страна членка, а дружеството ни не е регистирано по ДДС, какъв е видът на доставката?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни (местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС в България) закупува картини от аукционна къща в Гърция, регистрирана по ЗДДС. Картините не са пристигали в България и ще се продават директно от Гърция. Продажбата на картините не се извършва от наш офис или обект в Гърция. До продажбата картините ще се намират в аукционната къща. Във фактурата, издадена от гръцката аукционна къща, няма начислено ДДС и няма основание за неначисляване. Изхождайки от факта, че при продажба при режим по специален ред в Гърция основанието за неначисляване не е задължителен реквизит, може ли да приемем че аукционата къща е дилър, прилагащ специален ред на облагане на маржа на цената? В случай, че аукционната къща е дилър, прилагащ специален ред на облагане на маржа на цената, може ли да избираме какво облагане да приложим при продажбата на картините – общ ред на облагане по ЗДДС или маржа на цената? За избора на облагане, следва ли да подаваме уведомление до НАП и в какви срокове и случаи?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос: Предприятието ни е получило фактура за изработка на уеб сайт за 2 500 лв. Стойностният праг на същественост в предприятието е 700 лв. Съгласно изискванията на СС 38 Нематериални активи разходите за уеб сайта са признати като текущи, тъй като активът служи само за популяризиране на дружеството и не се извършват продажби чрез него, за да се оцени икономическата изгода. Формира ли се данъчен актив от гледна точка на ЗКПО? Ако е данъчен актив какъв процент на амортизация следва да се приложи за този актив?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ЗМДТ. Въпрос: Закупихме стара сграда и сега я ремонтираме: смяна на врати, подови настилки, укрепване на стени, отвън пред сградата заравнихме терена и застлахме с бетон. С данъчната основа на разходите предстои да увеличим стойността на имота. За него обаче вече сме подали  декларация по ЗМДТ. След приключване на подобренията длъжни ли сме  да уведомим общината по местонахождение за настъпилите промени и ако да - по какъв ред? Трябва ли след всеки извършен ремонт да подаваме декларация?

 

 

Отговор: Златка Мицова данъчен консултант

ДОПК. Въпрос: Имам връчен ревизионен акт (РА), който ще обжалвам. Какъв е срокът за произнасяне по жалбата против РА от страна на административния орган. Имам начислени лихви в ревизионния акт. Лихвите текат ли докато продължава  обжалването на акта?

 

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат