ЗМИП и социални разходи

ЗДДС. Въпрос: Фирма, занимаваща се със строителна дейност, отдава под наем лекотоварен автомобил. Фирмата - наемодател начислява ли ДДС при префактуриране на гражданска отговорност и каско?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: При договор за финансов лизинг се договаря заместване на лизингополучател с нов лизингополучател по съществуващ лизингов договор с предмет лек автомобил (вариант 1 договор с уговорена опция за прехвърляне на собствеността и вариант 2 договор с прехвърляне на собственост). Заместващият (новият лизингополучател) e данъчнозадължено лице регистирано за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС. Новият лизингополучател извършва предсрочно погасяване на задълженията си. Във връзка с това са извършени от лизингодателя разходи както следва: разход за отписване на актива от централен регистър за особените залози, такса за дерегистрация в КАТ, комисионни във връзка с извършените услуги, такса прехвърляне на актив, такса за промяна в условията на договор. Може ли да се счита, че мястото на изпълнение на доставката на тези услуги е при получателя и основанието да е чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при префактурирането им от лизингодателя - (при двата вида лизингови договори).

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Фирма, регистрирана по ЗДДС, е сключила договор за финансов лизинг на 20. 03. 2008 г. за товарен автомобил, на стойност на лизинга 72 500 лв., данъчна основа и ДДС – 14500 лв. Лизингодателят издава фактури за месечни лизингови вноски, по които получателят е ползвал данъчен кредит. Получателят намира физическо лице, на което да продаде товарния автомобил след предсрочно издължаване на лизинга срещу сумата от 26 000 лв. (през септември 2011 г.). Лизингодателят моли получателя да напише молба, в която се посочва, че след издължаване на лизинга лизинговият актив следва директно да бъде прехвърлен на новия собственик (физическото лице). Как документално ще се оформи прехвърлянето на автомобила при лизингополучателя, при положение че той не го е придобивал? Подлежи ли на връщане ползваният данъчен кредит и в какъв размер?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дружеството ни е инвеститор в недвижими имоти (апартаменти). Поради кризата на имотния пазар възнамерява да използваме различни форми на продажба, като:

 

1. Продажба на изплащане. Подписваме договор, с който клиентът се задължава да изплати недвижимия имот на 60 равни месечни вноски. Не се предвижда заплащане на лихва. През този период клиентът ползва недвижимия имот, заплаща всички консумативни разходи и т.н. След изплащане на последната вноска се прехвърля с нотариален акт недвижимия имот.

 

Въпросът е, кога се начислява ДДС? При подписване на договора и предаване на недвижимия имот на клиента или при настъпване на падежа на всяка вноска.

 

2. Финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността. Подписваме договор за финансов лизинг за 5 години, със заплащане на 60 месечни вноски. Определена е лихва за периода. Предвидена е опция за закупуване на апартамента при изплащане на допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора и при изрично волеизявление на лизингополучателя.

 

Считаме, че ДДС се начислява върху договорените месечни вноски. Считаме, че лихвата не се облага с ДДС, както и разходите за застраховки и имуществени данъци, когато се префактурират от нас на лизингополучателя.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва търговия на дребно в магазини за дамски дрехи. Едната част от стоките се закупуват от България с данъчни фактури, а другите се придобиват (ВОП) от Италия. Поради сезонния характер и модните тенденции, дружеството не може да продаде всичко, което е закупило за съответния сезон и прави тотални разпродажби. При разпродажбите стоки, които са заведени на доставна цена от 20 лева, се продават в магазините от 5 до 10 лева с включен ддс. Как документално да се защитим най-добре при данъчна проверка като продаваме на загуба? Съществуват ли варианти нап да поискат да се доначисли ддс до ползваният данъчен кредит? Трябва ли да се направи преоценка на материалните запаси? Според мен това е една от обоснованите документални защити при продажба на загуба. Какво е вашето мнение? При данъчна проверка в този случай, нап могат ли да се позоват на следното: „безвъзмездна доставка е и когато стойността на даденото многократно надхвърля стойността на полученото и данъчната основа при такива доставки не може да е по ниска от тази при придобиването т.е. трябва да се доначисли ДДС“. В този случай какво може да значи многократно?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Имам следните въпроси във връзка с третирането на аванс за доставка на стока:

 

1. Фирмата е получател на аванс за доставка на стока. Получен е авансов превод от наш клиент за доставка на стока на 13. 10. 2011 г., за който не сме издали данъчна фактура за аванса на стойност 20000 лв. Прехвърлянето на собствеността на стоката се извършва на 25. 10. 2011 г. На 25.10.2011 г. сме издали на клиента данъчна фактура на стойност 19000 лв. Какви документи е следвало да издадем при този случай? Данъчна фактура за аванса 20000 лв. и данъчно кредитно известие за 1000 лв.? Какви са правните последици за нас от нашите действия - неиздаване на фактура за аванса в законовия 5-дневен срок и издаване само на данъчна фактура за точната стойност на доставката?

Какви са правните последици за клиента ни от нашите действия? Нашият клиент ще има ли право на данъчен кредит при тази ситуация?

 

2. Фирмата е превела аванс за доставка на стока. Сумата на превода е 20000 лв. Стойността на закупената стока от доставчика е 20100 лв. Доставчикът ни издава данъчна фактура за 20000 лв. и данъчна фактура за 100 лв. Правилно ли е издадена данъчна фактура за 100 лв., вместо данъчно дебитно известие за 100 лв.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва услуга (продажба на фериботни билети Игуменица - Бари и т.н.) на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС. Какво е третирането по ЗДДС, трябва ли да издаваме фактура, с или без ДДС.
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е регистрирано по ЗДДС и извършва безвъзмездно монтажна услуга на свой клиент. За извършване на услугата е вложен само труд от персонала на предприятието. Какъв документ следва да издадем по ЗДДС за безвъзмездната услуга и какво е основанието за неначисляване на ДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Предприятието ни е финансова институция по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Предприятието ни не е регистрирано по ЗДДС. Предприятието ни издава фактури за начислените лихви по договорите за кредит. Някои клиенти просрочват плащанията на лихвитe и главниците по договорите за кредит. За всеки ден просрочие предприятието ни получава 0,50 % на ден лихва за забава и на лихвите и на главниците. Как следва да третираме тези 0,50 % лихви за забава от гледна точка на ЗДДС – като лихви със санкционен характер или като лихви с обезщетителен характер? Кога следва да издадем фактурите за санкционен характер? Как следва да определяме облагаемият оборот за регистрация по ЗДДС – като включваме лихвите по договорите за кредит и лихвите за забава ли?

 

 

ЗДДС. Въпрос: Имаме клиент Училищно настоятелство - юридическо лице с нестопанска цел, което притежава и отдава под наем земеделска земя. Договорите се сключват за една или няколко стопански години. Наемът е в лева за 1 декар. До сега приходите от наем са отчитани само на база договори, в една финансова година. Ние смятаме, че трябва да се издава фактура за стопанската дейност - отдаване на земя под наем. Смятаме, също че е сделка с периодично изпълнение и трябва да се документира ежемесечно. Молим за Вашия коментар по темата.
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: В предходния месец в дневника за покупките съм допуснал техническа грешка като фактури за покупки от един контрагент за доставка на гориво за тежкотоварен автомобил, които по принцип са с право на данъчен кредит, в софтуерния продукт са останали с отметка "не е данъчен кредит", а следва да са с отметка "данъчен кредит". След като вече съм подал декларацията по ЗДДС, как мога да извърша корекция в дневника за покупките и същите да бъдат отразени с право на данъчен кредит?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Регистрирана по ЗДДС българска фирма ще закупува селскостопанска техника и части за нея втора употреба от Великобритания с цел продажба в България, като възнамеряваме това да е основната дейност на фирмата. Моля, да ми разясните как ще се облагат по ЗДДС следните видове сделки:


1. Купувам селскостопанска техника втора употреба от нерегистрирано като дилър и без VAT регистрация физическо лице от Великобритания;

2. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и без VAT регистрация физическо лице от Великобритания;

3. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и с VAT регистрация физическо лице от Великобритания;

4. Купувам селскостопанска техника втора употреба от нерегистрирано като дилър и без VAT регистрация юридическо лице (фирма) от Великобритания;

5. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и без VAT регистрация юридическо лице (фирма) от Великобритания;

6. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и с VAT регистрация юридическо лице (фирма) от Великобритания;

7. Купувам селскостопанска техника втора употреба от нерегистрирано като дилър и без ДДС регистрация физическо лице от България;
 

8. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и без ДДС регистрация физическо лице от България;

9. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като дилър и с ДДС регистрация физическо лице от България;

10. Купувам селскостопанска техника втора употреба от нерегистрирано като дилър и без ДДС регистрация юридическо лице (фирма) от България;

11. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като
дилър и без ДДС регистрация юридическо лице (фирма) от България;

12. Купувам селскостопанска техника втора употреба от регистрирано като
дилър и с ДДС регистрация юридическо лице (фирма) от България.

В случаите, когато има облагане по ДДС на маржа, какви протоколи следва да се издават и какъв регистър трябва да се води?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Имам няколко въпроса във връзка с дейността на българска фирма - собственост на индийски гражданин. Българската фирма възнамерява да закупува стоки от най-различен характер (основно хранителни) от различни части на Азия, Африка, а също и от България. След закупуването си стоките се препродават на немска фирма, която след това ги препродава на Германския военноморски флот. Същата фирма зарежда корабите на този флот базирани основно в пристанищата на Азия и Африка. Важна подробност, е че в резултат на описаните по-горе търговски сделки, стоките не влизат на територията на България или Германия, а се доставят директно от основния си доставчик от Азия или Африка до складови бази, наети от немската фирма, намиращи се отново в тези региони. Въпросите ми свързани със ЗДДС са следните:

-         какви фактури трябва да издава българската фирма при продажбата на тези стоки на немската фирма т.е. дали тя трябва да начислява ДДС при продажбата на стоките или не. Ако ще прилага “0 ставка” по ЗДДС или ако това според Вас това е ВОД, какво трябва да се упомене на фактурата като основание за неначисляване на ДДС?

-         какви допълнителни документи според вас трябва да се набавят заедно с фактурата с цел доказване на основанието за неначисляване на ДДС или ВОД, ако ще има такива?

-         необходимо ли е според вас наличие на договор между българската и немската фирма за описаните търговски операции?

-         има ли значение в случая за чия сметка е транспорта?

-         правилно ли е във фактурата за продажба, да се упоменава немския ддс номер на немската фирма?

-         как документите за покупка на стоки специално от азиатските доставчици ще се отразяват в дневниците по ддс и ще се налага ли някакво самоначисляване на ДДС с протоколи?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Наши клиенти (ООД), регистрирани по ДДС в България придобиват товарен автомобил от Испания. Съставили сме протокол за ВОП на 08. 07. 2011 г.- Приложение № 2. При проверка от НАП във връзка с възстановяване на ДДС, приходната агенция установи, че към 08. 07. 2011 г. испанският ни доставчик не е имал валиден ДДС ИН номер. Същият е станал валиден на 21.07.2011 г. Фирмата доставчик към момента на извършване на придобиването, се оказа, е била в процес на регистрация по ДДС. Испанският доставчик, може да ни предостави доказателства, че сделката е декларирана при тях като ВОД и под този ДДС ИН (ако това има значение).
Получихме съобщение от НАП на 01. 11. 2011 г. за корекция на СД, но само в дневник покупки Приложение № 1, искат да отчетем сделката без право на ДК.
Въпросът ни към Вас е:
1. Може ли да се приложи в този случай чл. 18, ал. 1, буква „б” от Регламент 282/2011 на Съвета въпреки, че той е свързан със статута на получателя при определяне мястото на доставка на услуги?
2. Какви са възможностите ни да поискаме корекция по чл. 126 от ЗДДС, като изключим от дневника за продажби протокола за ВОП, а не само от дневник покупки, както са ни разпоредили служителите на НАП?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Издали сме фактура на наш клиент (физическо лице) за продажба на стока с 20% ДДС на 02.11.2011 г. Фактурата е платена в брой и е издадена касова бележка на същата дата. На 15. 11. 2011 г. клиентът заявява, че фактурата е погрешно издадена на името на физическо лице и трябва да бъде издадена на името на юридическо лице. Фактурата е анулирана и е издадена нова с верния получател, но дата на фактурата е с дата по-късна от 5-дневния срок от датата на данъчно събитие. Няма връщане на пари или на продадената стока. Как следва да се постъпи в този случай от гледна точка на ЗДДС? Има ли санкция за нашето предприятие, че новата фактура е издадена със закъснение с оглед на датата на данъчно събитие – 02.11.2011г.?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Австрийско регистрирано по ЗДДС дружество издава на свой клон в България, също регистриран по ЗДДС, фактура от месец ноември във връзка с платена застраховка на строителен обект в България без ДДС, с основание платена застраховка и нотариални такси, платени на нотариус във Австрия. Застраховката е платена от австрийското дружество-майка. Строителният обект е част от инфраструктурен проект, който ще бъде осъществен от дружество по ЗЗД (Консорциум), в който австрийското дружество - майка има участие. Консорциумът е местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. Застрахователната полица е издадена на името на Консорциума. Клонът ще префактурира платената застраховка от дружеството - майка и ще издаде фактура на Консорциума.Правилно ли е дружеството-майка да издава на клона фактура за платената застраховка? Ако е правилно, следва ли за получената фактура от австрийското дружество клона да се самообложи по чл. 82 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС? Следва ли клона да издаде фактура с 20 % на Консорциума във връзка с префактурираната застраховка и на основание кой член?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос: Има ли законово ограничение за отразяване в отчетните регистри по ЗДДС на имената на контрагентите на латински език, както и името на задълженото юридическо лице, деклариращо документите по ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗКПО. Въпрос: През 2011 г. дружество установява неправилно преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели за 2009 и 2010 г. (грешка при определяне на 0.25 % от нетните приходи от продажби). До 2010 г. включително, дружеството не е реализирало данъчна печалба и не е начисляван и внасян корпоративен данък. Приспадани са загуби възникнали през предходни години.

 

Кой би бил най - удачният вариант за корекция:

-         да се предприемат действия сега, а не да се изчаква декларирането на корпоративния данък за 2011 г., като попълним декларации за 2009 г. и 2010 г. с коригираните данни и уведомим НАП с писмо за допуснатата грешка, като подадем и искане за извършване на ревизия за тези периоди, с цел отстраняване на грешката с ревизионен акт;

-         да се направи корекцията, както е регламентирано с промените в ЗКПО в сила от 01.01.2011 г., с подаването на декларацията за 2011 г.?

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ТЗ. Въпрос: Необходимо ли е да има посочен срок за връщане на допълнителните парични вноски в протокола на общото събрание?

 

   

Отговор: Александра Атанасова, адвокат