Брак на активи и принудително изпълнение

Коментари
Третиране по ЗДДС на бракуването на активи
 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки (вкл. и ДМА), при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
 
 Целта на материала е да се анализира:
-         редът и начин за извършване на корекцията на приспаднатия данъчен кредит;
-         документирането на корекцията;
-         случаите, при които не се правят корекции на ползван данъчен кредит при бракуване на активи;
-         данъчното третиране на продажбата на бракувани активи (или на полезния отпадък от тях).
 
Авторът обръща внимание и на наличие на разминаване между нашата правна уредба и европейското законодателство относно извършването на корекции на приспаднатия данъчен кредит за стоки, които впоследствие се бракуват.
 
Приведени са примери, данъчна и съдебна практика.
Данъчно третиране по реда на ЗКПО на брака и липсите на материални запаси

 

Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

 

 

Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) прилага два различни подхода към липсите и брака  на материални запаси (МЗ):

-          общ ред - разписан в ал. 2, 4, 5 на чл. 28, чл. 29 и чл. 35, ал. 3 от ЗКПО, свързан с непризнаване на разходите за липси и брак на МЗ за данъчни цели;
-          специален ред - разписан в ал. 3 на чл. 28, регламентиращ четири специални случая, при които разходи за липси и брак на МЗ се признават за данъчни цели.
 

Двата дифренцирани подхода ще бъдат разгледани в следващия брой на списанието.

 

В настоящия брой се акцентира на:

-          понятията “брак” и “липси” на МЗ;
-          документирането на брака;
-          съдебна практика относно изискванията към документиране на брака, за да се приеме, че е налице брак, а не укрит приход от продажба;
-          съдебна практика, показваща как процедират приходните органи при случай, при който е налице основание за бракуване, например, изтекъл срок на годност, но запасите не са бракувани и какво е отношението на съда.
 
Основания за принудително изпълнение по ДОПК

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител въз основа на предвидените в чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) основания.

Целта на материала е да се разгледат накратко основанията за принудително изпълнение, регламентирани с чл. 209, ал. 2 от ДОПК.

В коментара си авторът акцентира на определени моменти, свързани със сроковете, след изтичането на които започва принудителното изпълнение, които практиката му на адвокат е показала, че често се пренебрегват или не се познават, което може да има неблагоприятни последици.