Липси на МЗ и дарение

Особености при третиране на липсите на материални запаси по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (продължение)
 
 
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
 
 
В предходния брой на списание Данъци.Тита бяха анализирани разпоредбите на чл. 28, ал. 3 от Закона за корпоративното облагане (ЗКПО), имащи отношения към случаите на брак на материални запаси, който се признава като разход за данчни цели, а именно непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства (например счупване на продукция, гниене и др.), изтичане срока на годност.
 
В настоящия брой са разгледани специфичните случаи, визирани в 28, ал. 3 от ЗКПО, при които разходите за липси на материални запаси се признават за данъчни цели:
-         наличие на непреодолима сила;
-         промяна на физико-химичните свойства (естествени фири);
-         търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки.
 
Приведена е съдебна и данъчна практика.
Промените на Гражданския процесуален кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр. 49 от 29. 06. 2012 г.
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
Целта на материала е да се разгледат промените на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. ДВ, бр. 49 от 29. 06. 12 г.), насочени към изпълнителното производство по ГПК, както и съответните промени в Закона за частните съдебни изпълнители, въведени с § 12 от ПЗР на ЗИД ГПК и по-конкретно:
 -         промените при регулиране на размера на пропорционалните такси, събирани при съдебно изпълнение, които следва да намерят отражение в съответните тарифи за таксите, събирани от държавните и частни съдебни изпълнители. (Промените в двете тарифите би следвало да бъдат приети до 01. 08. 2012 г.);
-         промени относно действията на съдебните изпълнители (срок на превеждане на събраните суми, обявяване на публична продан, електронен запор върху вземане).
Основание и ред за налагане на имуществената санкция, предвидена по чл. 83а от ЗАНН
 
 
Александра Атанасова, адвокат
 
 
Текстът на чл. 83а от Закона за административините нарушения и наказания (ЗАНН) въвежда една особена отговорност на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление, извършено от лице, което изпълнява функции по управление или представителство на юридическото лице, или функции по контрол и надзор на юридическото лице. Престъплението може да бъде извършено и от работник или служител в юридическото лице, на който е възложена определена работа и престъплението е извършено при или по повод на възложената му работа.
 
Имат се предвид над 30 състава на престъпления по Наказателния кодекс, между които са: измама, изнудване, вещно укривателство, престъпления против митническия режим, престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи, подкуп, документни престъпления.
 
Отговорността по чл. 83а от ЗАНН (имуществена санкция в размер на 1 000 000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата) е въведена с промените в ЗАНН през 2005 г. Практиката, публикувана от последните години по прилагането й, е обаче изключително ограничена.
 
Целта на материала е, доколкото напоследък все пак има предприети действия от страна на прокуратурата за ангажиране на отговорността на юридическите лица по реда на чл. 83а от ЗАНН, да се анализира приложното поле и реда на прилагане на разпоредбата на чл. 83 а от ЗАНН.