Съединени дела C-80/11 и C-142/11 и давност по ДОПК

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Практика на органите по приходите при извършване на ревизии на регистрирани по ЗДДС лица е да се отказва право на приспадане на данъчен кредит по получени облагаеми доставки, когато става въпрос за извършени сделки от лица - доставчици на ревизираното лице, които не се откриват на декларирания адрес за кореспонденция и не представят на органите по приходите поискани им документи и писмени обяснения във връзка с доставките

 

По повод подобна практика на унгарската данъчна администрация Съдът на Европейския съюз (СЕС) отговаря на преюдициални въпроси, поставени от унгарски съдилища. Става въпрос конкретно за Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11.

 

Целта на материала е да се коментира посоченото решение. Посочва се и практика на ВАС, която е в съответствие с постановките, заложени в Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11.

(продължение от предишния брой)

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 
Настоящият материал е вторият от поредицата от три материала, посветени на прилагане на ЗДДС по отношение на туристическите услуги и становището на приходната администрация по проблема, изложено в Указание № УК-2 от 10 .07. 2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г.

Mатериалът е посветен на общата туристическа услуга, като се акценитра върху анализа на следните въпроси:

- доставчици и получатели на доставките на обща туристическа услуга;

- доставка на обща туристическа услуга, по която получател е пътуващо лице;

- доставка на стоки и услуги с обща цена, част от които туроператорът предоставя, използвайки експлоатирания от него ресурс и капацитет;

- режим по ЗДДС на сделките с туристически услуги, извършвани между двама туроператори.

 

Анализираните въпроси са илюстрирани с примери.

 

 

Александра Атанасова, адвокат

 

 

Целта на материала е да се разгледа погасителната давност  като един един от начините за погасяване на публичните задължения, регламентирана по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 

Авторът акцентира върху въпроси, свързани с:

- изясняване на понятието “погасителна давност” по смисъла на ДОПК;

- действията на органите по приходите и данъчнозадължените лица във връзка с погасени по давност задължения (задължения определени с ревизиовеве акт (РА) или посочени в декларация);

- начало на погасителната давност по ДОПК;

- разликата в понятията “спиране” и “прекъсване” на давностния срок;

- влияение върху давностния срок на процеса по извършване на ревизия, издаване на РА, обжалване на същия и отмяната на РА;

- давностния срок по чл. 109 от ДОПК (за извършване на ревизия);

- прихващане с погасено по давност вземане.