Цена на дял в ООД и прехвърляне на вземания и задължения

 

 

Ивайло Кондарев, данъчен консултант

 

 

Нерядко в практиката на органите по приходите при извършвани от тях ревизии не се признава характера на извършена вътреобщностна доставка (ВОД) като такава и същата се облага от тези органи със ставка от 20 на сто, тъй като е с място на изпълнение на територията на България (съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС). Обикновено аргументите са, че купувачът – данъчно задължено лице, установено в друга държава членка, не се открива за проверка и е „липсващ търговец”. Поради което данъчните органи в държавата по неговото установяване не са в състояние да дадат информация за осъществяването на доставката и дали стоките са получени от „тяхното” данъчно задължено лице.

 

Сред аргументите за непризнаване на една доставка за вътреобщностна е и този, че получателят й нямал ДДС номер, издаден от държава членка и/или че същият бил заличен и невалиден към момента на настъпване на данъчното събитие за вътреобщностната доставка.

 

В тази връзка за лицата, извършващи ВОД, ще представлява интерес Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11, постановено по повод на спор за осъществени вътреобщностни доставки на стоки, които съгласно европейското законодателство са освободени от облагане с ДДС (в нашия закон на това освобождаване съответства нулевата ставка), анализът на което е цел на настоящия коментар.

(продължение от предишния брой)

 

 

Ивайло  Кондарев, данъчен консултант

 

 

Настоящият материал е последният от поредицата от три материала, посветени на прилагане на ЗДДС по отношение на туристическите услуги и становището на приходната администрация по проблема, изложено в Указание № УК-2 от 10 .07. 2012 г. относно прилагането на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01. 01. 2012 г.

 

Той е посветен на доставки по организиране на образователни мероприятия (семинари и др. подобни) и свързани с тях доставки по пътуване и престой с обща цена.

 

Коментарът е илюстриран с примери относно казуси, когато:

- фирма, организираща мероприятието, ползва услугите на туроператор;

- основната доставка е организирането на мероприятието;

- основна доставка се явява общата туристическа услуга.

 

 

Прехвърлянето на вземания (цесия), встъпване в дълг, заместване в дълг са договори, които напоследък имат голямо приложение с оглед на финансовите затруднения на търговците и междуфирмената задлъжнялост. Така някои търговци намират начин да изпълнят или да получат изпълнение при наличие на затруднения в едно търговско дружество.

 

В тази връзка целта на материала е да се разгледа правната уредба, уреждащa прехвърляне на вземания и задължения, и по-конкретно:

- при прехвърляне на вземания (цесия) - формата на договора за цесия, предмета на договора, начина на съобщението на длъжника за извършеното прехвърляне, възраженията на длъжника;

- поемане на задължения -  встъпване в дълг и заместване в дълг.

 

Авторът е акцентирал върху въпроси, с които най-често се е сблъсквал в практиката си при прехвърляне на вземания и поемане на задължения.

 

Приведена е и съдебна практика.