Съдебна практика изискуемост и неплатежестопсобност
Съдебната практика по чл. 646 от Търговския закон, по реда на който текст, могат да бъдат обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността някои действия или сделки
Александра Атанасова, адвокат
Все по-често се говори и пише за несъстоятелността. Производството по несъстоятелност се открива по отношение на търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност или при свръхзадълженост.
Съдът с решението за откриване на производството по несъстоятелност определя началната дата на неплатежоспособността, от която дата започва т. н. подозрителен период.
Целта на материала е да се анализира разпоредбата на чл. 646, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, съгласно която сделките или действията, които са извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност или след началната дата на неплатежоспособността (или свръхзадължеността) до датата на откриване на производството по несъстоятелност са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, т.е. подлежат обратно на връщане на изпадналия в несъстоятелност длъжник.
Разглеждат се рисковите моменти по отношение на вземания, уредени през т.н. подозрителен период.
Анализирана е съдебна практика по отношение обявяването за нищожни и съответно подлежащи на връщане на длъжника, вземания, уредени през посочения период.
Съдебна практиката по отношение определяне на датата на изискуемост на вземане
Александра Атанасова, адвокат
В материала се разглежда съдебна практика, чрез която се илюстрира как съдилищата, разглеждат фактурата като основание за изискуемост на вписаното в нея вземане, включигелно:
- изисквания към фактурата, необходими, за да се приеме, че е налице задължение по търговска сделка, както и
- от кога вземане, при наличие на издадена фактура, става изискуемо.