Съдебна практика изискуемост и неплатежестопсобност

ЗДДС. Въпрос. Дружество, регистрирано по ЗДДС, издава фактура на свой клиент с дата 17. 08. 2012 г. на обща стойност 268,44 лева с платежно нареждане. Фактурата за продажба не е отразена в дневника за продажбите за месец август и в дневника за продажби за месец септември. Фактурата е отразена в дневника за продажби за месец октомври с датата на издаването й. Каква ще е административната санкция за тази грешка и по кой член от ЗДДС?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Имам следните въпроси:

1. Извършена е продажба в брой, за която е издаден касов бон с дата 01. 11. 2012 г. На 12. 11. 2012 г. клиентът иска и фактура. С каква дата на фактурата и дата на данъчното събитие може да бъде издадена в случая фактурата?

2. През 2011 г. клиент прави авансово плащане за извършване на СМР, издадена му е и фактура за авансово плащане. Извършването на СМР приключва 2012 г. При завършване на всеки етап от СМР са издавани фактури. При приключване на СМР в 2012 г. остатъкът, който трябва да бъде фактуриран е равен на аванса, т.е. след приспадане на аванса окончателната фактура е със стойност нула. Има ли промени в законодателството, които да забраняват издаването на фактури с нулева стойност?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Дружество, което отдава на лизинг сграда при договор с клауза за придобиване на собствеността, в края на договора прехвърля сградата. За това се дължат такса вписване, нотариална такса и данък за възмездно придобиване на имущество по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Следва ли прехвърлителят да начислява ДДС върху описаните по-горе разходи? Искам също да уточня, че запитването ми е в случай, че договорът няма остатъчна стойност.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. "А" АД продава на дъщерното си дружество "Б" АД поземлен имот 20 000 кв.м. с прилежаща стара сграда 100 кв.м., имотът е в регулация. Данъчната оценка на имота е 200 000 лв. за земята и 10 000 лв. за сградата. Продажната цена на земята е 150 000 лв. без ддс, а на сградата – 3000 лв., без ддс. Доставчикът избира доставката да е облагаема съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Имам следните въпроси:
 
1. Данъчната основа трябва ли да е равна на пазарната оценка, при положение че се приложи чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и в този случай ще имаме две доставки – освободена – за старата сграда и прилежащия терен, и облагаема – за земята в регулация?
2. Данъчната основа на сделката трябва ли да се увеличи с платените от дружество “Б” разходи за нотариус, такса за агенцията по вписване и данък за придобиване на имота съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС, трябва да префактурира разходи за самолетни билети по маршрут София - Атина - Цюрих - Франкфурт - Нигерия (Абуджа) и обратно от Абуджа за София, на фирма, регистрирана в Панама. Превозът е извършен от чуждестранна (небългарска) авиокампания. По какъв начин трябва да отразим в дневниците по ЗДДС на българската фирма закупените билети и въз основа на кой член от ЗДДС трябва да начислим или да не начислим ДДС във фактурите за продажби, издадени от българската фирма към фирмата в Панама. Префактурирането на билети ще се извърши с 10% печалба.
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Регистрирана по ЗДДС българска фирма закупува стоки от немска фирма, притежаваща валиден идентификационен номер по ДДС в Германия.  Стоката се транспортира от Турция до територията на България, като вносът се оформя с ЕАД. В ЕАД като изпращач/износител е посочена турската фирма, а като получател българската фирма. В транспортния документ (ЧМР) като изпращач/износител е посочена турската фирма, като получател немската фирма, а за адрес на доставката е посочен адресът на българската фирма. ДДС по ЕАД е внесен от българската фирма. Българската фирма получава фактура за покупката на стоките от немската фирма, в която ДДС не е начислен. Имали право на данъчен кредит българската фирма при така оформен ЕАД?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Нашето българско дружество “Алфа” е специализирано в производството на стоманени изделия. Приело е голяма поръчка за производство на стоманени резервни части от дружество “Делта”, от страна-членка. Основните манипулации в производството са:

За част от производството си, а именно гумиране на определени елементи възнамерява да използва подизпълнител. Избраният български подизпълнител “Бета” е дъщерно дружество на дружество от Европейския съюз “Гама”. И четирите дружества са регистрирани по ДДС по съответните законодателства. “Гама” събира поръчки от цяла Европа и използва “Бета” за извършване на поръчките. Поръчките са свързани с гумиране на изделия. Освен притежание на дяловете от “Бета”, “Гама” няма постоянен обект на територията на страната. Материалите за гумиране ще бъдат предадени от “Алфа” на “Бета”, и след гумирането върнати на “Алфа”.

1)  “Гама” предлага да сключи договор с “Алфа” за гумирането, а не “Бета”, и след изпълнение да издаде фактура на “Алфа” без ДДС, на основание че мястото на изпълнение за “Гама” е в България (нашият чл. 21, ал. 2). Съгласно разпоредбите на ЗДДС може ли “Гама” да издаде фактура на “Алфа” без ДДС, а “Алфа” да си самоначисли ДДС на основание чл. 82, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ? Готовия продукт ще бъде получен в складовете на “Алфа” и транспортиран от “Делта” до своята централа в страна-членка, като “Алфа” ще извърши ВОД.

2) Ситуация при която “Алфа” сключи договор с “Делта” само за 1. производство на стоманени части, а “Бета” сключи договор с “Делта” за 2. гумиране на части от тях и 3. сглобяване. Ако след производството на стоманените части “Алфа” фактурира на “Делта” и предаде частите на “Бета” за последващи манипулации без допълнителни ангажименти от страна на “Алфа”, означава ли, че мястото на изпълнение е на територията на страната и издадената фактура от “Алфа” на “Делта” трябва да бъде с начислен ДДС?

3) Ситуация при която “Алфа” сключи договор с “Делта” за 1. производство на стоманени части и 3. сглобяване, а “Бета” сключи договор с “Делта” за 2. гумиране на части от тях. След производството на стоманеното изделие “Алфа” го предаде на “Бета” за гумиране и впоследствие “Бета” го върне на “Алфа” за сглобяване. Готовия продукт ще бъде получен и транспортиран от “Делта” до своята централа в страна-членка от складовете на “Алфа”. Съгласно ЗДДС какъв е вида на доставките за “Алфа” и “Бета” и данъчната ставка за ДДС? Възможно ли е да се приеме, че “Алфа” извършва ВОД при положение, че част от елемента е изработен от “Бета”?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

1. Какъв документ и на кого трябва да се издаде от компания „А” за продадената стока на стойност 130,00 лв., при положение, че постъпилата в разплащателната сметка сума е от компания „Б”, а не от клиентите, които реално получават стоките?
2. Как да се определи в този случай датата на данъчното събитие или авансово плащане за документа, който издава компания "А"?

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни, регистрирано лице по ЗДДС, закупува електронни ваучери за зареждане на мобилни телефони от български доставчици, регистрирани по ЗДДС. Електронните ваучери ги продаваме на фирми от Албания, Македония и предприятие, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим и ги изпращаме по електронен път. Как се третира доставката към тези фирми – като износ ли и какви документи са необходими за доказване на доставката, при положение че ваучерите се изпращат по електронен път?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни (регистрирано лице по ЗДДС) извършва маркетингови услуги в полза на предприятие, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим – данъчно задължено лице. Договорът за маркетинговите услуги включват проучване на пазарите в България, Югоизточна Европа и Близкия Изток и е за срок от една година с уговорено месечно възнаграждение, което се плаща до определена дата. Услугите, които сме извършили, се предават с протокол. За посочените услуги за месец октомври сме издали фактура без ДДС с основание за неначисляване чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Правилно ли е третирането на доставката от гледна точка на ЗДДС и в какъв срок следва да издаваме фактурите - в 5-дневен срок от протокола за предаване на услугата ли или уговорената дата на плащане, ако тя е по-ранна от датата на протокола?

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДС. Въпрос. Българска фирма купува автомобили от Италия, които се транспортират на територията на България с нает транспорт и след това те се продават както на български, така и на чуждестранни граждани и фирми. Част от автомобилите са закупени от Италия по т.н. марж, а другата част са закупени като ВОП. Част от клиентите на българската фирма са чуждестранни физически и юридически лица и въпросите  ми да свързани с тях:
 - фирма от Европейския съюз (ЕС), регистрирана по ЗДДС, в съответната държава-членка идва и закупува от България автомобил, който транспортира до съответната държава-членка след това на собствен ход. Налице ли е ВОД и ако е налице, какви документи ще са необходими за неговото доказване пред данъчните власти, кой член от ЗДДС трябва да се цитира във фактурата при нейното издаване? Има ли разлика при документирането на сделката ако продадения автомобил е бил закупен по марж или като ВОП?
 - фирма или лице от ЕС, нерегистрирани по ЗДДС, в съответната държава- членка идва и закупува от България автомобил, който транспортира до съответната държава-членка след това на собствен ход. Как би трябвало да се подходи в този случай трябва ли да се начислява ДДС и като каква ще се третира тази сделка – ВОД, дистанционна продажба, сделка на територията на страната? Има ли разлика при документирането на сделката,  ако продадения автомобил е бил закупен по марж или като ВОП. Има ли опасност българската фирма да се регистрира по ДДС в друга държава-членка?
 - фирма или лице от страна, която не е членка на ЕС, закупува автомобил от българската фирма. Може ли тази сделка да се третира като износ и какви са необходимите документи за доказване на износа?
 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

1. наблюдение на пациенти след медицински манипулации. Сключен т.н.граждански договор със здравното заведение направило манипулацията, изплащани със сметки за изплатени суми;
2. специализирани медицински прегледи – свободен прием срещу заплащане и с направления към НЗОК. Сключен т.н.граждански договор със здравно заведение, изплащани със сметки за изплатени суми;
3. специализирани медицински прегледи на пациенти на здравно заведение. Сключен т.н.граждански договор със здравното заведение, изплащани със сметки за изплатени суми;
4. изследовател в клинични проучвания, с получател данъчно задължено лице от Швейцария;
5. изследовател в клинични проучвания, с получател данъчно задължено лице от държава членка на ЕС.

 

 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант

ЗДДФЛ. Въпрос. Предприятието ни има сключен договор за наем с физическо лице, като е договорен и депозит. За дохода от наем ще издаваме Сметка за изплатени суми и Служебна бележка и ще удържаме авансов данък. Какво правим с депозита – облагаме ли го или не? Има ли данъчна практика? Намирам само практика по ЗДДС.

 

 

Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант

ТЗ. Въпрос. Необходимо ли е за назначаване на прокурист да бъде подписан договор между търговеца и прокуриста ?

  

 

Отговор: Александра Атанасова, адвокат