Промените в законодателството през 2013 г. ГДД по чл. 92 2012 г.

Въпроси-отговори
ЗДДС. Документиране на авансово плащане от трета страна
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни се занимава с търговия. Купуваме стоки от ЕС, които престояват няколко месеца в България, докато съберем необходимите количества и след това ги изнасяме за трета страна. От третата страна получаваме авансови плащания, които съответно превеждаме на страна от ЕС за доставката на стоките. Въпросите ми са:
 
  1. Следва ли да издаваме фактури за получените авансови плащания от третата страна и как и къде следва да се отразяват в дневник продажби (кои колони)?
  2. Има ли и какви са санкциите, ако не издаваме фактура при полученото авансово плащане от третата страна?
     
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на взаимоотношения между български клон и чуждестранен клон в трета страна с „майка” в държава членка
ЗДДС. Въпрос. Чуждестранен търговец (Х) от страна - членка на ЕС има клон в България (Х-България). Българският клон (Х-България) плаща за следните разходи, които се правят във връзка с откриване на клон на същия чуждестранен търговец (Х) в Русия (Х-Русия):
-         разходи за възнаграждения на физически лица, които работят по организация на откриването на клона в Русия;
-         разходи за самолетни билети за същите физически лица, които пътуват с цел организация на откриването на клона в Русия от други държави;
-         разходи за горива, хотели, визи, направени от същите физически лица, направени по организация на откриването на клона в Русия;
-         разходи за изложби в Русия, популяризиращи дейността на чуждестранния търговец от ЕС, фактурирани към българския клон от руски доставчици.

Срещу част от разходите българският клон има получени фактури, издадени на неговото име. Клонът в Русия е открит. Предстои ни да уредим разчети по разходите, които са направени за руския клон за сметка на българския. Разходите ще бъдат фактурирани без печалба.
 
Как правилно би трябвало да се уредят тези взаимоотношения:
  1. Дали разходите трябва да се фактурират от българския клон на чуждестранния търговец от ЕС?
  2. Дали разходите трябва и могат да се фактурират от българския клон на руския?
  3. Какъв документ трябва да се издаде от българския клон?
  4. Какъв режим на доставка трябва да се приложи при 1 и 2, какъв член от ЗДДС като основание трябва да се изпише във фактурата,ако необходимо е да се издаде фактура?
     
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на взаимоотношения между клон и “майка” - чуждестранно дружество от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице от Австрия фактурира услуги на свой клон в България за работа по инфраструктурен проект в България за срок от 20 месеца. Клонът е регистриран по ЗДДС в България. Клонът префактурира извършените работи на дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), регистрирано в Булстат и по ЗДДС в България, създадено с определена цел: инфраструктурния проект.
 
През м. 09. 2012 г. чуждестранното юридическо лице е издало фактура на клона за разходи за заплати и осигуровки. Клонът е префактурирал тези разходи през м. 09. 2012 г. на дружеството по ЗЗД с 20% ДДС. Клонът не е издал протоколи по чл. 82 от ЗДДС, а е включил фактурата в чужда валута в дневника за покупки в колона 9.
 
При положение, че австрийското дружество е отразило издадената фактура във VIES декларацията си за м. 09. 2012 г., следва ли да се извърши корекцията с оглед неиздадените протоколи по чл. 82?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на скрап, закупуван от трета страна под режим временен внос и продаван на фирми от ЕС
ЗДДС. Въпрос. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС у нас възнамерява да закупува цветни и черни метали на скрап от Сърбия, които ще влизат на територията на България, но оформени като временен внос и след това ще бъдат продавани на различни румънски фирми. Въпросите ми във връзка с тази схема на работа на това дружество са следните:
  1. Има ли някаква специфика в ЗДДС по отношение на този тип дейност, а именно търговия с цветни и черни метали на скрап, закупувани извън територията на България и търгувани също извън нея?
  2. При положение, че стоката (скрап) ще влиза на територията на България, като временен внос кое трябва да се отрази в дневника на покупките на българската фирма - фактурата от сръбския доставчик или митническата декларация?
  3. Имайки предвид специфичната стока, с която се търгува, има ли някаква особеност при третирането и документирането на сделките?
     
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на спедиторски услуги, оказвани във връзка с международен превоз
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество спедитор, притежаващо BG номер по ЗДДС е сключило спедиционен договор с български клиент, регистриран по ЗДДС. Сделката включва транспорт на стоки от Турция до България по следния маршрут:
  1. транспорт в Турция - автомобилен до морско пристанище,
  2. транспорт от пристанище в Турция до пристанище в Румъния - с кораб,
  3. транспорт по р. Дунав с кораб от румънско пристанище до българско пристанище,
  4. транспорт от българско пристанище до територия в България с автомобилен транспорт. Транспортът по т. 4 е извършен с транспортно средство собственост на спедитора.
 
Българското спедиторско дружество:
  1. притежава фактура и товарителница от турския превозвач по т. 1,
  2. фактура и товарителница от корабособственика по т. 2,
  3. фактура от корабособственика по т. 3,
  4. за претоварните операции от речния кораб на камион притежава фактура от подизпълнител за претоварни операции от българска фирма с начислен 20% ДДС.
 
Въпросите са:
  1. Налице ли са основания за издаване на фактура за спедиторска услуга по чл. 30, ал. 3 от ЗДДС със ставка „0”, включително за транспорта по т. 4 и за претоварните операции?
  2. Има ли право на данъчен кредит спедиторската фирма за претоварната услуга?
 

Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Продажба на стоки по електронен път
ЗДДС. Въпрос. Местно юридическо лице за България с ДДС регистрация в България извършва продажба на стоки по електронен път на клиенти – физически лица от Австрия, Германия, Великобритания и др. Стоките се купуват от доставчици в Австрия и Испания и се складират в Австрия, от където при онлайн поръчка тръгват към съответния клиент. Дружеството не е достигнало праговете за регистрация във връзка с извършването на дистанционни продажби и няма регистрация за данък върху добавената стойност в другите държави членки, в които извършва продажби на стоки по електронен път.
 
Част от стоките, които впоследствие се използват за продажби по електронен път, се купуват от данъчно задължено, юридическо лице с валиден ДДС номер, издаден в Австрия. За целта българското дружество е получило инвойс, без начислен австрийски ДДС в него. Стоките при покупката се намират на територията на Австрия, не се транспортират до територията на друга държава членка и до продажбата им се складират в Австрия, от където чрез куриерски фирми се изпращат до клиентите след направените от тях онлайн поръчки.
 
Какво е данъчното третиране на доставките, които са към физически лица от Австрия, Германия, Великобритания и налице ли е в този случай дистанционна продажба на основание чл. 14 от ЗДДС с оглед на изискването на чл. 14, ал. 1, т. 1, стоките да се изпращат от или за сметка на доставчика от територия на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва за физическите лица от Германия, Великобритания?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на две фирми с един собственик и еднакъв предмет на дейност за целите на регистрацията по ЗДДС
ЗДДС. Въпрос. Българско физическо лице е собственик на две ЕООД, които извършват абсолютно едни и същи дейности в сферата на услугите. Всяко едно от дружествата е с около 40 000 лева годишен оборот. Въпросът е има ли опасност, поради това, че двете фирми са с един собственик и извършват една дейност, при проверка от НАП фирмите му да бъдат регистрирани служебно по ЗДДС и лицето и дружествата да бъдат санкционирани?
 
 
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Деклариране на дивиденти, разпределени през декември 2012 г.
ЗДДФЛ. Въпрос: Общото събрание на акционерите от 18. 12. 2012 г. взема решение да разпредели дивидент  между   акционерите на  “Х” АД. Структурата на капитала е следната:
-         две местни юридически лица (търговски  дружества), които притежават 98% от акциите на на “Х” АД;
-         104 местни физически лица  и едно чуждестранно физическо лица  (германец), които притежават останалите 2% акции.
 
Данъкът върху  дивидентите на физическите лица е внесен до края на м. декември.
 
Въпроси :
 
1. Правилно ли не е начислен  и удържан данък върху дивидента на юридическите лица?
2. В какъв срок трябва да се удържи и плати  данъка върху дивидента на  физическите лица в конкретния пример ?
3. Какви декларации  трябва да подаде “Х” АД  съгласно ЗДДФЛ за изплатените (начислените) през месец  декември 2012 година  дивиденти и удържания и внесен данък върху доходите на физическите лица през  м. декември в конкретния пример ?
 
 
Отговор: Доц. д-р Люддмила Мермерска, данъчен консултант