Промените в ППЗДДС. Справката по чл. 73.
ЗДДС. Третиране на служебни мобилни телефони
ЗДДС. Въпрос. Фирма закупува мобилни телефони за служебни цели на своите служители, като определя лимит за стойността на фирмените мобилни апарати. В случай, че служителят предяви претенция за по-висок клас телефон, той поема горницата над обявения лимит за своя сметка. Тази горница над допустимата цена за мобилни апарати, според вътрешна процедура за покупки на фирмата, не се признава за разход на фирмата, същевременно не се признава данъчен кредит за частта над допустимата стойност при придобиване на телефона. Съществува ли данъчен риск за фирмата при така придобитите служебни мобилни апарати и ще се признава ли данъчен кредит за същите?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Право на данъчен кредит за фитнес уреди за оборудване на спортна зала за служителите
ЗДДС. Въпрос. Строително дружество ще оборудва в офиса си фитнес зала за служителите. Интересува ме разходите за фитнес оборудването третират ли се като социален разход и признава ли се данъчен кредит?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на замяна на недвижими имоти (апартаменти)
ЗДДС. Въпрос. Предприятието ни е продало на чуждестранно лице Х апартаменти през 2007 г. от апартмънт комплекс. През м. 06/2012 г. предприятието Х прави замяна на закупените апартаменти през 2007 г. с други апартаменти от същия апартмънт комплекс. За изграждането на посочените апартаменти е ползван данъчен кредит през 2006г. и 2007 г. От гледна точка на счетоводния стандарт, при замяна на сходни материални запаси не се формира счетоводен приход. Как следва да се третира сделката от гледна точка на ЗДДС, като се има предвид че не се формира счетоводен приход и разрешението за ползване е от м. 07 на 2007г., и не са изтекли 5 г. от разрешението за ползване, за да се приложи чл. 45 от ЗДДС?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на фактурирани разходи от клон на консорциум, представляващи авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ
ЗДДС. Въпрос. Чуждестранно юридическо лице от Австрия изпраща персонал от Австрия на свой клон в България за работа по инфраструктурен проект в България за срок от 20 месеца. Лицата са предоставили А1 и по силата на СИДДО с Австрия, клона в България удържа и внася данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за тези лица. Удържаният данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се отчита като разход в клона и се префактурира на дружеството по ЗЗД. Префактурираният данък, клонът го отчита като приход. Клонът издава фактура за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ с ДДС, като прилага изискванията на Наредбата за трансферно ценообразуване и прилага 1,50 % надценка. Правилно ли е данъчното третиране на префактурирането на данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ от гл.т. на ЗДДС – налице ли е доставка? Ако е налице доставка дружеството по ЗЗД има ли право на данъчен кредит?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на направено подобрение на недвижим имот, собственост на съдружник в ДЗЗД
ЗДДС. Въпрос. За изпълнение на одобрен проект по Оперативна програма дружеството ни Алфа участва с Научно-изследователски институт (НИИ) в създаването на Дружество съгласно ЗЗД (ДЗЗД). Договорът за ДЗЗД е срочен. ДЗЗД е регистрирано по ДДС. Според подписания договор за ДЗЗД и за изпълнение на проекта Алфа предоставя собствен недвижим имот, който ще бъде трансформиран в лаборатория. Подобренията върху имота ще бъдат извършени от външни доставчици, които ще фактурират СМР на ДЗЗД. Какви задължения възникват за ДЗЗД относно ДДС при извършване на тези подобрения и последващо връщане на имота на Алфа при тази ситуация?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Ползване на българския или чуждестранния ДДС номер на чуждестранен клиент
ЗДДС. Въпрос. Имаме два подписани договора от 03. юни 2011 г. и от 15 март 2012 г. за извършване на услуги, свързани с изработване на проект на жп линия - участък – ....... и възлагане на топографски дейности и други услуги, свързани със същия обект. Съгласно договорите нашето българско дружество, регистрирано по ЗДДС е подизпълнител на италианци, а възложител е италианско дружество. И в двата договора нашият италиански контрагент е вписан като са посочени регистрацията му по ДДС в България и в Италия. Обявил е адрес в България, но няма БУЛСТАТ – т.е. в България е регистриран само за целите на ЗДДС. До момента ние издаваме фактури, като посочваме ДДС номера на нашия контрагент в България. Начисляваме и внасяме ДДС. Подаваме само Справка-декларация по ЗДДС (без VIES). Издали сме по първия договор – 2 бр. фактури, а по втория – 10 бр., като до момента нямаше проблеми. От средата на месеца италианците искат от нас вече да пишем във фактурите италианския ДДС номер. Освен това относно последната издадена от нас фактура по втория договор от 05.02.2013 г., която е осчетоводена и ДДС е внесено заедно със Справка декларация за м. февруари – италианците искат да я анулирам или да издам кредитно известие. Въпросите ми са следните:
- Възможно ли е да издадем кредитно известие през м. март към фактура, издадена преди месец и половина?
- Възможно ли е при така подписани договори да посочваме във фактурата италианския ДДС номер? Не е ли редно след като има регистрация по ЗДДС в България – тя да се използва в конкретния случай? Какъв е начина да удовлетворим техните искания: анекс към договорите; дерегистрация от ДДС в България на италианската фирма?
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗДДС. Третиране на услугите, предоставени от дружество, регистрирано по ЗЛЗ, по настаняване и хранене на пациентите, предлагани към медицинските процедури
ЗДДС. Въпрос. Дружеството ни е регистрирано по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) , като специализирана болница за рехабилитация и физикална и рехабилитационна медицина. Имаме сключен договор с РЗОК съгласно, който извършваме здравни услуги на пациенти по определени клинични пътеки. В същото време приемаме и пациенти, на които предлагаме същите услуги, но свободно т.е срещу цялостно заплащане от тяхна страна. Осигуряването на пациенти на свободен прием става на база сключени договори с фирми-посредници (като ГРАБО МЕДИЯ ООД), които на страниците на разработени от тях сайтове предлагат от наше име различни по времева продължителност (2, 5, 7 дни ) пакети от услуги. Според продължителността на престоя, който включва пакета, е формирана неговата цена и броя на предлаганите процедури: например, пакет за два дни включва – 2 нощувки със закуски за двама с включени 4 балнеологични процедури, пакет за 5 дни включва – пет нощувки със закуски за двама с включени 20 балнеологични процедури и т.н. Всеки пакет включва консултация с лекар.
Процедурите, които се предлагат и извършват в нашето лечебно заведение са: вана с минерална вода, перлена вана, йонофореза (ел. фореза), бипулсатор, интерферентен ток, ултразвук, магнитно импулсно поле, вакуум масаж и преформиран фактор, JENS импулси, УВЧ, СВЧ, Д”Арсонвал, Електростимулация, Инхалации, Суха шийна екстензия, Клетка на Роше, Механотерапия, Криотерапия, Лазертерапия, Светотерапия (УВО, Solux).
До един месец предстои сключване на договор между дружеството ни и НОИ.
На база описаните обстоятелства въпросът ни е: след като сме дружество регистрирано по ЗЛЗ със статут на болница за рехабилитация и физикална и рехабилитационна медицина, предоставяните към медицинските процедури – храна и нощувки на лицата постъпващи по договор с РЗОК, с НОИ и на свободен прием, следва ли да се приемат като услуги пряко свързани с предлаганите здравни (медицински) услуги, т.е. като освободени доставки по смисъла на чл. 39 от ЗДДС или следва да се разглеждат отделно, като облагаеми доставки.
Отговор: Ивайло Кондарев, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на служебни мобилни телефони
ЗКПО. Въпрос: Фирма закупува мобилни телефони за служебни цели на своите служители, като определя лимит за стойността на фирмените мобилни апарати. В случай, че служителят предяви претенция за по-висок клас телефон, той поема горницата над обявения лимит за своя сметка. Тази горница над допустимата цена за мобилни апарати, според вътрешна процедура покупки на фирмата не се признава за разход на фирмата, същевременно не се признава данъчен кредит за частта над допустимата стойност при придобиване на телефона. Съществува ли данъчен риск за фирмата при така придобитите служебни мобилни апарати, които ще се използват за служебни цели, ще се признават ли ежемесечно разходи за телефонни услуги и ще се признава ли данъчен кредит за същите?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗКПО. Третиране на разходи за фитнес уреди за оборудване на спортна зала за служителите
ЗКПО. Въпрос. Строително дружество ще оборудва в офиса си фитнес зала за служителите. Интересува ме разходите за фитнес оборудването третират ли се като социален разход и плаща ли се данък върху него по реда на чл. 204 от ЗКПО?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗДДФЛ. Третиране на дивиденти с източник в чужбина
ЗДДФЛ. Въпрос. Физическо лице - местно лице на България, очаква да получи през 2013 г. дивиденти от юридическо лице - местно лице на Франция. Възможно ли е доходът от дивидента да бъде обложен само в България и ако е възможно, какво е необходимо да направи физическото лице?
Отговор: Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
ЗЕДЕП. Правна стойност на кореспонденцията по e-mail за предприемане действия за събиране на вземане
ЗЕДЕП. Въпрос. ООД разработва проект за елекнроинсталация, предава проекта и фактурира извършената услуга. Клиентът приема проекта, но близо година вече не прави плащане по фактурата, а и както изглежда няма намерение да плати проекта. Основният проблем е, че няма подписан договор между двете фирми за разработването на проекта. Заданието, приемането на проекта, исканите и направени допълнителни корекции, както и изпращането на фактурата са документирани единствено чрез разменени e-mail-и. Интересува ме има ли правна стойност кореспонденцията по e-mail, на базата на която да се предприемат действия за събиране на вземането. Ако да - какво трябва да се направи?
Отговор: Александра Атанасова, адвокат