Практика на СЕС и събиране на вземания

За дължимостта на ДДС поради посочването му в издадена фактура и за възможността за неговото възстановяване от издателя на данъчния документ
 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
 
 
Настоящият материал е предизвикан от едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), което авторът намира за съществено с оглед практиката на органите по приходите да отказват право на данъчен кредит по фактурирани облагаеми доставки, които са счетени за нереални, като същевременно се приема, че доставчикът продължава да дължи данъка, вписан във фактурата. Става въпрос за Решение на СЕС от 11 април 2013 г. по дело C‑138/12. Освен с проблемите, които разглежда, решението е интересно и с това, че е постановено по преюдициално запитване, отправено от българска юрисдикция – Административен съд - гр. Варна.
 
Материалът е разделен на две части, които ще бъдат представени последователно в този и следващия брой на списанието. От първата част на материала, но най-вече от втората, която ще се публикува в следващи брой, ще е видно, че авторът счита, че разгледаното решение на СЕС има отношение към многобройните случаи на отказ да се признае право на данъчен кредит с аргумента, че липсват реални доставки, като казусът тук е: “Има ли право доставчикът, след като на клиента му е отказан данъчен кредит с влязъл в сила РА, да иска въъзстановяване на този данък от бюджета.”
 
Материалът е представен в Рубрика “Дискусионно”, тъй като авторът счита, че тълкуването на практиката на СЕС е нелека задача и в случая органите по приходите категорично ще възразят срещу положителен отговор на посочения по-горе въпрос, какъвто той смята, че трябва да се даде.
 
Понякога и нашите съдилища отказват да се съобразяват с практиката на СЕС, с аргумента, че фактическата обстановка, която е приета за установена по делото, разглеждано от СЕС, „не е абсолютно идентична с тази по настоящото дело” (виж в този смисъл Решение на ВАС № 16602 от 28.12.2012 г. по адм. д. № 4121/2012 г., I о.).
 
Въпреки това авторът счита, че на лицата, прилагащи ЗДДС, трябва да се представя практиката на СЕС по данъчни дела. А те от своя страна са в състояние и в пълното право да преценят дали направените от автора на материала изводи са в духа на решението на СЕС, или пък го преиначават и тълкуват превратно.