Договор за предоставяне на персонал и обезпечително производство
За дължимостта на ДДС поради посочването му в издадена фактура и за възможността за неговото възстановяване от издателя на данъчния документ
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
Настоящият материал е предизвикан от едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), което авторът намира за съществено с оглед практиката на органите по приходите да отказват право на данъчен кредит по фактурирани облагаеми доставки, които са счетени за нереални, като същевременно се приема, че доставчикът продължава да дължи данъка, вписан във фактурата. Става въпрос за Решение на СЕС от 11 април 2013 г. по дело С -138/12. Освен с проблемите, които разглежда, решението е интересно и с това, че е постановено по преюдициално запитване, отправено от българска юрисдикция – Административен съд - гр. Варна.
Материалът е разделен на две части, първата от които бе представена в миналия брой на списанието.
От втората част на материала, публикувана в този брой, е още по-видно, че авторът счита, че разгледаното решение на СЕС има отношение към многобройните случаи на отказ да се признае право на данъчен кредит с аргумента, че липсват реални доставки, като казусът тук е: “Има ли право доставчикът, след като на клиента му е отказан данъчен кредит с влязъл в сила РА, да иска въъзстановяване на този данък от бюджета.”
Материалът е представен в Рубрика “Дискусионно”, тъй като авторът счита, че тълкуването на практиката на СЕС е нелека задача и в случая органите по приходите категорично ще възразят срещу положителен отговор на посочения по-горе въпрос, какъвто той смята, че трябва да се даде.
Авторът също така счита, че рано или късно, всички повдигнати в материала въпроси ще излязат на дневен ред и по тях ще трябва да се произнесат както органите по приходите, така и съдилищата. Остава да се надяваме на логично и справедливо решение от тяхна страна, след като вече близо 20 години не може да бъде намерено подобно решение на проблема с реалността на доставките.