Указание № 20-00-134/21.06.2013 и корекция на счетоводни грешки
Правото на данъчен кредит и реалното осъществяване на доставките
(Указание на НАП, третиращо основния проблем, с който се сблъскват регистрираните по ЗДДС лица при извършване на ревизии за установяване на задълженията им по този закон)
Ивайло Кондарев, данъчен консултант
Нерядко при извършване на ревизии органите по приходите отказват да признаят на регистрирани по ЗДДС лица правото на данъчен кредит по получени облагаеми доставки на стоки или услуги с мотива, че липсват безспорни доказателства за тяхното реално осъществяване. Същевременно доставчикът по „нереалната” доставка продължаваше според ревизиращите органи да дължи ДДС, на основание чл. 85 от ЗДДС.
Напоследък обаче Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови няколко решения, които дават основание да се мисли, че в редица случаи тази практика на приходната ни администрация влиза в противоречие с принципни постановки, заложени в Директива 2006/112/ЕО.
За да бъде съобразена административната практика на приходната администрация с решения на СЕС, постановени по данъчни дела, от НАП беше изготвено Указание с изх. № 20-00-134 от 21.06.2013 г. относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка.
Целта на материала е да се анализира Указанието на НАП, като се излага и авторовото мнение, доколко постановките, изведени в указанието, отговарят на постановките, заложени в цитираните в Указанието решения на СЕС, а и на някои други решения на СЕС, постановени по данъчни дела
Относно промените в механизма на корекция на грешки от минали години по реда на ЗКПО, в сила от 01. 01. 2013 г.
Доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант
Една от важните промени, в сила от 01. 01. 2013 г. в Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) e в механизма на корекция на:
- счетоводни грешки, както и
- грешки, различни от счетоводни грешки, вкл. при данъчно преобразуване,
допуснати в предходен период, открити от данъчнозадълежното лице през текущата година.
Според новата редакция на ал. 3 на чл. 75 от ЗКПО при откриване през текущата година на грешка за минал период, данъчно задълженото лице следва да уведомява писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период.
Целта на материала е да се анализират конкретните стъпки, които следва да се предприемат при откриване през 2013 г. на грешка, свързана с предходни години, според описаната в ал. 3 на чл. 75 от ЗКПО процедура и да се отговори на възможните въпроси, които възникват по прилагането й, а именно:
- В какъв срок от откриване на грешката следва да се подаде уведомлението?
- Ще има ли санкция по реда на ЗКПО, ако лицето открие грешка, отрази я във счетоводните регистри, но не подаде уведомление?
- Следва ли да се подава уведомление при откриване на грешка за минал период, която не оказва влияние на данъчния финансов резултат, тъй като има характер на постоянна или временна данъчна разлика?
- Има ли уведомлението специален образец?
- Ще има ли санкция за приходните органи, ако не спазят 30-дневния срок от получаване на уведомлението?
- Какви са възможните процедури, които ще предприемат приходните органи при подаване на уведомлението?
Основания за спиране на ревизионното производство по ДОПК
Александра Атанасова, адвокат
Органите по приходите имат правото да събират доказателства и установяват факти и обстоятелствата свързани с данъчното облагане на ревизирания субект в рамките на срока за извършване на ревизията.
Данъчният субект има интерес да представи по време на ревизията всички доказателства. При обжалване също могат да се представят доказателства от страна на данъчния субект, но е възможно те да не бъдат ценени с такава тежест, както ако се представят по време на ревизията. Ето защо когато се появят пречки препятстващи действията на органите по приходите или на ревизирания субект по време на ревизионното производство, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидил възможността ревизионното производство да бъде спряно.
Целта на материала е да се анализират основанията за спиране на ревизионното производство, предвидени в ДОПК, като се обръща внимание на някои практически аспекти, които следва да се вземат предвид, както и на спорни и неизяснени нормативно проблеми.
Обърнато е внимание и на връзката между спиране на ревизионното производство и давностните срокове.